Близо 52 млн. евро за велоалеи и екологичен транспорт предвижда Планът за възстановяване

Целта е интегрирани транспортни системи да бъдат изградени в 10 от по-малките общини на България до 5 години.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
3260
article picture alt description

Близо 52 млн. евро, от които 49, 5 млн. евро европейско финансиране са предвидени по проект от Плана за възстановяване за екологичен транспорт и велоалеи в раздел “Свързана България”. Проектът предвижда няколко дейности, включително закупуване на нулевоемисионни превозни средства на обществения транспорт. По проект ще бъдат доставени 68 броя превозни средства (автобуси и/или тролейбуси) за градския и междуселищния обществен транспорт с нулеви емисии. Ще бъдат осигурени зарядни станции за превозни средства на обществения транспорт. Проектът планира да се разработят интегрирани транспортни системи и интегрирани цифрови решения за подобряване на ефикасността и ефективността на обществения транспорт. Схемата предвижда да бъдат осигурени 27 бр. зарядни станции и в 10 общини да бъдат внедрени интегрирани транспортни системи и/или други мерки за дигитализация на транспорта.

110 км велосипедна инфраструктура

На трето място фокусът е за развитие на пешеходната и велосипедната инфраструктура, изграждане на пешеходни надлези- 5 броя, осветеност на 170 броя пешеходни пътеки, изграждане на 110 км велосипедна инфраструктура. Това като цяло е малко, но стъпка в правилната посока, коментира Радост Маринова, председател на сдружение „Велоеволюция“. В момента Българската асоциация за алтернативен туризъм подготвя Национален велосипеден план на България, който може да даде нова посока на развитие на велосипедния транспорт у нас в градовете и между населените места като цяло.

Проектът предвижда изпълнение на мерки за успокояване на движението на входовете на населените места – намаляване на скоростта чрез маркировка, настилка с различен цвят текстура, осветени и дублирани пътни знаци, стеснение на платното за движение, изграждане на разделителен остров и комбинация от тях в 15 общини.

Проектът включва и разработване на генерални планове за организация на движението, които да усъвършенстват системата за регулиране на движението в населените места за намаляване интензивността на трафика, катастрофите и замърсяването на въздуха.

Схемата може да стартира до края на годината

Настоящата схема предвижда подкрепа за всички градски общини с изключение на 10 те най-големи (Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград). Проектите досега по Оперативна програма регионално развитие и Оперативна програма околна среда са финансирани без изискване за съответствие с план за устойчива градска мобилност. Освен това по-голямата част от подвижния състав не е с нулеви емисии. По тази причина се очаква новата схема да има по-голямо въздействие върху качеството на въздуха. Предвидените в новата схема инфраструктурни мерки дават по-голям акцент върху безопасността.

78% от средствата за автобуси с нулеви емисии

Прилагането на схемата може да започне веднага след одобрението на плана или още трето тримесечие на 2021 г. Близо 78% от средствата от общия финансов ресурс, предвиден за изпълнение на пилотната схема, е предназначен за закупуване на автобуси/тролейбуси и зарядни станции.

10% от средствата от общия финансов ресурс, предвиден за изпълнение на пилотната схема, са заделени за инфраструктурни мерки за безопасна градска мобилност, насочени към пешеходци и велосипедисти, както и разработване/актуализация на ГПОД. Бюджетът ще се разпредели съобразно идентифицираните по градове инвестиционни нужди.

Интегрирани транспортни системи  ще се финансират в 10 общини, като необходимият ресурс е около 8% от бюджета.

Фазите на проекта включват подготовка на насоки за кандидатстване по схемата с изисквания и критерии за подбор на бенефициентите и подготовка, подаване и оценка на проектните предложения. Задължително изискване  ще е проектите да бъдат подготвени и изпълнявани в партньорство между две или повече общини с един или няколко оператори на обществения транспорт. Предвижда се подбор и сключване на договори с одобрените общини. Критериите ще включват брой население; брой общини, включени в партньорството, реална необходимост на предвидените инвестиции, състояние на безопасността на движението по пътищата в градове от страна на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Подготовката и изпълнението на пилотната схема ще бъдат  с максимална продължителност 60 месеца. Предвижда се да бъдат обявени две покани за подаване на проектни предложения – една за партньорствата които разполагат с готови проучвания и втора – за тези, които се нуждаят от повече време за подготовка.

За измерване на ефективността ще се ползва проект в община Габрово - единствената община от 40-те допустими бенефициенти по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, закупила електробуси и зарядни станции. Целевата стойност на показателя за CO2 по проекта на Габрово (956 тона еквивалент на CO2) се разделя на броя на закупените автобуси (14), което води до очакваното намаляване на емисиите, генерирани от 1 автобус (68,29).

България страда от хронично замърсяване с фини прахови частици

Замърсяването на околната среда от автомобилния транспорт, който причинява 57% от общите емисии на азотен оксид, 93% на въглероден оксид, 70% на CO2 и 83% на N2O, добива все по-тревожни размери.

Според данните на Световната здравна организация България страда от хронично опасни за населението нива на фини прахови частици. А качеството на въздуха е важен елемент за осигуряване на устойчиво развитие на един град. Транспортът, промишлеността, електроцентралите, селското стопанство, домакинствата и управлението на отпадъците допринасят за замърсяването на въздуха в Европа.

Емисиите на основните замърсители на въздуха са намалели през последните десетилетия, което води до общо подобряване на качеството му. Някои сектори, обаче, не са намалили достатъчно своите емисии, за да отговарят на стандартите за качество, или дори са увеличили емисиите на някои замърсители. Съществен дял от генерирания в жизнената среда шум се дължи на пътния трафик.

Необходимо е да се повиши ефективността на транспортната система, като се използват максимално от цифровите технологии, интелигентното ценообразуване и допълнително насърчаване на преминаването към видове транспорт с по-ниски емисии. Проектът подчертава нуждата от ускоряване внедряването на алтернативна енергия с ниски емисии за транспорт, като модерни биогорива, възобновяема електроенергия и възобновяеми синтетични горива. Страната ни трябва да работи за премахване на пречките пред електрификацията на транспорта във всички населени места, не само в големите градове.

Сигурност за пешеходците и велосипедистите

Традиционно пътната инфраструктура в градовете се фокусира главно върху моторизирания транспорт - често за сметка на безопасността на по-уязвимите участници в движението. На ниво ЕС между 20 и 40% от всички пътувания се извършват с велосипед или пеша. Ходенето е особено предпочитано от децата под 12-годишна възраст и хората на възраст над 75 години.

Велосипедите се използват най-често от юноши от 12 до 17 години. Делът на загиналите пешеходци в ЕС е около 17%, а на загиналите велосипедисти - около 6%. Възрастовите групи с най-висок дял загинали пешеходци са децата под 10 години и хората на възраст над 65 години. Успокояването на движението като важно направление в общите усилия за устойчива градска мобилност все още е нова за общините тема, а тя е определяща за намаляване на неблагоприятните ефекти от моторизирания трафик. Мерките, насочени към контрол на скоростта, са спорадични, без да произтичат от концептуални политики за планиране на пътища, паркиране на превозни средства и насърчаване на алтернативни видове транспорт. В резултат на това пешеходците и велосипедистите са подложени на постоянен риск. Това се случва в цяла Европа и ако България планира да залага на велосипедния транспорт, трябва много добре да планира разпределението на трафика, за да се избегнат максимално инциденти с пешеходци и велосипедисти за в бъдеще.

До 2030 г. трябва да има поне 30 млн. коли с нулеви емисии в Европа

През декември миналата година Комисията прие Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност и План за действие, поставящи фокус върху фундаменталната трансформация на транспортния сектор в посока неговата екологична устойчивост и безопасност. Както се посочва в Европейската зелена сделка, се цели 90% намаление на емисиите до 2050 г., осигурено от интелигентна, конкурентна, безопасна и достъпна транспортна система. Всички видове транспорт трябва да станат по-устойчиви, с широко достъпни зелени алтернативи и правилни стимули, които да стимулират прехода. До 2030 г.: по европейските пътища трябва да има поне 30 млн. коли с нулеви емисии; 100 европейски града да са неутрални по отношение на климата; високоскоростният железопътен трафик да се удвои в цяла Европа; колективното пътуване под 500 км да бъде неутрално спрямо въглерода; автоматизираната мобилност да бъде внедрена в голям мащаб.

Износът на български електрически велосипеди е нараснал 8 пъти

Един от най-екологичните и безопасни видове транспорт е велосипедният. За съжаление по-голямата част от българското производство отива за износ, а минимална част остава в България. У нас купуването на електрически велосипеди и електрически автомобили е минимално заради ниските доходи на хората.

Изнocът нa бългapcĸи eлeĸтpичecĸи вeлocипeди зa пocлeднитe чeтиpи гoдини бeлeжи oгpoмeн pъcт, ĸaтo дopи в пaндeмичнaтa 2020 г. тoй pacтe c тpицифpeн тeмп. Cпopeд aнaлиз нa Бългapcĸaтa cтoпaнcĸa ĸaмapa eĸcпopтът нa e-ĸoлeлa ce e yвeличил 8 пъти в пepиoдa oт cтapтa cи пpeз 2017 г. дo 2020 г..

Eлeĸтpичecĸитe вeлocипeди ce нapeждaт в тoп 10 нa вoдeщитe eĸcпopтни cтoĸи oт Бългapия, ĸaтo тe ca и eдни oт cтoĸитe c нaй-виcoĸa дoбaвeнa cтoйнocт, ĸoитo изнacямe. Ha гoдишнa бaзa пpeз 2020 г. изнocът нa вeлocипeди бeлeжи pъcт oт 186%, ĸoeтo e нaй-гoлeмият cĸoĸ пpeз изминaлaтa гoдинa cpeд вcичĸи eĸcпopтнo opиeнтиpaни cтoĸи. Cлeд oбявeнaтa нoвa инвecтиция нa eдин oт нaй-гoлeмитe пpoизвoдитeлитe нa e-вeлocипeди в Бългapия „Maĸcĸoм“ в нoв зaвoд ĸpaй Πлoвдив, ĸoйтo дa oтвopи вpaти пpeз 2023 г., ce oчaĸвa Бългapия дa ce изĸaчи дo нoмep 1 пo пpoизвoдcтвo нa eлeĸтpичecĸи вeлocипeди в cвeтa. За съжаление не с особена промяна в използването им.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща