Комбинация от унгарския и финландския модел на финансиране е добра за строеж на АЕЦ „Белене“

Г-н Куюмджиев, как според вас е най-добре да се развива ядрената енергетика в страната ни?

Ядрената енергетика смятам, че няма алтернатива. По света ядрената енергетика върви ръка за ръка с възобновяемите енергийни източници. Това е и бъдещето на българската енергетика. ВЕИ-тата са непостоянни източник на енергия – фотоволтаичните системи произвеждат електроенергия само през деня, а вятърните централи само когато има вятър. Не може да се изгражда стабилна енергийна система само на тях, а са необходими и базови мощности. Единствените екологични базови мощности са атомните централи.

Трябва да е ясно, на всички, че цикъла за изграждане на една атомна централа е между 15 и 20 години от датата на взимане на решение за това. И този период е такъв само ако всичко върви гладко. В нашия случай за АЕЦ „Белене“ бе взето решение през 2006 г., а това че 15 години по-късно нямаме нищо построено е съвсем друга тема. Имайки предвид, че цикъла на изграждане е много дълъг, то решения трябва да се вземат и те да се следват неотлъчно и с постоянство.

На всички ни е ясно, че в България има два работещи ядрени блока – V и VI на АЕЦ „Козлодуй“ и те бяха модернизирани преди две години. Но след 20-30 години техният живот ще приключи. Все пак след 60 години работа тези съоръжения няма да могат да продължат дейността си. А това означава, че ние в даден момент вече просто няма да имаме ядрена енергетика. Тоест ние трябва да започнем да строим веднага.

И ако искаме по-рано да имаме ядрена мощност е логично да я построим в АЕЦ „Белене“, а не на площадка в „Козлодуй“. Проекта за Втора атомна, с всичките му условности, че все още няма създадена проектна компания, е в много по-напреднала фаза. Той има одобрена площадка, одобрен е и проекта, закупено е оборудване и има поне пет години преднина пред идеята за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“.

Бих желал да отбележа още, че в света почти няма атомни централи, състоящи се от един ядрен реактор. Малко са изключенията и това обикновено са централи, построени преди много години и са с минимални капиталови вложения. Това също е важно, защото засега при АЕЦ „Белене“ говорим за изграждане на два ядрени блока. При АЕЦ „Козлодуй“ обаче съоръжението е само едно, теоретично. На практика в Европа са много малко централите само с един ядрен реактор. Такъв пример е АЕЦ „Кръшко“ в Словения. Другите подобни са големите блокове на Арева във Фламанвил и Олкилуото.  Те са различни технологии и са големи блокове с мощност от 1400 мвт. Като цяло в ядрената енергетика блоковете се строят по двойки, най-малкото защото има икономия от мащаба. Все пак са споделено голяма част от съоръженията. И всички тези разсъждения говорят за това, че ние трябва да се съсредоточим върху изграждането на АЕЦ „Белене“.

Да, има донякъде основателно опасение, че за този проект ще трябва да се построят нови високоволтови линии, а в АЕЦ „Козлодуй“ могат да се използват старите. Това също е доста условно, защото тези линии, свързващи изключените вече малки блокове на централата също трябва да се преправят и да се пренасочат към новия атомен блок. Разходите за тези нови кабелни линии също са значими. Така че не е достатъчно силен аргумент за готовата инфраструктура – и там трябва да се дават средства за изграждане на електропроводи. Да, по-малко са парите, но загубата на време ако се започне строеж там, е многократно по-голяма.

А площадка „Белене“ буквално е готова за строеж от утре.

Да, стига Агенцията за ядрено регулиране да даде зелена светлина за това.

Те са готови вероятно, но въпросът е, че няма кой да го поиска. Все пак няма структурирана фирма. И тук идва следващата нелогична постъпка, която бе направена преди няколко години. Търсенето само на частен инвеститор. Аз не знам в света да има изцяло частна атомна електроцентрала. Дори и строящата се АЕЦ „Хинкли Пойнт“ във Великобритания е с някаква форма на държавна помощ. 40% от електроенергията, която ще произвежда централата, ще бъде изкупувана от държавата с цена на около 100 паунда за мегаватчас. Няма атомна централа в света, построена без подкрепа от държавата.

За нашия проект за АЕЦ „Белене“ има 3 валидни модела, който се използват при строителството на ВВЕР реактори. Говоря за „Белене“, защото за строителство на нови мощности в Козлодуй в момента е несериозно да се говори. Та вариантите за строеж са както е във Финландия, Турция и Унгария.
При турския модел инвеститор и собственик е руската корпорация „Росатом“, турската държава се задължава да изкупва енергията за период от 15 години. Това е така наречения Build Own Operate модел. А първоначалната идея за АЕЦ „Аккую“ там бе да бъде Build Own Transfer.

Другият модел във Финландия също е много интересен. Там инвеститор с 65% участие в централата е консорциум от 12-те най-големи кооператива във Финландия. Те са индустриални клъстери и всеки от тях притежава някакъв дял от това акционерно участие. Тези кооперативи, които представляват дадена индустрия, инвестират в АЕЦ „Ханхикиви 1“. Другите 35% са собственост на корпорация „Росатом“. И тези 12 кооператива ще получават за период от 20 г. електроенергия от новата централа. Тази идея не е лоша, защото по този начин финландската индустрия си гарантира дългосрочна и сигурна енергия на поносима и сравнително ниска цена.

А делът на Росатом и енергията, която му се полага за това участие ще я продава където и както си поиска.

Третият модел е унгарския, при който държавата се захваща да инвестира чрез държавно гарантиран заем от руската страна. Така Унгария си е собственик и си изплаща заема за централата за някакъв период от време.

Според мен за България най-разумния модел е комбинация между унгарския и финландския. Ако някой се организира и попита българската индустрия, то аз знам, че те са проявявали интерес към подобно финансиране на проекта и получаване на електроенергия. 

Трябва да е ясно, че подобен модел подлежи на одобрение и от страна на Европейската комисия, защото е изкривяване на пазарните механизми. Все пак във Финландия това е направено и аз не виждам причина това да не се случи и у нас. Най-малкото някой може да се поинтересува как е постигнато това във Финландия и дали може да се направи и у нас.

Вижда се, че модели има. И при трите варианта на развитие на един ядрен проект в Европа обаче се вижда едно – няма възможност изцяло частно да бъде изграждането на една АЕЦ.

Все пак политиците първо трябва да решат какво точно ще правим и как е най-добре да се случи проекта.

Да, за мен ситуацията в момента показва липса на политическа воля. Разбирам, че подобно решение е тежко и сложно и ще срещне съпротива от например хора, които са против ядрената енергетика. Това е тяхното мнение и никой не го оспорва. Но мисля, че това е толкова важно за бъдещето на държавата ни, защото и в бъдеще ще е нужно електричество за страната ни. Това е от значение за енергийната ни сигурност, печалби за собствениците на централата за дълъг период от време. Всичко това може да се направи и може да се постигне някаква форма на национален консенсус.

Разбира се на всички е ясно, че няма как всички изцяло да подкрепят един ядрен проект, но видяхме от референдума, че близо 70 процента от българите подкрепят строителството на АЕЦ „Белене“. Тоест представителите на тези 70 на сто от населението у нас трябва да седнат, да се разберат и да се вземе едно окончателно решение.

Какво трябва да е това решение?

Според мен трябва да е следното: изваждат се всички активи на АЕЦ „Белене“ – проекта, площадката и оборудването – и се обособяват в отделна фирма. Тази компания привлича всички възможни свободни енергийни експерти, независимо от политическата им украса. И те сядат и за една-две години имат възможност да се организират и да започнат процеса на строителство. А мажоритарен собственик ще бъде държавата.

Оттам нататък остават може би около 4-5 млрд. евро, за да бъде достроена АЕЦ „Белене“. А може и да са по-малко. Важно е да се знае, че тези средства няма да бъдат дадени наведнъж. Не е проблем тази сума – дори да приемем, че трябва да бъдат дадени 8 млрд. лева, за да се довърши централата в рамките на десет  години. Това означава да се отпускат по по-малко от милиард лева всяка година за изграждането на централата. В никакъв случай не казвам, че сумата е малка, но за сравнение само ще кажа, че в края на миналата година държавата отпусна 4 млрд. лева за строеж на пътища на фирмата „Автомагистрали“.

Държавата може да си позволи подобни плащания?

Да, може да си ги позволи и ще остане собственик на централата. А ако желае да потърси допълнително финансиране, то трябва да се знае, че и съседни държави бяха заявили желание да участват като акционери в проекта.

 До момента за проекта са дадени над 3 милиарда лева. Има и едно друго принципно понятие – ако нищо не се направи с вложената до момента сума, то тези пари ще бъдат „изхарчени“. Ако обаче го има проекта, то тези пари ще бъдат „инвестирани“. Разликата е колосална.
Ако нищо не се направи със средствата то това ще са sunk costs (потънали разходи).

Смятате ли, че експертите в ядрената сфера споделят вашето мнение за проекта?

Провесионалистите го подкрепят. Говорим с тях и горе-долу тяхното мнение е същото. От страна на управляващи и опозиция обаче имаме нулево разбиране и нулев интерес.

Това не говори добре за сектора. Ние отиваме към едно незнание как ще се развива ядрената ни енергетика след 20 г.?

Не, всички знаем какво ще се случи. Спомням си преди десетина години си говорехме как ТЕЦ „Варна“ няма да го има и да работи активно за енергийната ни система. Тогава никой не вярваше в това. Сега виждаме къде е тази централа в момента. Тя на практика отпадна от енергийната система.

Същото предстои да се случи и с въглищните централи – след седем до десет години и ТЕЦ-овете няма да ги има.

Същото ще се случи и с АЕЦ „Козлодуй“.

Ще се случи разбира се. Няма вечна машина и вечна атомна централа, това е ясно на всички. И ако сега не се вземат решения, то след пет години ще бъде късно.

Ако управляващите имат намерение да строят наистина атомна централа, то най-малкото, което трябва да се направи е да се създаде проектна компания. Как ще търсиш инвеститори и за какво, като нямаш компанията?

Моята идея е да се вземе консенсусно политическо решение за тази централа. Аз съм убеден , че бъдещият парламент, с изключение може би на Демократична България, които биха могли да влезнат в Народното събрание, то всички останали биха подкрепили една такава принципна позиция за строителство на АЕЦ „Белене“. Нека дори да бъде направен някакъв квази политическо-експертен съвет, който да ръководи процеса. Така бе направил Н. Пр. Симеон Сакскобурготски, който събра всички експерти и те стигнаха до извода, че трябва да се строи АЕЦ „Белене“. Това бе обявено през 2003 година, а през 2006 г. завърши търга за проекта.

Разбира се трябва да сме наясно, че малките модулни реактори също имат своето бъдеще, но след 20-30 години. В момента американци, руснаци, китайци и южноафриканци разработват различни варианти на малки реактори. Така например още преди трийсетина години започнаха разработките на реактори, основани на ядрена синтез. И вече 25 години се строи първия опитен реактор за търговска употреба, който ще бъде в Южна Франция. Да, сигурност след 100 години атомните централи ще бъдат като парните локомотиви днес, ама това са технологиите в момента.
Така се използват и настоящите технологии като това позволява на страна да печели пари и да гарантира енергийната си сигурност занапред.

Всички подобни механизми и възможности за ядрени проекти трябва ли да бъдат описвани конкретно в една енергийна стратегия например?

Изготвянето на енергийни стратегии е нещо хубаво, но аз за последните 15 години съм видял шест стратегии. Дори съм участвал в написването на 1-2 стратегии. Проблемът със стратегиите е, че те си остават само на хартия. Този проблем не е само български. 

Всъщност това е начин за отчитане на някаква дейност или работа, но то не носи особени ползи за никого. Истината обаче е в действие, а не в писане на стратегии.  

Европа ще подкрепи ли развитието на ядрената енергетика?

Смятам, че Европа няма избор. Самата Европейска комисия много отдавна е взела решение и го спазва стриктно – ЕК не се меси в работата на всяка страна-членка за развитието на ядрената енергетика. Няма единна европейска политика по този въпрос точно защото ЕС дипломатично не иска да влиза в тези спорове. Обаче дори всички страни, развиващи атомната енергетика, с изключение на Германия, продължават с плановете си за нови строителства и разширяване на ядрените си мощности. Има и няколко държави, които досега не са имали, но планират развитието на АЕЦ. Такива са например Словения и Литва, която беше атомна държава, но сега отново планира ядрени блокове. А ние докато 15 години стоим, междувременно Обединените арабски емирства си построиха АЕЦ. Централа вече има и Беларус.

Трябва да се взимат политически решения, макар че знаем, че ще има противници. Силната политическа воля в името на бъдещето на България винаги ще победи, ако има такава разбира се.