Зa КЕВР, ЕРП и парламентарната комисия по всичко

Анализ на Славчо Нейков, експерт по енергийна политика, специално за 3eNews и Dir.bg

Изгледах с интерес заседанието на т.нар. Комисия „Манолова“ в Народното събрание, проведено на 04.08.2021[1].  На заседанието се разглеждаха всякакви въпроси, относими към най-различни институции, дружества и области - от КЕВР през Агенция за безопасност на храните до ЕРП, през дърводобива, екологията (емисии, боклук и т.н.) и др.

Така тази комисия явно иска да се превърне в Комисия за всичко.

Всъщност, действията й започват да приличат на такива в рамките на някогашните компетенции на прокуратурата по т.нар. общ надзор за законност. Преди години тези прокурорски правомощия имаха и своята юридическа основа, създаваща практическа възможност за всеобщ контрол извън дейността, свързани с наказателното право. Надявам се, че тази комисия не иска да изглежда като филиал на прокуратурата за подобен контрол. Само че подходът да се разглеждат напр. конкретни енергийни казуси, а не принципни въпроси, фактически я доближават точно до такъв статут.

А няма никакво основание за това – съгласно нейното наименование, това е Временна комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години (подчертаването и курсивът са мои). Така, с оглед очертания й предмет на дейност възниква основният въпрос – на какво основание тази комисия въобще се занимава напр. с КЕВР и ЕРП в контекста на конкретни казуси?  Допълнително, по време на обсъжданията стана видно, че познанията на говорещите по специфичните въпроси на енергийното регулиране и работата на тези дружества са откровено лимитирани. Изначалният въпрос обаче, който възниква в случая, има процедурно естество.

За някои процедурни аспекти

Ясно е, че Комисията „Манолова“ няма никакви компетенции по отношение контрола над КЕВР и ЕРП. Тя е създадена за установяване на финансови злоупотреби и нарушения при разходване на средства, а не за обсъждане на конкретни казуси, свързани със взаимоотношенията между конкретни лица и ЕРП или КЕВР. Още повече, че дори и след детайлното представяне на тези взаимоотношения от страна на заинтересованите лица, комисията на практика няма никакви възможности да направи каквото и да е, освен да пусне някой сигнал до компетентния орган. Всъщност, това може да бъде направено директно и от заинтересованото лице – така ще се съкрати и времето за реакция, и ще се спестят всякакви прояви на елементарен популизъм на ниво „парламент“, а депутатите могат да си оползотворят времето за нещо, за което имат правомощия.

Друг би бил въпросът, ако се установи някаква необходимост за изменение на законодателството на ниво „закон“ – но и това трябва да е свързано с възложените на комисията и очертани в наименованието й задачи, а не по принцип.

За връзката между Народното събрание, КЕВР и ЕРП

Конкролът върху дейността на КЕВР по същество е строго и ясно регламентиран и той няма нищо общо с Парламента! Така, всяка намеса в тази страна от работата на Комисията е нарушение на българското и европейското право.  От такава гледна точка  дори и отново развиваната идея да се създава парламентарна комисия (или подкомисия) за контрол над КЕВР е пълна юридическа абстракция!  Дейността на КЕВР е публична по закон и актовете на институцията подлежат на съдебен контрол, а не на парламентарен такъв – така че е крайно време противозаконните импровизации в това отношение да предстанат.

В тази връзка е много по-важно Народното събрание да приеме най-после схема за избягване на утвърдената през годините политическа подялба на КЕВР на квотен принцип. В този контекст Комисията „Манолова“ по-скоро би могла да анализира вандалските злоупотреби с процеса по назначаване на комисари, кулминацията на които беше в 44-то Народно събрание.

 А ако Парламентът прецени, че нещо в дейността на КЕВР следва да бъде допълнително или по-прецизно регламентирано, да го направи чрез изменение на закона. Това не може да става чрез оперативен натиск от страна на комисии със самоопределени функции, които нямат нищо общо с правото и не съответстват дори на наименованието им.

В рамките на посоченото заседание се открои и явното непознаване на работата на т.нар. ЕРП и контрола върху тях. Да припомня, че това са дружества, чиято дейност е обект на непрекъснат контрол както от страна на КЕВР, така и от страна на министъра на енергетиката. Те осъществяват дейността си по ясни и предварително обявени правила, регламентирани в детайли от законодателството; всяко нарушаване на тези правила може да доведе до реални материални санкции.  И тук взаимоотношенията между дружествата и техните контрагенти са обект на строга регламентация – така че ако има депутати, които смятат, че е нужна промяна на тази регламентация на ниво „закон“, да преценят дали да не предложат съответно изменение. Ваденето на някой и друг конкретен казус в рамките на заседание на посочената комисия и правенето на генерални заключения на тази база не само нямат никакво основание, но изглеждат и – меко казано - лековато.

Миналата година публикувах статия, озаглавена „Я МВР и Армията да влизат в КЕВР“[2], като уточних, че се шегувам. Може би трябва да допълня предложението си с идеята Парламентът да създаде и преторианска гвардия от народни представители и несъгласни с решенията на КЕВР.  Пак ще уточня, че и това е шега.

Все пак не разбирам защо депутати, явно недостатъчно запознати с естеството на енергийното регулиране, смятат, че с лекота могат да рушат авторитета на институция с 22 годишна история като КЕВР и на утвърдени международни инвеститори като ЕВН, ЕНЕРГО-ПРО и ЧЕЗ в името на краткосрочни политически дивиденти.