Енергийният експерт Иван Хиновски: Истината е, че въглищните централи нямат бъдеще

Зелената сделка в България е дълбоко неразбрана от хората, необходими са много разговори, голяма подкрепа от гражданите и от бизнеса, политически консенсус. Това коментира по време на онлайн дискусия „Конкурентоспособност на българската икономика в контекста на Европейската зелена сделка“ Цветан Кюланов, изпълняващият длъжността ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Събитието се организира от софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/.

След срещата с работодатели и профсъюзи, виждаме, че нещата са много тревожни, коментира енергийният експерт на „Има такъв народ“ и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. Проблемът ни е, че никой не казва истината, а истината е, че въглищните централи нямат бъдеще. На фона на песимистичните трендове за цените на електроенергията и предстоящото им нарастване с още 20%, ние чакаме нещо да се случи, което е вреден популизъм, смята Хиновски. Важно е хората да знаят колко е важна зелената сделка и че зелената сделка е за хората, не за олигарсите, каза и Мария Капон от „Изправи се. Мутри вън“.

Перспективата на България е в съхранението на водород

Но явно няма разбиране, защото в комплекса „Марица Изток“ в момента обмислят налудничава програма за улавяне на въглероден диоксид, за което тепърва ще се правят изследвания и проучвания, ще изгубим ценно време, коментира енергийният експерт. Отлага се с тревожно време сядането на масата на консервативните среди в енергетиката и ВЕИ индустрията. Най- добрата перспектива е да говорим за съхранение на водород. В съхранение на енергия, България има добра позиция, както и в хидро съхранение на енергия, подчерта и Юлиян Попов, старши политически съветник за ЦИЕ на Европейската климатична фондация.

В момента над 300 мегавата са готови за изграждане и чакат разрешения за строителство, стоят и чакат нещо да се случи, Инвентаризация за НЕК, над 3000 мегавата готови за изграждане ВЕИ, подготвени и проучени терени стоят и чакат нещо да се случи, допълни Хиновски. Но дали е възможна прогресивна позиция за енергийния преход в ситуация на кратък живот на новия парламент и провеждането на предсрочни избори в България, попита Попов. Хиновски представи идеята за енергийна ефективност плюс, която да стимулира бизнеса и домакинствата да влагат лични средства във възобновяеми енергийни източници, но също и за обвързване на грантовете за енергийна ефективност плюс изграждане на фотоволтаични панели на покривите и плюс интелигентна мрежа за управление на потреблението.

Миньорите акционери в новите чисти комплекси на Марица Изток

Според Владислав Панев от „Демократична България“ не можем да позволим парадокса държавата да продължи да подкрепя напрактика вече губещи предприятия, каквито са ТЕЦ-вете. Очаква се в близките месеци загубите на ТЕЦ-вете в Маришкия басейн да се увеличат с 500-600 млн. лева, допълни Панев. За пореден път той сподели своето мнение, че еврофондовете ампутират икономическата активност на бизнеса и са неефективни. В Плана за възстановяване и устойчивост не говорим в никакъв случай за ефективност за решенията, защото говорим за водород и за технологии, които тепърва ще бъда проучвани. Става дума да намерим вариантите, които ще са най-малко неефективни. Субсидиите на европейско ниво насърчават голямото земеделие или т.н. субсидиевъди, проблем, който също трябва да преодолеем, каза Панев. И докато в Европа сме визионери, в Китай действат, в Шанхай и Пекин успяха да подобрят въздуха с 2/3 през последните години.

Но в темата Марица Изток най-главната роля имат работниците. В готовност са 14 000 души да дойдат на жълтите павета да запазят прехраната си, което е показател, че те не разбират прехода и зелената сделка, каза Панев. А това е основната грешка на политиците. След разговорите с работодатели и синдикати и от „Демократична България“ смятат, че целта трябва да е тези хора да не загубят социален статус. Няма как да се запазят всички работни места, трябва да се намерят индивидуални решения с хората на място. Една от идеите тези хора да не загубят социален статус е да бъдат акционери в бъдещите индустриални чисти комплекси на “Марица Изток”, каза Панев.

Според Атанас Костадинов от БСП трябва България да се обединим около няколко основни конкурентни предимства на икономиката и всички да работят в тази посока независимо от коя страна на политическия спектър се намират, а такава консолидация няма. От ГЕРБ и ДПС не участваха в политическа сесия.

Свилен Спасов от СП Интернешънъл смята, че е редно да не се забравя конвенционалната ядрена енергетика, която има своя важен принос за производството на нисковъглеродна енергия, макар и да не е обхваната от механизмите на Европейската зелена сделка.   

Двуетажни мотриси на 20 минути Перник-София ще спестят 100 000 тона емисии

Всички знаем, че България е сред страните с най- въглеродно интензивна икономика. За единица БВП изразходваме 4 пъти повече енергия от останалите държави в ЕС. Енергийният преход е неизбежен, но най-голямото ни притеснение в този преход е загубата на работни места, показват последни анализи. 

Към 2020г. българската икономика е сред най-енергийно и въглеродно интензивните в ЕС и едва на 48-мо място по отношение на своята конкуретноспособност от 63 държави в класацията на Международния институт за развитие на управлението, обяви Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, която коментира отправната точка, от която преходът към устойчивост стартира в национален план. Според нея, дали новите климатични политики на Европа ще окажат негативно влияние върху икономическите показатели или ще са шанс за модернизация на икономиката ни, зависи от нас самите. Страната ни има уязвими места въпреки общото намаляване на парниковите газове в сравнение с 80-те години. България е силно зависима от енергията, произвеждана от изкопаеми горива, която освен, че повишава въглеродната интензивност на българската индустрия, ще покачва своята стойност поради обвързаността й с цените на въглерода. Не случайно индустриалните потребители все по-активно търсят възможности за собствено производство на възобновяема енергия в точката на потреблението, поясни Трифонова.  

Много важна роля за намаляване на отделянето на вредни емисии играят не само въглищните централи, но и секторите транспорт и земеделие. Според инж. Цанко Симеонов, заместник-председател, Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура” Планът за възстановяване и устойчивост не показва сериозни амбиции за развитие на жп транспорта. Той представи наистина фрапантни цифри за неизползваните възможности на жп транспорт между градовете и посочи за пример маршрута Перник-София. В момента 95% от трафика от Перник към столицата са автомобили. По различни изчисления, които правим това са 2500-3500 пътници на час, докато жп транспорта в момента може да поеме 5000 пътници дневно, каза Симеонов. Виждате колко е непосилно за жп сектора да поеме този изключително голям трафик. Но с осигуряване на двуетажни железопътни мотриси и съкращаване на времето на 10 минути трафикът ще се намали наполовина, ще бъдат спестени 100 000 тона емисии, допълни Симеонов. В момента губим от време за пътуване, а може да спестим 51 млн. лева годишно от време на пътуване. Без дори така необходимите инвестиции в инфраструктура времето за пътуване ще намалее с 50 минути. Според Симеонов има още два недостатъка в плана по отношение на железопътната трансформация.

НКЖИ иска да смени лампите по гарите с LED осветление, което е изключително важно, но се забравя факта, че в голяма степен вече е сменено и ще се получи така, че ще сменим едни LED лампи с други. Той критикува и целта да се инвестира в изграждане на системата SKADA, която според него не гарантира максимална безопасност каквото е основното изискване на ЕК.  

Съвсем скоро ще бъде готов патента на първия български електромобил за спедиция, коментира Емил Янков от Тракия икономическа зона.

Липсата на дигитализация в транспорта и земеделието защитава бюрокрацията

За нас възможността за електрификация при спедицията е особено важна, както и трансформацията в жп транспорта, каза Олга Василевска, управител, МВ Логистика. Според нея като става дума за дигитализация както на електроенергийната система, така и на железопътната система, трябва да се постави въпроса за електрификацията в сектора на товарните превози.

В момента няма законова рамка, която позволява електронна товарителница, което изисква промени в Закона за ДДС и засяга всички производствени компании. В момента все още се прехвърлят хартии ненужно, а в Европа отдавна са забравили тези остарели подходи, които поддържа нашата администрация.

Дигитализация е предвидена в плана и в сектора на земеделието, който генерира 12% от емисиите на въглероден диоксид. Според Петър Петров, председател на УС, Национална асоциация на младите фермери в България административните пречки за младите фермери са огромни. Не само това използването на възобновяеми източници на енергия става почти невъзможно, защото според него в момента ако направи фотоволтаична инсталация може само да продава енергията или да я ползва, но не и двете (да ползва колко му трябва, а останалата да продава), няма стимули за обновяване на техниката. Административните пречки са изключително много за обикновените фермери, защото и до ден днешен не се прави разлика между фермер и инвеститор в земеделието. Защото за фермера, фермата е напрактика дома му и при банковите кредити, той залага дома си.

За да се създадат условия за устойчиво развитие, най-важно е да се вкара тази нова идеология в системно образование, подчерта д-р Румяна Мишонова, старши консултант в областта на кръговата икономика, Институт Кръгова икономика. Технологичните иновации може да изпреварват подготовката на хората и ако тези кадри ги няма тези технологични решения ще останат ненужни, допълни тя. Необходимо са средства, знания, компетенции и политическа воля. В Плана за възстановяване и устойчивост виждаме много широка рамка, в която може да се включи всеки проект, но липсва онази социално-икономическа оценка за практическото прилагане на решенията по време на събитието, организирано от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Анализът е подготвен специално за и публикуван първо в Dir.bg.