Bloomberg: Епохата на евтиния газ свърши
Anna Shiryaevskaya, Stephen Stapczynski, and Ann Koh
Епохата на евтиния газ приключи, а замяната му става с много по-скъпа енергия. Тя предизвиква вълнообразни ефект в световната икономика. Цените растат с 1000 %
Високите цени се задържат, предвид рязкото нарастване на търсенето и на фона на слабото предлагане.
Фокусът върху газа по време на енергийния преход ще повлияе върху световната икономика
Епохата на евтиния природен газ приключи, отстъпвайки пред задаващата се далеч по-скъпа енергия. Тя е свързана с вълнообразни ефекти върху цялата световна икономика.
Природният газ за производството на електроенергия и отопления на жилищата беше в изобилие през по-голямата част от последното десетилетие на фона на бума от доставки от САЩ и Австралия. През тази година обаче се срина изведнъж, тъй като търсенето надхвърли драстично предлагането. Тарифите за газа в Европа достигнаха рекордно високи нива тази седмица, а доставките на втечнен газ от Азия са близо до рекорд за това време на годината.
Смята се, че за да бъдат изпълнени непосредствените екологични цели, светът ще разчита на по-чист газ, който трябва да е алтернатива на въглищата, а и защото няма други възможности.
Но тъй като производителите намаляват инвестициите в нови доставки поради климатичните изискванията на инвеститорите и правителствата, става ясно, че скъпата енергия вече е тук и то за дълго време.
„Както и да се погледне, газа ще бъде преходно гориво в продължение на много десетилетия, тъй като основните икономики се стремят към постигане целите си за въглеродните емисии“ , казва изпълнителният директор на московския Macro-Advisory Ltd Chris Weafer. „Цената на газа вероятно ще остане по-висока в средносрочен план и ще се повиши още в дългосрочен“.
По данни на Международната агенция по енергетика, през 2024 г. търсенето ще се увеличи със 7 % в сравнение с нивото отпреди кризата с COVID. В бъдеще се очаква, че търсенето на втечнен природен газ ще расте с 3,4 % годишно до 2035 г., изпреварвайки другите видове изкопаеми горива, се казва в анализ на McKinsey & Co.
Повишаването на цените на природния газ означава, че доставките на електроенергия за промишлеността и при производството в нефтохимическия сектор ще поскъпнат, а това от своя страна ще разклати световната икономика и ще разпали страха от инфлация. За потребителите това означава по-високи месечни сметки за ток и газ. Ще стане по-скъпо включването на пералня, взимането на горещ душ и приготвянето на вечеря.
Новината е най-лоша за бедни страни като Пакистан и Бангладеш, чиято енергийна политика се базира на поддържането на ниски цени на горивата за дълъг период от време.
Цените на природния газ в Европа са нараснали с над 1000% от рекордно ниското ниво от месец май 2020 г., които бяха отчетени в резултат на пандемията, докато цените на втечнения природен газ в Азия са скочили около шест пъти през последната година. Дори в Съединените щати, където шистовата революция доведе до значително нарастване на производството на горива, цените за това време на годината се повишиха до най-високите си нива от десетилетие.
Въпреки че за увеличаването на цените на газа изиграха роля и временни фактори като прекъсването на доставките, възстановяването на световната икономика и затишието по отношение на старта на новите заводи за износ на втечнен природен газ, широко разпространено е мнението, че светът е на ръба на структурна промяна в резултат на енергийния преход.
Преди десет години Международната агенция по енергетиката предрече на света „златен век“ по отношение на търсенето на газ, заради евтините предложения. Всъщност от 2009 г. до 2020 г. световното потребление на газ е нараснало с 30 %, а от бума на производството се възползваха комуналните услуги и промишлеността.
Страните рекламираха газа като бърз начин за намаляване на въглеродните емисии. Според анализатора на IHS Markit James Taverner към природен газ може да се премине сравнително бързо, а разходите са поносими, като същевременно се намаляват значително емисиите. Природният газ е най-чистото изкопаемо гориво и отделя почти 50% по-малко въглероден диоксид от въглищата. Алтернативните източници на изкопаеми горива - например вятърът и слънцето са на сравнително ранен етап на развитие.
Без признаци за спад на търсенето
Предприятията в Европа преминават към по-чист газ поради високите цени на въглерода, правителствата в Южна и Югоизточна Азия планират десетки нови електроцентрали, работещи на газ, за да задоволят нарастващите си нужди от електроенергия, а Китай е готов да зависи от газа повече отпреди, тъй като вече е достигнал своя пик на потребление на въглища.
По думите на вицепрезидента на Wood Mackenzie Ltd за Азиатско-Тихоокеанския регион Gavin Thompson, дори ако през следващото десетилетие цените се повишат, то те няма да достигнат необходимото ниво, за да спадне драстично търсенето на горивото. „При политическата подкрепа ние не виждаме спад на търсенето дори и от страните с развиващи се икономики“, казва той.
Обичайно високото търсене стимулира притокът на инвестиции в нови експортни мощности. Но сериозен фактор за покачването на газа е липсата на свеж капитал за увеличаване на доставките. Растящите „антигазови“ настроения и повишеното внимание върху емисиите от замърсяващият метан спряха проектите и принудиха големите енергийни компании да преразгледат плановете си. МАЕ, която някога обяви природният газ за мост към нисковъглеродното бъдеще, по-рано през тази година излезе със сензационния си призив за спиране на инвестициите и проучванията в газ, ако светът иска да постигне нулеви емисии до 2050 г.
По думите на Thompson от WoodMac, без нови инвестиции потреблението на LNG в Азия, която е двигателят на бъдещия ръст на търсенето на газ – през 2035 г. ще надхвърли предлагането със 160 млн. тона до 2035 г. За сравнение, през миналата година Азия е осъществила внос на 250 млн. тона LNG.
Вече по целия свят има признаци, че доставките няма да са достатъчни.
„Освен разширението (на проекта за производство) в Катар, нови проекти за втечнен природен газ не се развиват от началото на 2020 г.
Крайните потребители не са склонни да участват в проекти за проучване и добив на нефт и не горят от желание да подписват дългосрочни договори за доставка поради несигурността около усилията на правителствата, свързани с намаляване на емисиите.
Компаниите за добив на шистов газ не реагират на бързото увеличаване на производството, тъй като са притиснати от инвеститорите за ограничаване на разходите, както и, за да не формират пренасищане. Освен това са в застой и ключови проекти за тръбопроводи.
Mark Jetway, главен изпълнителен директор на „Новатек“ предупреждава, че адекватните и достъпни за потребителите доставки могат да бъдат предмет на „движението на зелените“.
„Липсата на капиталови инвестиции в бъдещи газови проекти не само няма да ускори енергийния преход, но ще доведе до неизбежна енергийна криза“, казва Mark Jetway.