Защо строежът на Алепу е незаконен и нещо повече от една подпорна стена

Строежът на Алепу е незаконен и нещо повече от подпорна стена. Той е реален инвестиционен проект, който се основа на редица нарушения на екологичното законодателство, съобщи Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Проектът няма Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), оценката за съвместимост не е пълна и не създава сигурност за опазване на защитените територии, в които попада. Освен това влияе негативно на съществуващите видове, главно на обикновения пчелояд и на черния щъркел. Също така през 2014 г. министърът на околната среда и водите Искра Михайлова не взема предвид аргументите на експертите в екологичната оценка, че строителството ще повлияе отрицателно върху защитената територия и одобрява екологичната оценка. Според специалистите строителството в местността Алепу нарушава Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

В защитена територия Ропотамо, където се намира строежа, се намира най-голямото находище на защитеният вид пясъчна лилия. Засиленото строителство и човешка дейност биха могли да я унищожат както това се случи на Силистар след превръщането му в място за масов туризъм и изграждане на временни постройки на дюните, които са вече почти изцяло унищожени, каза Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа Балкани.

На Алепу в момента има затишие

Към момента на мястото на обекта няма строителство, но това е временно. Държавна национален строителен надзор (ДНСК) обяви, че не са открити нарушения на процедурата по разрешаване на строителството. По последна информация Министерството на регионалното развитие и благоустройството поиска да бъде завършена подпорната стена, която да укрепи свлачището. Регионалната дирекция национален строителен контрол (РДНСК) прие проекта на подпорното съоръжение.

В самото инвестиционно предложение според екологичните организации не присъства отделен проект за подпорна стена, а е част от проекта за хотелската част. В оценката за съвместимост инвестиционното предложение е описано с пилони, а не с подпорна стена. При оценката за въздействие върху местообитанията не са взети предвид последните най-актуални данни за наличието на защитените видове и нарушаването на техните местообитания. Изграденият обект не е брегоукрепително съоръжение, защото е на 30 метра от брега. Идеята му е уж да подпира пътя, но по Общия устройствен план на Созопол план за път там няма, подчертават екоекспертите.

Министърът на околната среда и водите Емил Димитров досега не е предприел никакви мерки за спиране на строителството, той признава в публични изказвания, че проектът не прилича на защитна стена, но няма да предприеме конкретни мерки за спирането на нарушенията. Според Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) проектът е законен и няма нужда от ОВОС.

Една от възможностите да се преустанови проекта е дело на прокуратурата от февруари 2021 година. Според жалбата на прокуратурата решението за издаване на екологична оценка от 2017 г. е взето незаконосъобразно при отсъствие на директора на Регионалната инспекция по околната среда от негов заместник. Аргументът е, че заместникът на директора би трябвало да се посочи от министъра на околната среда и водите. Асоциацията на парковете в България ще подкрепи жалбата на прокуратурата като страна по казуса, която системно от 2017 г. сигнализира за нарушенията. Възможно е всеки гражданин също да подаде жалба в Европейската комисия, а организациите обсъдиха и възможност самите те да изпратят жалба до Брюксел, която може би първо да бъде подписана от повече хора, които подкрепят опазването на последните останали девствени кътчета по Черноморието.

Срутването на незаконен комплекс не е прецедент

Въпросът е строежът да бъде обявен за незаконен и да бъде съборен. Това няма да бъде прецедент. Това се случи с широко известният от преди десетилетие проект “Златна перла“ на Краш 2000 на Варвара, който след решение на съда беше съборен през 2012 година. Тома Белев припомни, че „къщата“ на Краш 2000 се срути от едно писмо на Министъра на околната среда и водите, което се оказа, че не е излизало от министерството. От община Царево тогава бяха казали, че е пристигнало по пощата, но следа за този фалшив документ не беше намерена.

Историята на случая започва през 2006 година

Историята на случая започва през 2006 година, когато кметът на община Созопол одобрява Подробен устройствен план на 4 имота в местност Алепу, които се намират в две защитени територии в комплекса Ропотамо. Тогава Областта дирекция по горите прави смяна на предназначението на тези земеделски имоти. Едва през 2012 г. е издадено разрешение за строеж. Още тук има нарушение на Закона за опазване на земеделските земи, според който разрешение за строеж за тези имоти трябва да се издаде в рамките на три години от смяната на тяхното предназначение, което не е направено, подчертават от Асоциацията на парковете в България.

През 2009 г. започва процедура по изменение на Общия устройствен план на Созопол, която продължава до 2014 г., когато е приет окончателно. Според ОУП теренът на Алепу по крайбрежието се планира за застрояване.

В екологичната оценка към ОУП на Созопол експертите констатират наличие на три вида костенурки, степи и блата, както и още защитени видове и заключават, че строителство ще разруши местообитанията, както и че не бива да се допуска застрояване в близост до дюните. Тогава обаче министърът на околната среда и водите не приема аргументите на специалистите по екологична оценка и одобрява оценката.

През 2017 г. в Регионалната инспекция по опазване на околната среда се внася искане за одобряване на план, а не на инвестиционно предложение, което би трябвало да е много по-конкретно. Предвижда се курортен комплекс на територия от 20 дка. По Закона за опазване на околната среда е възможно в защитената територия да се изгради комплекс на не повече от 10 дка. Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) -Бургас излиза с решение за вероятната степен от значително отрицателно въздействие, защото изграждането на Алепу Вилидж и Алепу Бриз Вилидж може да окаже значително въздействие върху местообитанията.

Но директорът на РИОСВ твърди, че няма нужда от екологична оценка. Аргументът е, че теренът се намира в урбанизирана територия, предвидена за строителство по ОУП. По Закона за биологичното разнообразие проектите, които се извършват на защитени територии се извършва Оценка за въздействието върху околната среда и екологична оценка. Ако се прави екологична оценка се изисква задължително и оценка за съвместимост. Още тогава Асоциацията на парковете в България изпраща жалба до Министъра на околната среда и водите с възражение по оценката за съвместимост.

През май 2017 г. директорът на РИОСВ прегласува решението за екологична оценка  и я приема с условие за озеленяване, запазване на горски територии и за строителство само от 15 юли до 15 август, за да се избегне гнездовия период на птиците. Малко по-късно, през юни 2017 г., министърът на околната среда и водите Нено Димов отменя решението на директора на РИОСВ- Бургас, защото екологичната оценка е направена през ноември, когато прелетни птици на терен нормално да не бъдат открити и с аргумент, че не може строителство в защитени територии да не окаже въздействие. Става ясно, че липсват аргументирани и актуални данни в документа на инвеститора.

Инвеститорът прави нов доклад за оценка за съвместимост, според което се предполага. Оценката на администрацията е, че местообитанията на обикновения пчелояд няма да бъдат засегнати. Той е толкова разпространен в цялата страна, че не е проблем, че местообитанието му в тази територия ще бъде унищожено като се предполага, че той ще успее да направи други гнезда на други места. Според директивата за местообитанията обаче, не може в оценка за съвместимост да се борави с предположения и вероятности. Компетентният орган не може да предполага, че местообитания ще се възстановят без да каже по какъв начин. Актовете на администрацията трябва да бъдат максимално ясни, отчитат европейските директиви. 

През 2018 г. обаче е издадено разрешение за строеж. Асоциацията на парковете посочва в сигнал до премиера Бойко Борисов, регионалният министър Петя Аврамова и министърът на околната среда и водите Нено Димов, че има нарушение за Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Според него е допустимо строителство с интензивност на застрояване до 0,5,  минимална озеленена площ минимум 70% и височина на застрояване до 7,5. Вместо това е разрешена интензивност на застрояване 1, процент на озеленяване 50% и височина на застрояването 10 метра. На три метра от плажа е допуснато застрояване на шест етажни сгради.

През 2019 г. ДНСК издава предписание да се укрепи свлачището вследствие на строителните работи. Тогава започва да изниква и подпорното съоръжение. а през 2020 г. скандалът излиза и широко в публичното пространство.

Прокуратурата може да отмени разрешението за строеж. Подробен устройствен план от 2005 г. няма как да действа без ОВОС, смятат специалистите. Главните архитекти често се позовават на това, че няма как да се откаже строителство на приет ПУП. Но според еколозите главните архитекти трябва да прилагат закона, а не остарели ПУП. Вече 3 години по-късно според ДНСК няма нарушение на процедурите, МОСВ също не се произнася, а проектите Алепу Вилидж и Алепу Бриз са в ход.

Обученията „Застъпници за природата“ се организират в рамките на проект „Информирано гражданско участие в полза на природата“, подкрепен от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на ЕИП. Двете организации са подготвили наръчник за съвети към гражданите как може да подават жалби за сигнали при нарушения на законите.