Всички нови климатични сценарии очакват повишаване на глобалната температура с повече от 1,5°C

В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад, който беше представен тази седмица, се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи.

Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се увеличи с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.

 

Много пълен и обстоен анализ на доклада прави в climateka.bg Николай Петков, завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Участва в инициативи на екологично сдружение „За Земята“, като последно е бил координатор по проекта „КлимАлт“.

 

 

Наблюдаваните промени в атмосферата, океаните, криосферата и биосферата недвусмислено показват, че светът се е затоплил. Ключови индикатори за климатичната система, в това число и средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години (Фиг. 1), се променят със скорост, безпрецедентна за последните 2000 години. Средната глобална температура се е повишила с около 1,09°C между края на XIX век и изминалото десетилетие, 2011 – 2020 г. Затоплянето е по-съществено над сушата (1,59°C), отколкото над океаните (0,88°C). 

По отношение на валежите се счита, макар и със средна степен на увереност, че има увеличение на общото световно количество валежи от средата на миналия век, като темпът на нарастване се е увеличил от 80-те години на ХХ век.

От началото на ХХ век, глобалното равнище на морската вода се е покачило с около 20 см. Скоростта на покачване се увеличава, а през миналия век тя е по-голяма от всяко изминало столетие за последните 3 хилядолетия.

Съвременните концентрации на въглероден диоксид (CO2) са по-високи откогато и да било през последните 2 милиона години.

 

 

Фигура 1. Средната температура на Земята през последните 2000 години. Изчисленията са извършени на база реконструкции (в сиво, 1 – 2000) и метеорологични наблюдения (в черно, 1850 – 2020). Източник: IPCC, 2021: Summary for Policymakers. In: Climate Change 2021: The Physical Science Basis

 

 

Най-съществените изводи от доклада са тези за ролята на човешкото въздействие. Почти цялото наблюдавано затопляне на планетата може да се обясни чрез антропогенното влияние, докато промяната, която се дължи на естествени процеси, е в рамките на  ±0,1°C. Недвусмислено е, че човешкото въздействие е затоплило климатичната система спрямо състоянието преди Индустриалната революция. Човешкото влияние вероятно е допринесло за мащабните промени при валежите от средата на ХХ век насам. 

 

 

Важно развитие в шестия ОД на IPCC е наличието на подобрено разбиране за т. нар. климатична чувствителност – промяната на температурата на повърхността на Земята при удвояване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Докато в петия доклад тя е оценявана в рамките на интервала от 1,5°C до 4,5°C, в настоящия – обхватът на интервала е намален до 2,5°C – 4,0°C, с изчислена най-вероятна стойност от 3,0°C. Това води до значително увеличение на сигурността на очакванията за бъдещите промени в климата.

В доклада са разработени пет социално-икономически сценария (SSP) на парниковите емисии (и съответно за температура на Земята, повишение на морското равнище, очаквано топене на континенталните ледове и др.) до края на ХХI век. Изчисленията са направени чрез множество числени симулации за физиката на климата.

Сценариите са изготвени на база съображения за възможни социално-икономически развития; степен на предприети мерки срещу климатичните промени; мерки за контрол на замърсяването на въздуха (от аерозоли). 

 

Петте сценария включват:

- SSP1-1.9 и SSP1-2.6 – сценарии на много ниски и ниски парникови емисии – Емисиите на парникови газове намаляват до нетно нулево равнище до средата на ХХI век, след което световните емисии са нетно негативни.

- SSP2-4.5 – среден сценарий – Постоянни емисии до 2050 г., след което намаляват до почти нулево равнище до края на века.

- SSP3-7.0 и SSP5-8.5 – сценарии на високи и много високи емисии – при тях има удвояване на настоящите годишни емисии до 2100 и 2050 г. съответно.

 

Eдинствено при сценариите на ниски емисии глобалното затопляне може да бъде ограничено под 2,0°C. При средния сценарий затоплянето се очаква да се доближи до 3,0°C, а при тези на високи емисии – до 4,0°C и 5,0°C съответно.  

 

Фигура 2. Очаквано повишение на средната температура на повърхността на Земята до края на XXI век при различни сценарии. Източник: IPCC, 2021: Summary for Policymakers. In: Climate Change 2021: The Physical Science Basis

 

Важен извод от доклада е, че повишение на глобалната температура над 1,5°C спрямо края на XIX век (предвиден праг в Парижкото споразумение за климата) се очаква не само при сценариите на високи и средни емисии, но и при тези на ниски – дори и при тях има над 50% вероятност този праг да бъде преминат.

С изключение на най-песимистичния сценарий, това се очаква да се случи около 2030 г. – с 10 години по-рано отколкото се е считало в Специалния доклад за затопляне с 1,5°C от 2018 г. Практически сигурно е, че покачването на морското равнище ще продължи (над 99% вероятност). Вероятните очаквания при различните сценарии са между 0,3 и 1 м до 2100 г. По-големи покачвания – доближаващи се до 5 м до 2150 г., при сценария на много високи емисии, макар и малко-вероятни, не могат да бъдат изключени поради несигурности в процесите в ледените шелфове.

Има над 66% вероятност, че Северният ледовит океан ще бъде практически без лед по време на сезонния си минимум преди 2050 г. във всички сценарии

(площ по-малка от 1 милион кв. км). Такъв тип събития ще се наблюдават по-често при по-високи емисии на парникови газове, а при сценариите на най-високи емисии това ще се превърне в обичайно явление до края на този век.

 

 

 

Шестият доклад представя и повече информация относно изменението на климата на регионално равнище. За всички райони на света се очакват по-неблагоприятни условия, свързани с високи температури, които ще имат негативни ефекти върху обществото и околната среда. За района на България може да се очаква затопляне на климата и намаление на валежите през летния сезон. Ключов извод от доклада, от гледна точка на физическата наука, е че ограничаването на глобалното затопляне до определено равнище изисква намаляване на общите емисии на CO2, поне до достигане на нетни нулеви емисии, заедно със силни редукции в емисиите и на други парникови газове.

 

 

Сред негативните последствия от промените в климата са така наречените екстремни метеорологични явления, които имат най-съществено въздействие върху обществото. Това са явления, които са сравнително редки за даден район и време от годината. При по-голяма продължителност, например сезон, се говори за екстремно климатично събитие. За простота, IPCC нарича и двете климатични екстремуми. В доклада се счита, че предизвиканите от хората изменения на климата вече оказват въздействие върху множество метеорологични и климатични екстремуми във всеки един район на планетата.

Има засилващи се доказателства за промени в екстремуми като горещи вълни, обилни валежи, засушавания и тропически циклони, и в частност, ролята на човешкото влияние върху тях. Според IPCC, безпрецедентни екстремуми – такива, които не са наблюдавани в миналото – ще се случват в бъдещето по няколко начина: 

 

 

При сегашната степен на затопляне, горещи екстремуми, които преди са се наблюдавали веднъж на 10 и 50 години, са станали съответно 3 и 5 пъти по-вероятни. Виждаме и пример за това защо е важна целта за ограничаване на затоплянето до 1,5°C. При нарастване на температурата на Земята с 2,0°C вместо с 1,5°C, вероятността за редки горещи екстремуми се увеличава с 50%. А при повишение с 4°C, което съответства на сценариите на най-високи емисии, такъв тип събития вече ще са почти ежегодни.

Подобни изводи, макар и в по-малка степен, има и по отношение на валежите. Има висока степен на увереност за увеличение на честотата и интензитета на събития с обилни валежи над по-голямата част от сухоземните площи, които са анализирани в доклада. От друга страна, предизвиканите от човека изменения на климата са допринесли за увеличения на засушавания, засягащи земеделието и околната среда.

Новият доклад на IPCC затвърждава с по-голяма сигурност изводите от предишните доклади, но и извежда на преден план нови проблеми и предизвикателства. По отношение на температурата прави впечатление значителнотото увеличение на степента на сигурност в изводите в новия доклад, докато за валежите все още липсва категоричност. Екстремните метеорологични събития стават все по-чести и по-опасни, като малки разлики в бъдещото затопляне може съществено да усилят екстремумите. 

Въпреки негативните изводи в доклада, все още има възможност да се избегнат най-негативните сценарии, ако се предприемат спешни действия за климата, а именно намаляване на парниковите емисии възможно най-скоро до нетно нулево равнище.

Част от решенията са ограничаване на използването на изкопаеми горива, спиране на обезлесяването, технологии за негативни емисии и други.

 

Междуправителственият панел по климатичните промени, IPCC, е организация в рамките на ООН, която има за цел да осигурява научна информация, която да бъде използвана при изготвянето на политики, свързани с климата.  На всеки няколко години IPCC публикува Оценъчни доклади (ОД), в които се оценява актуалното състояние на науката за промените в климата. Повече за IPCC може да бъде прочетено тук.