Зеленото бъдеще на Япония изисква връщане към ядреното ѝ минало

Приблизително веднъж месечно една и същата група от две дузини японски държавни служители, ръководители на компании и професори се събират в скучна бяла и бежова конферентна зала в националното министерство на икономиката, търговията и промишлеността, за да начертаят дългосрочното си енергийно бъдеще. Всеки от тях има напечатан дневния ред, таблет и картонена кутия със зелен чай, изрядно подредени пред тях, а пред тях е картонче с името им.

Под твърдата формалност има все по-спорен дебат: каква е ролята на ядрената енергия в десетилетие след бедствието във Фукушима. Тъй като Япония се ангажира през октомври да стане въглеродно неутрална до 2050 г., много експерти от консултативната група стигнаха до същото заключение. За да изпълни глобалните си ангажименти за климата, страната ще трябва да рестартира почти всеки ядрен реактор, който е затворила след срива през 2011 г., и след това да изгради още, коментира Bloomberg.

Това е обезсърчително техническо предизвикателство, което ще наложи нацията бързо да ускори замрелите операции по складиране на отработено гориво и да намери постоянно решение на заплетения проблем със съхраняването на радиоактивните отпадъци.

Също толкова трудно за правителството на министър-председателя Йошихиде Суга ще убеди предпазливите регулатори и широката публика на японската общественост, които крият дълбоки опасения за безопасността. Съвсем наскоро японското правителство обяви, че планира да източни част от водата от авариралите реактори на АЕЦ „Фукушима 1“ в океана, което доведе до вълна от недоволство в риболовната индустрия и съседните страни.

„По-добре да побързаме и да възстановим доверието в ядрената енергетика“, каза Масакадзу Тойода, член на 24-членния правителствен съвет, който разработва нови политики. „Това е въпрос на енергийна сигурност“, припомни той. Япония трябва да има 27 работещи от останалите 36 реактора до 2030 г., за да изпълни задълженията си по Парижкото споразумение за климата, допълва Тойода. Според други оценки тази цифра е по-близка до 30. До момента от началото на програмата за рестартиране през 2015 г. е възстановена работата само на 9 ядрени блока.

Сега ядрената енергия представлява около 6% от енергийния микс на Япония, в сравнение с около 30% преди бедствието във Фукушима. Веднага след това Япония затвори всичките си 54 реактора, около една трета от които бяха окончателно изведени от експлоатация.

Повече от 160 000 души бяха евакуирани от района около АЕЦ Фукушима Даичи след земетресение с магнитуд 9 през март 2011 г., най-голямото, регистрирано някога в Япония. То предизвика масивно цунами, което преодоля защитите на ядрената централа съоръжението, изключи захранването на охладителните системи и доведе за разтопяване на три реакторни ядра. Инцидентът убеди някои правителства, че рисковете от ядрена енергетика надвишават ползите от нея, и накара някои, включително Германия и Тайван, да определят срокове за затваряне на своите АЕЦ.

Оттогава огромните разходи за изграждане на нови съоръжения и честите закъснения служат като други възпиращи фактори за възраждането на този вид енергийно гориво.

Все пак Китай планира да има 70 гигавата мощности за производство на ядрена енергия до 2025 г., тъй като има за цел да намали емисиите до 2060 г. Това е еквивалентът на добавяне на около 20 нови реактора.

Ядрената енергия произвежда около 10% от електроенергията в света, в сравнение с върха от 18 на сто в средата на 90-те години, а строителството на нови централи изостава значително от темповете на затваряне, според Международната енергийна агенция.

На много фронтове ядрената енергетика остава почти идеалното решение за островна държава, която не разполага с ресурси, като Япония: тя изисква минимално количество отвъдморски горива, заема малко земя - за разлика от слънчевите и вятърните централи - и денонощно произвежда безвъглеродна енергия. Всъщност японското правителство се насочваше именно към атомната енергия, която да бъде в крайна сметка основният й източник на електроенергия. Но тогава дойде Фукушима.

И все пак около 39% от японците искат всички атомни централи да бъдат затворени, според проучване от февруари. Много местни правителства на ниво префектура - които трябва да се подпишат при плановете за рестартиране на реактора - не са склонни на това с лека ръка, докато съдилищата подкрепят искания за временно спиране на някои работещи реактори.

Това противопоставяне е проблематично за японското правителство, което обещава да намали емисиите си с 26% до 2030 г. от нивата от 2013 г. съгласно своите ангажименти от Париж и е планирано да преразгледа тези цели през тази година и потенциално да ги направи дори по-строги.

"Япония ще промени отношението си към ядрените централи някъде по пътя към нулеви нулеви емисии", каза Франк Ю, анализатор от Wood Mackenzie. Интензивността на въглеродния диоксид в енергийния сектор на Япония нарасна в годините след инцидента във Фукушима, тъй като страната се насочи към по-замърсяващи алтернативи, според данните на МАЕ. Днес изкопаеми горива като втечнен природен газ и въглища се използват за генериране на по-голямата част от електричеството в Япония.

Само за постигане на целите от Париж на Япония, петият по големина емитент на парникови газове в света, ще трябва да постигне съществуваща цел ядрената енергия да съставлява между 20% до 22% от енергийния си микс до 2030 г. По-амбициозният залог за 2050 г. може да изисква атомна енергия да претендира за още по-голям дял.

„Използването на определено количество ядрена енергияще е необходимо, за да стане Япония въглеродно неутрална “, заяви в свое интервю преди време Томоаки Кобаякава, президент на Tokyo Electric Power Co. Holdings Inc., собственик на унищожената АЕЦ във Фукушима.

Докъде трябва да стигне Япония при изграждането на голям ядрен сектор и доколко това е осъществимо, е настоящият източник на разногласия между правителствената консултативна група. Тази година тя ще препоръча нови цели.

„Никой не вярва, че целта до 2030 г. е постижима“, каза Такео Кикава, професор в Международния университет в Япония и член на групата, който е скептичен към перспективите за ядрена енергия. „Индустрията не вярва, че е възможно, но няма да признае.“ Ядрената енергия вероятно ще представлява 15% от енергията на Япония най-много през 2030 г., казва той.

Досега енергийните компании са кандидатствали за рестартиране на 27 реактора - 25 от които са в експлоатация, докато 2 в момента са в процес на изграждане. Тойда казва, че най-малко тези 27 единици трябва да са онлайн, ако има шанс да постигнат целта до 2030 г.

През декември министерството на икономиката в Япония заяви, че ядрената енергетика и термичните съоръжения с технология за улавяне и съхранение на въглерод може да представляват 30% до 40% от комбинираното производство на електроенергия през 2050 г., без да дава конкретни подробности.

Това означава, че Япония вече трябва да се подготвя за изграждането на нови реактори през следващите три десетилетия, каза Акио Мимура, председател на Японската търговско-промишлена палата, пред правителствената комисия.

Въз основа на 60-годишна продължителност на живота на една атомна централа, Япония ще има 23 реактора през 2050 г. и 8 до 2060 г., според правителствената презентация през декември. „Правителството трябва да изясни позицията си“, каза Мимура на консултативната група. „Ако не започнем да планираме това сега, няма да имаме достатъчно ядрена мощност до 2050 г.“