Може ли Германия да бъде модел за зеления енергиен преход?
Анализ на инж. Щерьо Щерев, заместник-председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия пред 3eNews
Дълго време Германия беше възприемана като глобален модел за успешен енергиен преход. Още през 2000 г. Германия прилага Закона за възобновяемите енергийни източници, който подкрепя мащабното натрупване на възобновяеми енергийни източници в рамките на скъпа тарифна схема за захранване. В резултат на това инсталираните слънчеви фотоволтаични и вятърни мощности са нараснали от 6,2 гигавата до 83,8 гигавата между 2000 и 2015 г. През това време Германия представлява 33 процента от натрупването на възобновяеми източници в Европейския съюз. Към 2021 година те надхвърлят 100 гигавта.
Български енергийни специалисти от „зелените“ неправителствени организации и скъпо платени лобисти за ВЕИ превъзнасят Германия като водеща европейска страна в инвестирането и изграждането на огромни офшорни и наземни ветрови и фотоволтаични паркове. Но не обясняват, защо предлаганата електроенергия на немските битови и индустриални потребители въпреки субсидиите е най-скъпата в Европа и в света? А субсидиите също са за сметка на данъкоплатците. Цитират със суперлативи публикуваните данни на немския енергиен оператор, че ...“производството на електроенергия в Германия на основата на ВЕИ през първото тримесечие на настоящата 2021 г. е достигнало 42,5 % , а за цялата 2020 г. - над 50 %…“. Но премълчават за високата цена, която плащат немските потребители и проблемите, които са имали хилядите семейства, които нееднократно са оставали часове наред без ток през тези зимни месеци. Публикации в немската преса съобщават, че прекъсванията на електрозахранването не са необичайни в Германия и се случват всеки ден на местно ниво в отделните провинции и продължават над 2 часа средно.
Лошото време през януари-февруари за пореден път e напомнило на производителите за непостоянството на слънчевите и вятърните мощности. Вятърните електроцентрали през първото тримесечие на тази година са произвели 32,8 % по-малко от аналогичния период на 2020 година. Тяхното производство, както и от фотоволтаичните паркове, като цяло е спаднало до нивото от първото тримесечие на 2018 година, въпреки монтираните и въведени в експлоатация нови соларни мощности през последните две години.
Междувременно могат да се прочетат статии за нови рекорди в производството на „зелена“ електроенергия в Германия. Парадоксална планирана икономика вместо пазарна икономика. Специалното при производството на „зелена“ електроенергия е, че операторите на тези системи не трябва да се придържат към правилата на пазарната икономика. Предоставянето на „зелена“ електроенергия има приоритет, мрежовите оператори трябва да закупят тази електроенергия. Няма значение дали имат нужда от нея или не. Операторите на ВЕИ получават фиксирано възнаграждение за електричеството си, независимо от текущата пазарна цена на борсата за електроенергия. Гротескното е, че свръхпроизводството на електроенергия води до падане на цените на електроенергията на борсата и следователно субсидиите за възобновяеми енергийни източници стават още по-големи. Дори ако мрежовите оператори изключат зелени електрически системи, когато има свръхпроизводство на електроенергия, операторите ще бъдат обезщетени на пълна цена за електричеството, което биха могли да генерират по време на фазата на изключване.
Законът за търсенето и предлагането е напълно обърнат с главата надолу. Представете си пекар, който всеки ден може да пече толкова баници, колкото иска и след това ги предлага на много по-висока цена от местната конкуренция. Всичко, което той не е продал в края на деня, държавата след това купува от него на пълна цена. Това се финансира чрез допълнително налагана такса върху баниците на останалите пекари, която те трябва да платят на държавата.
Докато операторите на зелени електрически системи не трябва да се приспособяват към търсенето на електроенергия и продължават да получават пълно възнаграждение, дори когато системите им са изключени, тъй като електричеството не е необходимо, ще продължи да има рекорди за зелено електричество. Разходите за това са включени в цената на електроенергията, която потребителите трябва да платят. Друга причина, поради която Германия има най-скъпата електроенергия в света.
Тези обяснения липсват в публикациите на „зелените“ лобисти и енергийни експерти от неправителствените организации, защото целта е да ни внушат, че скоро бихме могли да се справим без ТЕЦ на въглища. Периодите, за които се отнасят рекордните количества „зелено“ електричество са или за цяла година, или поне за няколко месеца. „Зелената“ пропаганда показва средно за колко домакинства тази електрическа енергия би била достатъчна. За съжаление тези твърдения са само част от истината.
Въпросът не е в това, средно за колко домакинства тази електроенергия би била достатъчна за по-дълъг период от време, а в това дали тези домакинства биха могли да бъдат снабдени с електричество точно за времето, в което се нуждаят от него. Това се пропуска в тези статии. А това е големият проблем, че не се гарантира сигурност и качество в електрическото захранване денонощно и непрекъснато през цялата година. Генерираната електроенергия, от която никой не се нуждае през определени периоди на денонощието или на годината, трябва да се продава в чужбина на изключително ниска цена, за да се пласира. При износ цените често са отрицателни, което означава, че мрежовите оператори плащат излишната електроенергия да бъде приета от съседните държави /фиг.1/.
А в случаите, когато необходимата електроенергия не може да бъде произведена, трябва да се внася от чужбина на висока цена.
Фиг. 1 – Борсови цени на електрическата енергия – „ден напред“ в ЕС
На пазара на Обединеното Кралство пък е регистрирано най-голямото увеличение, като на 13 и 14 януари в определени часове (около 19 часа) стойностите са достигали 1600 евро за MWh. Във фаталния ден на 13 януари с ден за доставка 14 януари цените на европейските електроенергийни борси, спрямо месец по-рано, по груба справка са с около 9 - 13 до 22 евро за MWh по-високи на почти всички пазари. В този ден е постигната и много висока, но отрицателна цена в Хърватия – (минус) - 32.05 евро за MWh, но затова пък само ден по-късно с ден за доставка 15 януари цената в този сегмент расте с 326.8 % до 72.67 евро за MWh. (50.54 евро за MWh преди месец), по данни на energylive.cloud. /Фиг.2/
Следователно рекордното производство на електроенергия може да бъде губещ бизнес, а загубите се поемат чрез така формиращата се висока цена за битовите и индустриалните потребители. Това обаче не се отчита в докладите за рекордни производства на „зелена“ електроенергия. Вместо това се натрапва коментарът, колко по-евтина е тя от тенденциозно натоварваната с квотен данък цена на електроенергията от конвенционалните ТЕЦ. Стойността на 1 т. въглероден диоксид тази зима надхвърли 43,5 евро, но „зелените природо-защитници“ са недоволни и настояват по-скоро да стане над 100 евро/т. за да се ускори финансовата ликвидация на въглищните ТЕЦ, преди самата природа да докаже, че климатичните промени са циклични и не зависят от емисиите на СО2.
Фиг.2 – Борсови цени на електрическата енергия – „ден напред“ в ЕС
Поради постепенното спиране на добива на въглища, на 1 януари 2021 г. от мрежата в Германия са изключени 11 електроцентрали изгарящи въглища с обща мощност 4,7 гигавата. Техните оператори вече са получили компенсация за преждевременното прекратяване на експлоатацията им. Поетапното спиране на въглищата продължило само 8 дни, след което няколко електроцентрали се наложило да бъдат включени отново в мрежата поради продължителните тъмни депресии. Една от спрените големи ТЕЦ на въглища - Хайден е трябвало да бъде рестартирана шест пъти до края на февруари, за да се осигури електрозахранването.
Понастоящем Федералната мрежова агенция потвърди, че класифицира отново електроцентралите Хайден, Дателн, Валсум-9 и Вестфален като системно значими и необходими да останат в готовност като резервни. Въпреки рекордните количества „зелена“ енергия от началото на 2021 година, останалите ТЕЦ на въглища са работили на пълни обороти през януари поради заплахата от рязък недостиг на електрическа енергия в системата. Голямото количество инсталирани ВЕИ се нуждаят от голяма резервна мощност. Големите ТЕЦ са незаменими да осигуряват предимно ротационна енергия за гарантиране качеството на електрическия ток и стабилността в енергийната система. Всъщност генераторите им работят на оптимална скорост, но не подават електричество в мрежата.
Ротационната енергия е спешно необходима за компенсиране колебанията на „зеления“ електрически ток от ВЕИ, както и за регулиране на реактивната енергия в националната енергийна мрежа. Това е така, защото когато честотата на мрежата падне, за много кратко време електроцентралите със средно и пиково натоварване трябва да могат да доставят липсващата електроенергия към мрежата чрез подходящо регулиране на товара. По-малките системи просто имат твърде малка центробежна маса, за да могат да осигурят тази компенсация. Броят на тези критични колебания на честотата на електрическия ток рязко се е увеличил тази година.
Федералната агенция за мрежи ясно посочва: „Разходите за осигуряване на количествен и качествен мрежов резерв се поемат от клиентите на мрежата, тъй като тези мерки служат за безопасна и надеждна работа на мрежата“. Става ясно, че тези разходи също трябва да бъдат финансирани чрез цената на електроенергията. Планираната експлоатационна готовност, осигуряването само на маховик като въртящ се фазов превключвател в критични ситуации, обаче е икономическа катастрофа за оператора. Така е, защото те поемат разходите за експлоатация и поддръжка на ТЕЦ, а практически нямат доход, тъй като само за няколко секунди, минути, или часа се подава мощност, за да се преодолее спада на честотата в мрежата. Налага се да се субсидират тези ТЕЦ. Това е парадокс, защото тези централи досега са произвеждали най-евтината електроенергия и са се справяли без субсидии. Това са част от причините Германия да има най-скъпата електрическа енергия в света.
В доклад от 31 март 2021 година до Федералното правителство на ХДС Федералната сметна палата предупреждава, че разходите за така наречения енергиен преход биха експлодирали и рискът от затъмнение би се увеличил. Германия като бизнес място е застрашена от най-високите цени на електроенергията в света и липсата на сигурност на доставките.
Най-скъпа е електроенергията за домакинствата в Германия, където се продава над 0,31 евро за киловатчас. /Такава е цената и в Дания и Белгия и не е коректно да се натяква на българския потребител, че ползва най-евтината електрическа енергия в Европа, а да се премълчава фактът, че средната заплата в България е пет пъти по-малка от тази в Гремания и осем пъти по-малка от тази в Дания./
Цената на електрическата енергия в Германия е с 43 % над средната за Европа. Само между 2020 и 2025 г. електрозахранването и разширяването на мрежата ще погълнат допълнителни 525 милиарда евро. Компаниите и частните домакинства са все по-затруднени. Освен това правителството заплаща висока цена за поетапното премахване на въглищата. Ако слънцето и вятърът не осигуряват електрическа енергия, ще липсват четири големи резервни електроцентрали. Трябва да се очаква спиране на тока. Освен това има електрически автомобили, субсидирани от правителството с милиарди, чиито потребности от електроенергия са подценени.
"Това опустошително решение се отнася и за енергийната политика на Саксонския ХДС", казват парламентаристи от опозицията и подмятат иронично: „Дори г-н Кречмер не може да върви достатъчно бързо, за да затвори съвременните електроцентрали на въглища в Лужица и да унищожи десетки хиляди работни места. За тази цел CDU и „зелените“ искат да покрият саксонския пейзаж с безброй нови вятърни турбини."
Да, „зелените” неправителствени организации и скъпо платените лобисти за „зелена” енергия не носят отговорност за системната си пропаганда срещу ТЕЦ на лигнитни въглища, за призивите си за спешното им затваряне и замяната им с такива на природен газ, а в последстие с ВЕИ, като подценяват катастрофалните последствия за битовите и индустриалните потребители. Но политиците, независимо дали са в управлението на страната, или в опозиция, както и синдикатите са тези, които носят политическа и морална отговорност както за националната независимост и сигурност, така и за икономическия и социалния просперитет, в основата на които е сигурен и непрекъснат достъп до евтина, качествена и сигурна електрическа енергия за бита и индустрията.
Немският опит трябва да се анализира всестранно и да не се следва сляпо. В България цената за киловатчас е била средно 0,0667 евро през 2009 г., а през 2019 г. е достигнала 0,0877 евро. Увеличението с 30% се дължи на непрекъснато растящата цена на квотния данък за СО2. Българската държава няма финансовата мощ на Германия и управляващите нямат право на решения с фатални последствия за националната икономика и за всички български граждани, които не желаят да остават и за в бъдеще най-бедните в Европа.