Електромобилната революция и предизвикателството да си сред пионерите

Икономика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1316
article picture alt description

През август 2011 г. администрацията на президента Обама заяви, че до 2015 година Съединените щати ще могат да произвеждат половин милион «plug-in» хибридни превозни средства и 40 процента от батериите най-ново поколение в света. В следващите години САЩ вложиха над 39 млрд. долара в технологии свързани с електромобилността, а Германия и Китай съответно 57 и 139 млрд. долара, което позволи на анализатори по целия свят да тълкуват политиката на най-големите икономики като знак за предстояща «електромобилна революция». Днес живеем в реалност, в която водещите автомобилни марки са посочили конкретни срокове в които ще спрат производството на автомобили с въглеродни горива, а Норвегия обяви, че до 2030 година продажбите на обикновени автомобили на нейна територия ще бъдат прекратени. Но днес, макар и по-близък отвсякога, очакваният бум на ЕПС е все още в зоната на предстоящото. А урокът от 2011 е добре научен и сериозните анализатори не бързат с прогнозите кога бензиностанциите ще изчезнат като отживелица от средата в която живеем. Вместо това все по-често се задава неочакваният, но много сериозен въпрос

 

какво всъщност е електромобилната революция и какво носи тя – възможности или рискове?

 

В началото на 2017 година Джон Гуудинъф, изобретателят на литиево-йонната батерия обяви, че с екипа си е създал първия изцяло твърдотелен акумулаторен елемент, който е безопасен, много по-издръжлив и по-бърз в зареждането от предишните поколения батерии. Изданията по целия свят жадно разпространиха новината, която се възприе като лястовичка на идващата технологична пролет. Революция в батериите все още няма, но всяка новина за възможен технологичен пробив се възприема като особен знак. Защото популярното разбиране е, че именно високата цена на акумулаторните елементи е основната пречка електромобилите да се превърнат от елемент на разкоша в масово средство за придвижване.

Уви, макар и много популярна, тезата, че цената на батериите спира прогреса на електромоблния сектор не е до край вярна, а все повече правителства на индустриални държави ориентират политиките си към едно много по-различно разбиране на електромобилната революция.

 

Преди всичко, «електромобилната революция» - бързото, за няколко години, навлизане на ЕПС в три ключови стопански сектора: товарен транспорт, строителство и лек пътнически транспорт - вече се възприема по-скоро като реален риск от нарушаване на икономическия баланс и от възможно изоставане на отделните икономики. Новите технологии ще навлязат ударно и ще предизвикат загуба на работни места в много традиционни сектори, като едновременно дават шанс за развитие на нови професии и търсене на специалисти със съвсем нов профил в нови индустриални ниши. Но това са ниши, които днес не съществуват и които ще имат нужда от собствена научна база и от съвсем нови технологичниразработки. Ако една държава се окаже неподготвена за приближаващите предизвикателства тя няма да може да ползва преимуществата на първопроходец в новите технологии. При това, докато ползите от развитието на нови индустрии и научни направления са потенциални, рисковете от възможна загуба на работни места и национален доход, които ще бъдат предизвикани от промяната на транспортните и индустриални модели са напълно реални.

 

С други думи, ако допреди няколко години електромобилите се асоциираха с обещанието за повече чист въздух и ново качество на средата, в която живеем

 

днес на навлизането на ЕПС се гледа по-скоро като на сериозно икономическо предизвикателство.

 

ЕПС технологиите ще предизвикат изчезването на работни места и на бизнеси, а новите възможности за заетост и ръст, които ще възникнат не са мързелив плод, а шанс, от който държавите могат да се възползват само в резултат на остра конкурентна борба.

Но това не е единствената новост в трактовката на електромобилността от последните години. Сериозните анализи започнаха да сочат съвсем друга причина, а не цената на батериите, която може да спре «електромобилната революция» в една държава и да я изпрати в тъжната опашка на потребителите на чужд, вносен продукт.

 

Цената на батериите в световен мащаб неизбежно ще намалява и неизбежно ще достигне нивото, когато да се купи и ползва електромобил ще бъде по-евтино от това, да се ползва традиционно превозно средство с въглеродно гориво. Първо това ще се случи не в гражданския транспорт, а в секторите с висока интензивност на използване на транспортните средства и механизацията - като строителството и товарните превози. «Точката на пречупване», когато да ползваш ЕПС е по-изгодно ще настъпи в глобален мащаб, без отделните държави да могат съществено да ускорят или забавят процеса. Но дали една отделно взета държава ще може да насити икономиката си с нискоразходни ЕПС и да създаде условия за нов ръст

 

зависи не от цената на батериите, а от капацитета на националната електроразпределителна система.

 

Истинският проблем, който може да блокира развитието на ЕПС сектора в една страна е недостатъчното разгръщане на електрическите мрежи. Във все повече държави се налага гледната точка, че електромобилната революция е нещо много по-голямо от замяната на въглеродния автотранспорт с електрически. Всъщност, главното предизвикателство тук е снабдяването с енергия на високомощните станции за зареждане на ЕПС. За да се зареждат с електрическа енергия електрическите превозни средства и строителната механизация ЕРП трябва да осигурят електрическа енергия с висока мощност в десетки хиляди локации по цялата територия на всяка една държава с наситен електромобилен транспорт. Нещо, което електроразпределителните системи в много държави далеч не могат да осигурят. А за зареждането на електромобилите, например у нас, ще бъдат нужни хиляди станции - в пъти повече от съществуващите днес бензиноколонки - защото в първите десетилетия след масовото навлизане на ЕПС зареждането на батериите ще бъде все още много по-бавно от зареждането с бензин или дизелово гориво, което имаме днес.

 

Много държави, сред които водещите Япония, Израел, Китай, Германия и Норвегия имат национални програми за развитието на електроразпределителните мрежи и от години стимулират инвестициите на своите ЕРП. Целта е да се постигне в рамките на 5 - 10 години достатъчен териториален капацитет на електроразпределителните мрежи, за да се захранят с електрическа енергия с висока мощност всички места, в които могат да бъдат изградени електрозарядни станции.

 

Инвестициите в електроразпределителните мрежи са главното предварително условие за да има една държава възможността да участва и да ползва плодовете на «електромобилната революция».

 

България е традиционно консервативно ориентирана към технологичните новости, които у нас навлизат след като вече са получили разпространение в развитите икономики. Електромобилността не е изключение. У нас все още няма държавна политика, в която да бъдат посочени ясни национални интереси и национални цели в областта на електромобилността. Също липсват изследвания за условията за развитие на новите технологии и бизнеси в България, включително за необходимия капацитет, териториален обхват и инвестициите, необходими заразгръщането на електроразпределителните мрежи.

Въпреки това в гражданския сектор, сред индустриите, работещи в областта на ЕПС технологиите и сред електроразпределителните компании през последните години постепенно се формира неписан консенсус за мерките, които трябва да се приложат за да бъде нашата страна сред първопроходците на електромобилността в ЕС и в света. Което ще позволи на българската икономика да расте и трупа ползи от преимуществата си на лидер в новите транспортни технологии.

 

Преди всичко, нужен е национален план за развитието на електромобилния сектор. Този план трябва да се базира на интересите, приоритетите и целите на нашата страна в областта на електромобилността. Той трябва да посочи и сценариите за решаване на основния въпрос за прогреса в сектора – достигането на нужното ниво на разгръщане на електроразпределителните мрежи.

 

Заедно с бизнесите от електромобилния индустриален клъстър и с ЕРП държавата трябва да актуализира действащите регулаторни правила и политики, които да стимулират инвестиции в сектора. Нужни са нови нормативни процедури за партньорство между ЕРП и общините, за да се обезпечи бързото развитие на зарядната инфраструктура. Нужни са и нови технически стандарти за изграждане и управление на националната система за зареждане на електромобили, която трябва да бъде съобразена с прилаганите в електроразпределителните мрежи технологии за управление и контрол, и която дава прекрасен шанс за развитие на технологии и софтуер, които българските фирми да разработват и изнасят.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща