Разделното събиране на гуми се е превърнало в изпитание за общините
България е дестинация за стари автомобили, чиито гуми при внос веднага стават неизползваеми и се хвърлят често нерегламентирано.
Общините все по-често изпитват сериозни затруднения с организирането на системи за разделно събиране на излезли от употреба гуми. Ситуацията е изключително сериозна и постоянно ставаме свидетели на замърсяване и горене на гуми. Последно на 11 април десетки гуми плуваха в река Слатинска, а честа практика е да se изхвърлят нерегламентирано.
В страната, пуснати на пазара са все по-големи количества и рециклиращите предприятия нямат достатъчно капацитет да ги преработят, а и за получените продукти нямат реализация, коментират от Националното сдружение на общините в България. Възможна причина за това е големия внос на употребявани автомобили, чиито гуми веднага след продажбата се превръщат в ненужни. Това обстоятелство води до автоматичното ограничаване на количествата „излезли от употреба гуми“, които сервизите приемат от гражданите като се увеличава нерегламентираното им изхвърляне и ангажиране на общините с тяхното събиране и третиране.
Местните власти се налага сами да се справят с тези отпадъци
Много от общините имат проблеми с организациите по оползотворяване, по –конкретно на такива, занимаващи се с излезли от употреба гуми, отработени масла, излезли от употреба батерии, опасни отпадъци. Само преди седмица на конференция на Европейския парламент и Националното сдружение на общините в България проблемът коментира и кметът на Сливен Стефан Радев. „От една страна срещаме неразбиране от страна на гражданите за разделно събиране, от друга страна нежелание на бизнеса за преработка“, каза той. Общините срещат много сериозни предизвикателства с организация на събирането и оползотворяването на отпадъци от излезли от употреба гуми, акумулатори, масла, опасни отпадъци. Така се налага общините сами да финансират тези дейности.
Единствената възможност общината сама да финансира е основно износ поради липса на възможности у нас. Но не е нормално това да се случва от такса битови отпадъци, защото това са средства за третиране на битовите отпадъци. Заплатените от гражданите такси при закупуване на продуктите единствено се събират от организациите като общините са лишени от възможността да получат необходимото финансиране за тези дейности, коментират от сдружението.
Общините искат финансиране от ПУДООС или от организациите по оползотворяване
Трябва да се даде приоритет за ефективно прилагане на отговорността на производителя, смята Радев. Националното сдружение на общините предложи при последните промени в Закона за отпадъците от януари да се определят лицата, които понасят разходите за управление на отпадъците. Общините настоят все още ако сами финансират дейности по разделно събиране на отпадъци да получават средства за финансиране на тези дейности от постъпленията от продуктова такса в Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда. (ПУДООС) или от организациите по оползотворяване. Според местните власти трябва да има цели и задължения за разделно събиране по общини.
Но най-важното е в закона да се предвидят мерки за насърчаване разработването, производството и използването на устойчиви продукти за предотвратяване на отпадъци. Необходимо е да има нормативна основа за подпомагане на новаторските модели на производство, търговия, потребелние, намаляване наличиети на попасни вещества в материлаиъте, да се насърчава продълцителността на живот на продуктите и многократната употреба. Важна законодателна стъпка е да се даде прозрачност на продуктовите такси, които се плащат към Министерството на околната среда и водите. Ако хората знаят колко плащат за даден продукт, би провокирало повече разделно събиране на отпадъците.
Според Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. системата за разделно събиране на излезли от употреба гуми работи успешно, а целите се изпълняват. Много добре е развита практиката за разширена отговорност на производителя. С това се изчерпва темата за гумите в плана. За пореден път виждаме как плановете и програмите нямат нищо общо с реалността.
Каква е практиката за изхвърляне на непотребните гуми в София
Столичната община има сключен договор с организацията по оползотворяване „Норд Гуми” ЕАД за осигуряване на три площадки за предаване на гуми от страна на гражданите. Приемането на старите гуми се извършва само от граждани (на генерирани от тях 8 броя гуми годишно и не повече от 4 гуми наведнъж) при условия, определени от обектите и площадките на бул. Илиянци 6, жп гара София-Север, район Банкя. Всеки, който има излезли от употреба гуми трябва да ги предава на специализирани площадки за събиране и съхранение или на местата за смяна и продажба на гуми. Търговските обекти (автосервизи и пунктове за смяна на излезли от употреба гуми) са задължени да имат сключен договор с лицензирана фирма, на която да предават събраните гуми. За предаването на ИУГ крайните потребители не дължат заплащане. Фирмите, извършващи продажба и/или смяна на гуми, в т.ч. мобилните сервизи за гуми, са длъжни да осигурят възможност за приемане на гумите от крайните потребители в местата на продажба и смяна на гумите. Те трябва да поставят на видно място в търговските обекти табели, които съдържат информация за възможностите и начина за обратно приемане на използвани гуми в търговския обект.
В една гума има 20 вида тежки метали
И ако при плуването им няколко дни в реката може да не проблем, то ако то продължи повече време и започне разлагане замърсяванията с гуми стават много сериозни. Хвърлянето покрай реките е изключително опасно, защото тежките метали могат да влязат в реките и в подпочвените води около тях. В една гума има 20 вида тежки метали - олово, хром, кадмий, живак и др., а щетите при изгарянето са най-големи. Растенията в радиус до 200 м от мястото на изгарянето се замърсяват. В почвата остават отрови и те действат до 200 дни след изгарянето. До сериозни здравословни проблеми довеждат и храните, в които са попаднали токсини от изгарянето на гуми. Нервната система на човека е особено чувствителна на олово. Попадането на олово в организма може да увреди децата като предизвиква трудности в ученето, отравя костния мозък и забавя растежа. Вродени дефекти причинява цинкът, а хромът и арсенът са канцерогенни. Борбата с отпадъците и мръсния въздух са най-сериозните екологични проблеми, пред които сме изправени и не са необходими постоянни усилия на всеки гражданин и всяка фирма, за да не бъдат изхвърляни нерегламнетиран.