Медта и литият ще са петрола на XXI век
От десетилетия суровият петрол е в центъра на световните стокови пазари. Търсенето послужи като решаващ показател за доброто състояние на икономиката, а скоковете на цените оказаха голямо влияние върху потребителите, пише CNN.
Но докато страните по света се опитват да се борят с климатичната криза, петролът може да остане на по-задни позиции, а металите като мед и литий стават все по-предпочитани.
„Критичната роля, която медта ще изиграе за постигането на целите на Парижкото споразумение в областта на климата, не е преувеличена“, заявиха анализатори на Goldman Sachs в неотдавнашна изследователски доклад, озаглавен „Медта е новият петрол“, припомня Bloomberg TV.
„Медта е съществен компонент от системи, които позволяват на вятърната, слънчевата и геотермалната енергия да се използват за отоплението на домовете например“, отбелязват анализаторите.
"Цените на медта се повишават с 80% през последните 12 месеца, докато предлагането е ограничено, тъй като търсенето рязко нараства" според Goldman Sachs. Според банката бавното пускане на нови проекти, което отнема над осем години, може да доведе до допълнителен ръст на цената на медта от 9 хилядо долара за тон към момента до 15 хиляди долара за тон през 2025 г.
Нараства и фокусът върху лития, ключов компонент за батериите в електрическите автомобили. В скорошен доклад анализатори от Macquarie Research прогнозират, че търсенето на електрически превозни средства може да предизвика недостиг на метала от 2025 г.
Тези ограничения поставят литиевите миньори в центъра на вниманието. В понеделник австралийските Orocobre и Galaxy обявиха сливане от 3,1 милиарда долара, което ще създаде една от най-големите литиеви компании в света.
Защо това е важно?
"Глобалните емисии на въглероден диоксид ще се увеличат драстично тази година вследствие на възстановяването на икономиката", се казва в доклад, публикуван във вторник от Международната агенция по енергетика.
Базираната в Париж група изчислява, че въглеродните емисии от използването на енергия са напът да се увеличат с 1,5 милиарда тона през 2021 г., тъй като потреблението на тежки въглища в Азия, и в частност в Китай, надвишава бързия растеж на възобновяемите източници. Това би било второто най-голямо годишно увеличение на енергийните емисии в историята.
"Икономическото възстановяване от кризата с COVID в момента е всичко друго, но не и устойчиво за нашия климат", заяви изпълнителният директор Фатих Бирол в изявление.