Общоевропейската зелена вълна достигна и България. Готови ли сме?

В първия работен ден на 45-тото Народно събрание за приоритетите за опазване на околната среда и най-спешните задачи на новия парламент, сред които изпращането на Планът за възстановяване и устойчивост в ЕК, разговаряме с Борислав Сандов, съпредседател „Зелено движение“. Не може да започнем отначало, но може да адаптираме втората версия на Плана за възстановяване и устойчивост към нагласите в обществото след открит дебат в парламента, коментира Борислав Сандов.

За първи път „Зелено движени“ влиза в парламента след основаването си през 2008 г. и ще има четири народни представители. Зелената идея е имала своите различни представителства през годините. Още в началото на 90-те години, когато „Екогласност“ се включва в Зелената партия и заедно със СДС вкарва депутати в парламента. През 2005 г. Зелената партия влиза в Тройната коалиция заедно с НДСВ и ДПС, но няма народни представители. Днес със „Зелено движение“ Европейските зелени за първи път имат свой член, който е представен в парламента.  Сред първите предложения на „Зелено движение“ за решения в парламента ще бъдат мораториум на износа на необработена дървесина и забрана на публичната продан на територии по крайбрежието и застрояването им. 

Г-н Сандов влизането на „Зелено движение“ в парламента означава ли, че българският гражданин мисли по-зелено и поставя зелените политики като приоритет?

Има логика в две неща, които могат да се кажат. От една страна зелената вълна е общоевропейска, просто стигна и България заради редовните избори, които се проведоха. Хората наистина са започнали да мислят по-зелено. От друга страна ние като „Зелено движение“ сме успели да привлечем повече гласоподаватели, имайки предвид и преференциите, които получаваме и общ резултат, който постигнахме заедно с колегите от „Демократична България“.

За тези години успяхме да се утвърдим и да разширим подкрепата си. Не на последно място е самият факт, че хората искат промяна. Хората виждат промяната и във формация, която разпознава зеленото като важна политическа тема и това също допринася за този успех.

Кои са първите задачи, които си поставяте в сектора на околната среда като законодателни промени, които да бъдат внесени?

Законодателните промени могат да са в няколко различни направления. Конкретните промени ще бъдат на някакъв по-следващ етап, защото те изискват формирането на комисиите и преминаването на Народното събрание през първия етап на конституиране, който започна днес. Има може би неща, които няма да изискват промяна в закон, а ще изискват действия на друго ниво като например Планът за възстановяване и устойчивост, който сам по себе си е една важна зелена тема. Бихме желали да видим Плана за възстановяване и устойчивост в неговия последен вариант- вариант 3. Да преценим дали е необходимо да се прави кратка ревизия, вероятно ще има необходимост от такава и да бъде входиран в ЕК като окончателен вариант. Той е демаркационна линия и напрактика докато не бъде приет не могат да започнат действието си оперативните програми. Това е много сериозен риск, включително и за оперативна програма „Околна среда“.

На втори етап говорим за решения, които трябва да бъдат направени в това Народно събрание. Те може да не са закони, а решения на Народното събрание. Има такива примери през годините. Ние например ще предложим забрана на износа на необработена дървесина. Планираме да внесем искане за мораториум за определен период от време докато не се решат някои проблеми, свързани с нелегалния добив и прекомерната сеч в горите за нерегламентиран износ на необработен материал. Друга тема е темата за Черноморието и ще се опитаме да спрем публичната продан на различни терени по крайбрежието и тяхното застрояване. Това може би също ще бъде отделно решение, което ще предприемем. Не мога да кажа точно кога ще се случи това, но търсим възможност как точно да го внесем като отделно решение.

На следващ етап ще бъде самото законотворческо във всички закони, свързани с околната среда като почнем от Закона за отпадъците, Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии, Закона за горите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за водите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Кои в този аспект ще са приоритетите на първи етап генерално?

Най-важният ни приоритет е опазването на околната среда и природното богатство, в този смисъл борба с презастрояването особено по Черноморието и унищожаването на дюните и биологичното разнообразие. В това число влиза нашата идея за забрана на строителството в зона А от Черноморското крайбрежие, но също и няколко други важни посоки в закона. Той в момента не изпълнява своите основни цели, заложени в чл. 2 за опазване и устойчиво развитие, за осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове, за опазване на природните ресурси, за намаляване на замърсяването и възстановяването на естествения ландшафт. Говоря за дюните и начина, по който са картирани, говоря за зона А, която е свързана с унищожаване на плажовете, за начина, по който се процедира с отпадните води. Включително в намеренията си да опазим дюните и плажната ивица трябва да направим и някои промени, свързани със свободното къмпингуване. Но дюните трябва да бъдат наистина защитени.

На второ място са промени в сектора на горите, където трябва да се случат реформи, които да овластят малко повече горските служители към функции, които са по-скоро на горска полиция или рейнджъри и да по-голям контрол върху начина, по който се добива дървесина, така че това ще бъде основната голяма тема, свързана с горите. Сред политиките в тази сфера са адаптацията на горите към новите климатични условия и мерки за намаляване на незаконната сеч.

На трето място това са мерки, свързани с чистотата на атмосферния въздух, макар да навлизаме в летен период, ние трябва да вземем такива мерки, с които да осигурим по- чист въздух през есента. Това са мерки свързани както със зелените площи в градовете, промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, свързани със създаване на механизми, които не допускат изгарянето на ново добити, влажни дървета, ограничения за изгаряне на въглища особено в големите градове и други мерки, за които се надявам, че ще убедим колегите ни, за да дишаме всички по-чист въздух.

Планът за възстановяване и устойчивост днес беше коментиран от всички политически партии, какво е неговото бъдеще, за да бъде по-добър и ефективен, но и за да не се забавим прекалено с внасянето му в ЕК?

Важно е да знаем, че този план е преминал две процедури на съгласуване с Европейската комисия и обществени консултации, макар не в широкия смисъл, който ние очаквахме. Така че ние не може да започнем отначало, но може да адаптираме втората версия преди тя да бъде внесена към нагласите в обществото и най-вече към изискването на ЕК. Очаква се повечето страни на ЕС да не успеят да се справят със срока 30 април, но все пак близко обозримо до този срок да успеят да внесат своите планове. Нашето намерение също е такова.

Трябва да видим третата версия на плана, да бъде обсъдена и може би ревизирана. Към последната версия, повтарям все още не сме я виждали, но чувам, че вече са започнали разплащания по проекти, по някои от тези 42 проекти, които са във втората версия на плана. Това е притеснително. На първо място трябва да разберем каква е ситуацията за всеки един отделен проект, започнало ли е предварително договаряне, разплащане и да видим дали финалният вариант, който са подготвили, отговаря ли на изискванията. Защото например имаше разминаване с първоначалния план какъв процент да бъде свързан с мерки за климата т.н в нашия план приоритет „Зелена България“. Той трябваше по регламент да бъде малко по-висок отколкото беше обявено в плана. Отделно не трябва да се правят разходи към държавни компании на 100 процента, какъвто например е проекта за „Напоителни системи“. Друг е въпросът дали, наливайки бетон ще решим проблема със засушаването. Напрактика сега си представят политиките за напояването с практики от миналия век, с правене на бетонни канали, през които да тече вода от язовири, които както виждаме не винаги са пълни.

Каква ще е процедурата планът да бъде променен в момента?

Независимо дали се сформира ново правителство, то може да бъде и към съществуващото. На първо време те са длъжни да отговорят на нашите въпроси, които сме поставили, в рамките на парламентарен контрол и да дадат публичност на всички тези процеси и проекти, до къде са стигнали и кои са институциите, въвлечени, за да сме сигурни, че има приемственост. На второ място трябва да бъде подложено на обсъждане вътре в парламента как да бъде процедурно предвижено - дали да бъде внесен в ЕК и дали да се направят по-сериозни изменения във финалната версия на този план. На следващ етап трябва да бъде внесен от Европейската комисия, независимо дали ще бъде от правителство в оставка както беше днес, ще бъде от служебно правителство или ще бъде от редовно правителство.

Две конкретни изменения, които ще предложите в плана и в каква посока? В „Напоителни системи“ ли, за да се реши въпроса с лошата инфраструктура за напояване?

Да, това е сферата, в която на първо място ще предложим промени. Съществуват различни механизми, базирани на природни решения, които са по-добри и по-евтини и въвличат местния бизнес. По-добри, защото могат да създават условия за стимулиране на естествените процеси в природата и по този начин да имаме по-добър микроклимат. От друга страна трябва да разчитаме на семена и сортове, които са по-устойчиви на новите климатични условия. Институтите към Селскостопанската академия са разработили през годините достатъчно надеждни и селектирани сортове, които могат да бъдат по-адаптивни. От друга страна съществуват стари сортове, които се намират още, макар трудно, но се отглеждат в генни, семенни банки и могат да бъдат добре адаптирани към средата. Важно е например да се обсъди обмена, който ще се случи от по-високите към по-ниските части на страната и от по-южните към по –северните части. Разширяване на средиземноморската климатична зона се случва от ниското към високото, от юг на север и от Изток на Запад заради влиянието на Черно море. Такъв тип трансфер е много важен, за да може семената и културите, които се отглеждат в момента при сегашните климатични условия да се отглеждат при същите условия, но на друго място през следващите години. Такъв трансфер на знания и култури плюс нови сортове или стари сортове, в зависимост от това кои са по-адаптивни, както и природни решения, свързани с микроклимата са основните опорни точки за справяне със засушаването. Това може да означава още възстановяване на влажни зони, създаване на естествени водоеми или изкуствени водоеми, които се създават по метода аквапоника. Трябва да се стимулират пермакултурни методи, биодинамично земеделие, които могат да създават природно базирани условия в самите градини в самите селскостопански площи, а не просто едни канали за напояване.

Това предполагам не изключва все пак такива инвестиции, защото водата трябва да стигне по някакъв до стопанствата?

Ние предлагаме изцяло заместване на този подход, защото няма и толкова вода в язовирите. Ако ние полагаме повече усилия, свързани особено с високата част на водосборите да има гори, защото сега се секат, да засаждаме или да опазваме в зависимост от местните условия, ще имаме повече вода по реките. Ако продължим с политиката на обезлесяване и просто създаване на стени и язовири, няма да решим проблема, ще го задълбочим. Ние сме внасяли много други предложения за промени в плана, но има и много други представени идеи, които са от различни политически формации, неправителствени организации, граждански групи. Така че едно изваждане публично в парламента и съгласуване може да изкара на показ и най-добрите идеи. Освен България, има планове и в другите държави, защо не вземем добър пример от някои от тях, защо не вземем добър пример от Белгия, Гърция, Португалия, които до някаква степен са в нашата климатична зона? Добре би било да се отвори възможността да се адаптира финалната версия на плана към нещо по-добро. Ясно е, е няма да има пълна ревизия, но поне частична трябва да се направи, отговаряйки на европейските изисквания да бъде внесена в близък до заложения срок.