Малки промени или пълна ревизия за бъдещето на 12 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост

До 20 на сто от домакинствата да произвеждат енергия до 2050 г. предвижда първият по рода си учебник по история за бъдещето на България.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1207
article picture alt description

До 20% от хората да бъдат производители на енергия предвижда най-оптимистичният план за България до 2050 година в урока по енергия в първия по рода си „Учебник по бъдеща история на България“. В него експерти по иновативна икономика и екология описаха визията си за развитие на България до 2050 година. Той съдържа конкретни предложения за трансформация на българската икономика и общество, които да залегнат в нов Национален план за възстановяване и устойчивост. “Учебникът по бъдеща история” беше официално представен на специална кръгла маса от експерти на четирите организации в Коалиция „За зелен рестарт“ – MOVE.BG, „Грийнпийс” и „Институт Кръгова Икономика”. В дискусия с водещи политици от ГЕРБ, БСП, ДПС и Демократична България бяха обсъдени възможностите за дългосрочно устойчиво развитие на страната ни. Основен акцент в дискусията за бъдещето на България беше поставен върху Плана за възстановяване и устойчивост.

Политиците в дебат по Плана за възстановяване и устойчивост-

от ревизия и отлагане до изпращане до ЕК през април

Според Борислав Сандов от Демократична България в партиите липсва ентусиазмът, който споделят от Коалицията „За зелен рестарт“. Според него трябва да има ревизия на Плана за възстановяване и устойчивост oсобено в частта зелена икономика, където за бизнеса трябва да бъдат зaделени повече средства. В сектор биоразнообразие също трябва да има по-сериозни ангажименти. А вместо в тръби и канали за напоителни системи, трябва да се направят инвестиции в градове-градини, адаптирани към земеделието нови решения за съхранение и ползване на вода, да се заложи на отглеждане на сухолюбиви сортове в контекста на климатичните промени. Той припомни, че планът няма екологична оценка и няма как да бъде изпратен в този вариант към Европейската комисия.

Третата версия на Плана за възстановяване и устойчивост е готова и одобрена от Европейската комисия, оставаше единствено да го внеса за гласуване в Министерския съвет, но не съм го изпратил за гласуване, каза Томислав Дончев от ГЕРБ и вицепремиер в правителството на Бойко Борисов. Не съм го направил умишлено, не е редно и морално, оставяме новото правителство да прецени какво да направи и дали да го промени ако е необходимо. Крайният срок за внасянето му е до края на април. Имам разговори и разбиране от ЕК, че могат да удължат крайния срок. Лично считам, че планът в момента отразява необходим баланс и микс от политики за довеждане на амбициозните цели на страната за декарбонизация и стимулиране на по-зелена и дигитана икономика, коментира Дончев. Той не смята, че има необходимост от пълна ревизия на плана, защото в настоящия вариант той е вече одобрен от ЕК.

Според Петър Кънев от БСП приемането на плана трябва да бъде отложено, докато се сформира правителство и се направи широк обществен дебат и в парламента.

Има нужда от подобрения по Плана за възстановяване и устойчивост и събитието е инициатива  в тази посока, обясниха от Коалицията “За зелен рестар”

Визията на политиците с оптимизъм и реализъм – 

обществен консенсус и внимателно използване на публичните финанси

Планът за възстановяване и устойчивост едва ли на годишна база ще бъде максимум 6% от БВП. Това не е цялото публично финансиране, с което България ще разполага през следващия програмен период, подчерта Томислав Дончев. Коалицията “За зелен рестарт” се фокусира върху него, защото той ще е най-лесно достъпният ресурс спрямо оперативните програми, които работят по други правила. Според Дончев е как с всички налични ресурси да се постигнат амбициозните цели, а това няка да се случи само с публично финансиране. Новите възможности за производство на електроенергия може да бъдат конкурентни без цената да се субсидира от държавата и тенденцията е такава, твърди бившият вицепремиер по еврофондовете.

Според Томислав Дончев не трябва да се случва практиката закупена високотехнологична апаратура да не се ползва и да не се отрича само защото разходите са направени от предходно управление. Според него изкуството при разпределяне на публичното финансиране е то да не измества частното. Това е пропуск, който е правен от много страни членки, които се опитват в момента да го избегнат. В България също не трябва да го допускаме. Най-големият грях е да изместим частното финансиране в полза на публичното, подчерта Дончев.

Той припомни, че БВП на България се е удвоил през последните 10 години. Основната цел занапред е страната ни да произвежда скъпи продукти и продукти с висока добавена стойност.

Иван Хиновски от партията “Има такъв народ” на Слави Трифонов не се включи в дебата.

БСП има много забележки по Плана за възстановяване и устойчивост, обясни Петър Кънев. Но предвид факта, че трябва да е готов до края на април е важно да се уточни дали и с колко би могъл да бъде отложен във времето. Според Петър Кънев е невъзможно да говорим за икономика без изкопаеми горива до 2050 година. Но е важно да се фокусираме върху образованието. България преди да инвестира в изкуствен интелект, трябва да инвестира в естествения интелект. Трябва да се решат много важни въпроси, които стоят отворени през годините какво ще се случва с “ТЕЦ Марица Изток 2”, дали работата на водород е решение, ще го има ли АЕЦ Белене?  Ако има хаос в държавата, според Кънев, той е в енергетиката, следващото правителство да е по-амбициозно.

Според Станислав Анастасов от ДПС в плана има само възможности, каквито има и по всички аспекти на Европейския зелен пакт. Важното е сега да положим основи да направим максимална децентрализация, да има максимално местни модели, да включим гражданите. Според него трябва да се приложат много финансови инструменти, да бъдат привлечени успешните стартиращи компании на световно ниво. Според него също трябва да започне да се прилага принципът „замърсителят плаща“ и да се преустанови практиката за депониране на отпадъците. Трябва да се дадат стимули на предприятията да преработват собствените си отпадъци, а министърът на околната среда да няма права еднолично да определя кое е отпадък и кое ресурс, смята Анастасов.

Според Борислав Сандов първа стъпка за промяна на плана е да се променят методите за субсидиране, защото в момента се стимулира използването на енергия от изкопаеми горива. Затова трябва да се промени политиката земеделските производители да плащат по-нисък акциз за дизелово гориво, където се наливат погрешно 75 млн. лева, както и за подпомагане на енергийното бедните у нас с помощи за дърва и въглища, за което държавата отпуска 150 млн. лева.

Необходимо е да се стимулира българската наука в сектора на земеделието, ролята на държавата е да организира по-голямо подпомагане в сектор като биоразнообразието, където има най-голяма нужда от това. Сандов предложи бързо да се пристъпи към издаване на Плановете за управление на защитените територии и да се обмисли акваторията на Черно море да се превърне в защитена територия и естествена люпилня за развъждане на повече видове, коментира Сандов.

Според Томислав Дончев по всички въпроси за бъдещето на България трябва да се търси широк обществен консенсус, защото от решенията и възможностите са дикусионни и няма общо разбиране от всички. За по- широк обществен дебат се обединиха всички участници в дискусията за бъдещето на България.

Визията на експертите за пълна декарбонизация до 2050 г.-

20% производство на енергия от домакинствата

В учебника, издаден от коалиция “За зелен рестарт”, се представят конкретни реформи, чрез които страната ни може да се превърне в един от зелените, дигитални и иновативни лидери в Европа. Освовните посоки на развитие се очертават уроци по енергия, климат, иновации, кръгова икономика, гори и биоразнообразие.
 
”Учебникът по бъдеща история” показва как България израства от държава, която е скромен новатор със силно ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика до една от водещите страни в Европа с развит иновативен и зелен бизнес, защитена природа и щастлив дом на просветени хора, които създават от България проекти и бизнеси, решаващи световни предизвикателства.
 
Чрез проекта участниците в коалиция “За зелен рестарт” акцентират отново върху нуждата от спешна промяна на Българския План за възстановяване и устойчивост, чрез който страната ни ще получи допълнителни 12 милиарда лева от Европа и  чието финализиране се планира за края на април.

„Планът за възстановяване и устойчивост може да бъде магистрала за трансформация на икономическото развитие на България по посока на иновативност, енергийна ефективност и екологичност, както и за въвеждане на много нужните регламенти за опазване на природните ни ресурси. С тази мотивация от Коалиция “За зелен рестарт” създадохме „Учебника по бъдеща история‘, за да покажем добрия сценарий за развитие на държавата ни с хоризонт 30-години напред, ако смели реформи се предприемат днес. Осъществяването му не зависи само от формално управляващите, то зависи от приноса и участието на всеки. Всички заедно седим на Кръглата маса за бъдещето“, сподели Саша Безуханова, инициатор на Коалиция “За зелен рестарт”.

Според Саша Безуханова изборът за бъдещето на България трябва да бъде направен именно днес, намираме се във време на цялостна трансформация, дигитална свързаност, нови механизми за икономическо развитие, в които водещите днес няма да са водещите утре, коментира още тя.

Пандемията катализира мощен процес да бъдат премислени начините, по които живеем и работим, репетиция да се подготвим за справяне с не само с икономическата, но и климатичната криза. Коалицията „За зелен рестарт“ вярва, че от последна в ЕС, България може да се превърне в дигитален лидер. 

Бъдещето на България в пет клщчови посоки

В енергийния сектор Балин Балинов от „Грийнпийс България“ подчерта, че най-важната опорна точка трябва да е насърчаването на хората да произвеждат възобновяема енергия за собствени нужди, но и да се включват в общия пазар на енергия. Но трябва да се посочи ясно, че големите ни електроцентрали не са пригодени да работят на водород. В учебника по история на бъдещето е описано, че до 2050 година 20% от хората у нас ще са производители на енергия и ще сме намалили смъртността до средното за европейските нива. Енергийната бедност е един от акцентите в Плана за възстановяване и устойчивост и тук не сме на опашката, а ще работим за такава дефиниция заедно с всички страни в ЕС.

В сектор климат експертът на Коалицията „За Зелен рестарт“ Апостол Дянков от WWF каза, че трябва държавата да постави амбиция за пълна декарбонизация. Ако правим само лесните неща няма да постигнем дългосрочната цел. Планът за фонд за декарбонизация е хубава мярка, но трябва да я приложим смело и веднага, за да превърнем България в икономически просперираща страна до 2050 година.

Урокът по иновации в учебника дава акцент на стартиращите компании и тясното сътрудничество на индустриалните зони с индустриални хъбове. Според Саша Безуханова трябва да се въведе в законодателството понятието стартираща компания, да се осигури специално третиране на иновативни МСП, да се подготви програма за подкрепа в университетите на такива компании, които да се интегрират в индустриалните зони с хъбове за иновации. Сега работещите предприятия да се преструктурират бързо и малките да могат да израстнат в големи компании в своите региони.

Урокът по иновации предвижда да има в България до 2050 г.  15 компании, които от стартиращи бизнеси да се превърнат във водещи технологични компании на световно ниво. Целта е да се привличат не само успешните българи да се завръщат в България, но и да се привличат ключови експерти на световно ниво от цял свят.

Ина Цветкова от “Институт Кръгова икономика” представи урока по кръгова икономика. България е на челно място по ресурсоемкост, но има голям потенциал да подобри ефективността на икономиката и са необходими незабавни мерки. 470 млн. евро за позеленяване на бизнеса в плана са 1/3 от средствата, които са необходими за трансформиране на предприятията. Планът залага предимно на инфраструктура. Планът ще насърчава предимно регионите в преход.  Не е предвидено обучение на хора за кръговия модел на развитие. Много важно е до 2025 г. темите за кръгова икономика и предприемачество да влязат в начален курс, а в магистърските програми до 2030 година. Според Цветкова е време да въведем понятието дизайн за кръговост. В учебника по история за бъдещето на България в сектор кръгова икономика се предвижда до 2035 г. ресурскоемкостта да бъде намалена до 70% и да постигнем 100% кръгова икономика до 2050 година

Георги Стефанов от WWF представи урока по биоразнообразие и земеделие. През 2050 г. вярваме, че България ще е с модерно селско стопанство, базирано на стари традиции, почвите ще се стабилизират, селските райони ще са атрактивно място за живот, градовете ще функционират като цялостни екосистеми, замърсяването на въздуха ще е намаляло драстично, ще сме успели да съхраним местообитанията и видовете, каза Стефанов. Според учебника процентът защитени територии ще достига 50% при 5% днес. Въпросът е как да инвестираме достатъчно средства и да започнем от днес. Според Стефанов базата, на която трябва да бъдат вземани решенията е опазването на околната среда, което ще донесе икономически и социални ползи. Трябва да мислим дългосрочно, над 85% от българите поставят природата на първо място, коментира още Стефанов.

Коалиция „За зелен рестарт” обединява за първи път представители на иновативния бизнес и природозащитни организации с мотивацията, че решенията на утрешния ден трябва да бъдат както дигитално-базирани, така и екологосъобразни. "Учебникът по бъдеща история на България" се базира на предложения от 50 водещи български специалисти. Целият “Учебник по бъдеща история на България” може да видите тук.

 



 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща