Доклад: Barclays посочи възможностите на АЕЦ да работи в синергия със слънцето и вятъра за нисковъглеродна икономика

Енергийният сектор генерира около 35 гигатона емисии на CO2 годишно, сочи докладът Nuclear for a decarbonised future на финансовата институция Barclays. Според данните на специалистите това означава, че за да се превърне мечтата за въглеродно неутрален свят до 2050 г., енергийният микс в света ще трябва да се трансформира с най-бързите си темпове в последния един век. А най-голямата промяна трябва да дойте от прехода от изкопаеми горива към генериращи източници на енергия, които не бълват въглеродни емисии.

Екипът на Barclays Energy Research изследва тази трансформация в свой анализ още през март, озаглавен Global Energy: Opportunities in decarbonisation. Още в този доклад подчертава, че една от най-важните стратегии за постигане на амбициозни цели за декарбонизация е да се измести глобалния енергиен микс към значително по-висок дял от производството, който не отделя CO2. Такива източници на енергията могат да бъдат вятърната, слънчевата и водна енергия, както и атомните електроцентрали.

„Като се има предвид мащабът на предизвикателството да се трансформира глобалният микс за производство, вероятно е ядрената енергия да играе по-важна роля на определени пазари на енергия, особено там, където има ясна и адекватна държавна подкрепа“, се казва в настоящия анализ на Barclays, цитиран от World Nuclear News.

Той изброява четири от основните атрибути на ядрената енергетика. Първото, е че ядрената енергия не генерира преки въглеродни емисии или парникови газове и има един от най-ниските нива на емисии на въглероден цикъл от всички генериращи технологии, когато се отчитат непреките емисии, свързани с добива на гориво и изграждането на централи. "Ние вярваме, че ядрената енергия може да формира базовата енергия, необходима за осигуряване на безопасна, надеждна и достъпна декарбонизирана мрежа за околната среда, социалното и корпоративно управление, за която инвеститорите настояват", се казва в доклада.

На второ място трябва да се знае, че ядрената енергия има коефициент на надеждност 80-90% (а при много централи и над 90 на сто), в сравнение с вятърната енергия, която е коефициент 30-40% и слънчевата енергия с коефициент от 10-25%. "Заедно с дългия си живот АЕЦ работи сравнително достъпно, особено когато се вземат предвид разходите за съхранение, необходими за възобновяемите източници. Високите капиталови разходи на ядрената енергия могат да намалят, ако животът на централите бъде удължен или са построят повече инсталации, което позволява на строителите да имат още опит и да съкратят времето и разходите за изграждане“, се посочва още в доклада.

Трето, ядрената промишленост има най-ниската смъртност от всички видове производство на енергия, по отношение на смъртните случаи на база произведен тераватчас. "Нова технология, насочена към защита на реакторните ядра, използвайки законите на физиката (за разлика от мощността), трябва да създаде още по-безопасни решения в тази насока", се казва в доклада.

Четвърто, годишното генериране на ядрени отпадъци е значително по-малко от очакваните обемни годишни отпадъци от старите слънчеви панели, лопатките на вятърните турбини и литиево-йонните батерии (включително в електрически превозни средства). Рециклирането или преработката на гориво при ядрените съоръжения може да намали отпадъците с до 97%, което е по-ефективно от слънчевите панели, лопатките на вятърните турбини или литиево-йонните батерии.

Въпреки своите предимства, ядрената енергетика "все още разделя мнението на инвеститорите", се казва в доклада. Очевидни са и значителните регионални различия по отношение на това как се разглежда ядрената енергетика от гледна точка на околната среда, социалното и корпоративното управление. Позовавайки се на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране, в доклада се отбелязва, че „Европейският съюз все още не е формирал официалния си възглед за ядрената енергия, но когато това се случи, той може да даде допълнителна яснота относно ролята на ядрената енергия в зеления преход“.