Енергийните общности - в основата на децентрализацията на енергийната система

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2455
article picture alt description

Теодора Стоянова

Следващите десетилетия до 2050 г. ще бъдат от ключово значение за трансформацията на енергийната система на България. И докато в някои европейски страни от години активна част от този процес заемат енергийните общности, то в България те все още не съществуват. Нов доклад разглежда възможностите за развитие на енергийните общности в България, основните пречки пред тяхното развитие и препоръки за разгръщане на потенциала им.

Предстоят турбулентни години за българската енергийна система. Трансформацията ѝ е неизбежна, движена от една страна от амбициозните цели на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с 55% към 2030 г., а от друга от пазарната реалност. Бързо спадащите разходи на инсталациите, използващи възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), новата Директива на Европейския съюз за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) и трайното покачване на цените на електроенергията допринасят значително за тази промяна.

В тази среда през последните години в България се наблюдава раздвижване на пазара за фотоволтаични системи, особено такива, инсталирани от малки и средни предприятия, с цел намаляване потреблението им от мрежата. В същото време проектите, притежавани от групи граждани или енергийни общности, си остават рядкост в България. Това обаче може скоро да се промени с либерализацията на цените за битовите клиенти. Но само пазарният натиск няма да бъде достатъчен за пълноценното и устойчиво развитие на енергийните общности.

Какво е това „енергийна общност“?

Енергийната общност е група лица, които се обединяват и съвместно финансират проект за възобновяема енергия или под формата на гражданска инициатива със структура „от долу нагоре“, или в партньорство с местните общини, чиято основна цел е да осигурява не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи на своите членове или на районите, в които оперира.

Като държава – членка на ЕС, България е задължена да прилага директивата RED II. Като част от този процес тя ще трябва да приеме редица нови разпоредби, за да осигури по-голяма правна и регулаторна сигурност за развитието на енергийните общности и „производителите-потребители“, които са залегнали в основата на визията за енергийна трансформация на европейско ниво.

В директивата е заложено правото на домакинствата и предприятията да инсталират собствени системи за снабдяване с енергия от възобновяеми източници по места и са предвидени редица ясни насоки във връзка с регулацията на сектора. Посочени са и конкретни изисквания за улесняване на създаването на енергийни общности. В България, за съжаление, понастоящем е налице закъснение на транспонирането на Директивата RED II, както и липса на ясна и надеждна нормативна уредба за проекти за енергия от възобновяеми източници. Тези пропуски в политиката затрудняват още повече развитието и на енергийните общности в България в сравнение с други държави – членки на ЕС.

Енергийните общности могат да съществуват под различни форми. Една от най-разпознаваемите и често срещани форми на енергийни общности в Европа е енергийният кооператив, но се срещат още и като публично-частни партньорства с местни партньори или като съдружия или сдружения.

Независимо от формата, която приемат, енергийните общности могат да допринесат и с редица ползи за обществото. Енергийните проекти на ниво общност позволяват на хората да бъдат активни участници в енергийната система, подпомага децентрализацията ѝ и намалява общата зависимост от изкопаемите горива, като по този начин допринася за ограничаването на емисиите на парникови газове. Освен това концепцията за енергийни общности представлява социална иновация, която може едновременно да даде решения за проблема с енергийната бедност в България. Много енергийни общности в Европа дават възможност на социално и икономически уязвими групи да участват и да се възползват от проектите, без да допринасят финансово към тях. Докладът разглежда няколко такива конкретни примера.

Има ли  енергийни общности в България?

Енергийни общности в истинския смисъл на понятието към момента в България няма. Докладът разглежда няколко примера, които могат да се определят като първообрази на енергийни общности. Един от първите проекти в България, наподобяващи енергийна общност, е покривната фотоволтаична инсталация на жилищен блок в ж. к. „Христо Смирненски“ в гр. София. Собствениците на 117 апартамента са обединили ресурсите си през 2010 година и са инвестирали в покривна фотоволтаична инсталация с мощност от 28 kW. Фотоволтаичната инсталация, която е обща собственост, носи редовни месечни приходи на юридическото лице, които се използват за плащане на общите сметки и разноските по поддръжката на сградата. За разлика от „истинските“ енергийни общности обаче, където произведената енергия се използва за задоволяване на нуждите на общността, в този случай цялата произведена енергия се подава към мрежата по схемата с преференциални цени за изкупуване.

Примери идват и от някои общини, които успяват да мобилизират европейски средства за внедряването на възобновяеми енергийни източници сред общинските сгради. Такъв показателен пример е община Стралджа, която използва геотермална енергия за отоплението на общинските детска градина и училище.

Какво е необходимо за развитието на енергийните общности?

Развитието на енергийни общности в България може да донесе ползи за домакинства, малки предприятия, земеделски стопани и общини, но за да се задействат промените в тази посока, е нужно време, трайна подкрепа и ясна нормативна база.

Освен липсващата регулаторна и правна рамка други основни пречки пред развитието на енергийните общности са ниската осведоменост сред домакинствата, общините и малките и средни предприятия и донякъде негативните нагласи към общностната и обща работа; липсата на финансиране и достъпни финансови инструменти; неясноти в данъчното законодателство и пропуски по отношение на обезщетенията и възнагражденията за нетни излишъци от произведена енергия от енергийните общности.


Ето защо сред основните препоръки, отправени в доклада са:

- Създаване на комплексна нормативна уредба за енергийните общности, която да е съгласувана с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) и да създава регулаторна и правна сигурност за сектора;

- Изграждане на капацитет, осведоменост и административна експертност в проучването, изграждането и присъединяването на проекти за енергийни общности;

- Разработване на широкомащабна информационна кампания за осведомяване и образоване на гражданите, фирмите и общините относно ползите от енергийните общности;

- Мобилизиране на инструменти за финансиране (под формата на ниско-лихвени кредити или грантове), за да се помогне на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на малките и средни предприятия да участват в енергийни общности в своя район и насочване на публични и европейски средства за подпомагане на инвестициите в енергийни общности (чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, например);

- Въвеждане на нетното и виртуалното нетно отчитане, което ще спомогне участниците в енергийните общности да сведат до нула собствените си сметки за електричество като използват електроенергията, доставяна от проекта, на енергийната общност.

Пълният доклад е достъпен на български език тук, както и на английски език тук.

 

Теодора Стоянова е консултант в областта на енергийния преход и възобновяемите източници на енергия и съавтор на доклада за развитието на енергийните общности в България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща