МАЕ е готова с Пътна карта за глобалната енергетика до 2050 г.

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1711
article picture alt description

Как ще се случи преходът към икономика с нулеви емисии и как трябва да се променят промишлеността, структурата на енергоснабдяване и инвестиционните процеси за постигането й? Отговорът на това дава публикуваната от Международната агенция по енергетика (МАЕ) пътна карта за енергийния преход - Net Zero by 2050: A roadmap for the global energy system.

Шансовете за постигане на нулев баланс на емисиите са малки, но не са изтървани. Въпреки това бързината и мащабът на действията, необходими във всички сектори правят този процес „най-голямото предизвикателство, което е срещало някога човечеството“.  Това заявява изпълнителния директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол. 

Документът Net Zero by 2050: A roadmap for the global energy system е подготвен за информация на световните лидери в преддверието на 26-та Конференция на страните (COP26) през ноември тази година. 

В плана за технологиите, които са необходими за постигането на състояние на въглеродна неутралност няма сензации. Ключовата роля в декарбонизацията на електроенергетиката е определена за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и основно за слънчевата и вятърна енергетика. Те трябва да се увеличават с колосални темпове 

Така например, според последният доклад на МАЕ, посветен на ВЕИ, през 2020 г. в света са били пуснати в експлоатация 135 ГВт слънчеви електроцентрали,, а през 2020 г. – 162 ГВт. Постигането на целите за въглеродна неутралност ще изисква строителството на 630 ГВт слънчеви мощности и 390 ГВт вятърни централи още през 2030 г. Годишно, пускането в експлоатация на слънчеви и вятърни електроцентрали трябва да се увелечи общо 4 пъти към този срок. 

Според оценката на МАЕ през 2050 година на 240 милиона сгради трябва да бъдат изградени слънчеви електроцентрали. За сравнение в момента те са 25 милиона. По възможност, отбелязват от Агенцията, новите и съществуващи здания трябва „да се интегрират към местни възобновяеми ресурси“, такива като фотоволтаични системи. 
Делът на ВЕИ в производството на електричество в света през 2050 година трябва да достигне 88 %, в това общият дял на слънчевите и вятърни електроцентрали – 70 %. 
Още през 2030 г. годишните продажби на електромобили трябва да се увеличат 18 пъти, тоест трябва се продават над 55 милиона електрически коли. През 2050 г. съответно „автомобилите в целия свят трябва да бъдат на базата на електричество или горивни клетки“.

МАЕ смята, че „по пътя ни към нулев баланс на емисиите няма нужда от инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива. С изключение на проектите, които вече са утвърдени през 2021 г. „този път не се нуждае от нови нефтогазови находища за разработка и никакви нови въглищни мини или разширяването на такива“. Това е най-важното изявление, което МАЕ заявява ясно за пръв път. (в графика 2 МАЕ посочва как ще се променят приходите от нефт и газ за страните, производителки, ако света следва тази пътна карта).

Агенцията отбелязва, че за глобалния преход към въглеродна неутралност ще е необходимо и въвеждането на „въглероден данък“. Русия, заедно с Китай, Бразилия и Южна Африка се отнасят към отделна група от развиващите се страни, за които изчисленията на МАЕ като величина на въглероден данък съставлява 45 долара за тон СО2 през 2025 г, 90, 160 и 200 долара през 2030 г., 2040 г. и 2050 г. съответно. За напредналите икономики този въглероден данък е изчислен на 75 долара за тон СО2 през 2025 г. , 130, 205 и 250 долара през 2030г., 2040 г. и 2050 г. съответно. За другите развиващи се пазари и икономики за посочените години е изключително нисък – тръгва от 3 долара и съответно се увеличава на 15, 35 и 55 долара за тон СО2. Според изчисленията на МАЕ още през 2030 г. ще има нужда от увеличаване на обемите за улавяне и съхранение на въглерод с последващо използване (CCUS) от над 40 пъти. (стр.80 от доклада). Как ще се случи това обаче не е ясно при положение, че в света днес все още успешните проекти са единици.

Що се отнася до заетостта, загубата на работните места от затварянето на въглищните мини, централите и в нефтогазовия сектор ще бъдат компенсирани от „новата енергетика“. Изчисленията на Агенцията са, че ще бъдат създадени девет милиона допълнителни работни места и то още през 2030 г. Докладът на МАЕ, както вече посочихме не е прогноза, а пътна карта, за разлика от докладите, публикувани от Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA).
  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща