БЕМФ предлага 15 ключови промени в предложената енергийна стратегия на България
Експертите на Българския енергиен и минен форум представиха официално своето становище за предложената от енергийното министерство „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050“. В 15 точки експертите на БЕМФ са предложили своите конструктивни идеи за промяна или допълване на проекта на Стратегията.
Специалистите са посочили и различни елементи, които могат да се използват за основа за надграждане на документа. В момента в Стратегията „липсват конкретни цели за развитие на газификацията и газопреносната мрежа в редица региони на България, които сега са без достъп до природен газ, а се акцентира на проекти и се изразходват колосални суми за развитие на транзитните трасета за развитие на регионалния пазар на природен газ в ущърб на националния. Предположението, че някои бъдещи заместващи мощности на природен газ могат да работят в базов режим, не е икономически обосновано“, припомнят в своето становище от БЕМФ.
Също така „прогнозираният ръст на производство и потребление на електроенергия към 2050 година е съществен, въпреки планираните политики по енергийна ефективности и увеличаване на дела на сградите с потребление на енергия, близко до нулевото“. Представен е подробен опис и разпределение по типове ВЕИ, които се прогнозира да бъдат построени, но липсва обяснението на каква база са определени те“, добавят експертите.
В представения проект на стратегия липсва и оценка на потенциала на енергията, произведена по схемата „от отпадъци към енергия“. Според БЕМФ звучи нелогично „да се предлага изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощности от 1000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.“ Това трябва да се вземем предвид при условие, че направената модернизация на двата ни ядрени блока предполага използването им още трийсет години - до 2047 и 2051 г.
Прилагаме и цялото становище на Българския енергиен и минен форум:
На пресконференция, проведена на 26 февруари 2021 година, експерти на Българския енергиен и минен форум представиха резултатите от своите анализи на въпросния документ, както и оценки за съответствия с европейските политики и предложения за промени в него.
Представяме анотация на някои от най-съществените забележки както и предложения за усъвършенстване на тази Стратегия от участващите в пресконференцията, като очакваме те да бъдат отразени от авторите ѝ.
Стратегията притежава определено редица положителни качества, като например:
- Направен е сериозен опит да бъдат отразени основните принципи на европейската политика в областта на енергетиката и климата, като целите и механизмите за постигане са в съответствие с европейските препоръки;
- Положителен елемент на Стратегията е, че икономическото и географското развитие на страната са в основата да изготвените сценарии за развитие на отрасъла – базов и целеви;
- Положителен елемент в документа е и предложеният пазарен принцип на изграждане на новите „зелени“ мощности въз основа на търгове.
2) Като цяло документът съдържа раздели с твърде небалансирано описание на дейности и мероприятия, както и неверни твърдения и заключения:
- Липсва оценката за въздействие върху околната среда;
- Добивът на нефт и газ е незначителен, но България разполага със значителен потенциал за добив на природен газ и нефт от неконвенционални находища с оценени запаси и ресурси (над 30 млрд. куб. м. природен газ). В тази връзка твърдението, че на територията на България няма открити значими залежи на природен газ не е вярно. В този контекст добивът на нефт в България е 22 хил. тона, а не 22 млн. тона!
- Твърдението, че през 2019 г. България е реализирала алтернативни доставки на природен газ от други източници освен Русия е невярно, защото се касае за виртуални доставки чрез суап на принципа “Купуваш американски газ получаваш руски газ”. Тази практика продължава и сега. При такъв тип доставки фактически няма диверсификация на източниците на природен газ;
- Някои от дейностите са с прекалено подробно инженерно-техническо описание, без това да внася повече яснота за целите, като например инвестиционните проекти за развитие на електрическата свързаност, а други, дори по-важни като политики, са представени чисто декларативно, например принципите на „създаване на условия“ за участие на крайните клиенти в процеса производство, разпределение и продажба на енергия;
- Ненужно е и подробното разписване на процедурата по лицензиране на ново ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“, без да е подчертано най-важното – че това не означава непременно приложението му . Не е посочено и как промяната на доставчика ще промени управлението на отработеното ядрено гориво.
3) В документа констатираме редица противоречиви тези, нелогични решения и отсъствие на важни политики, като и адекватни цели:
- Продължава инерцията от предходни години да се разчита на проучванията за нефт и газ в Черно море, въпреки негативните резултати и значително намалени перспективи, а се блокират възможностите за добив на нефт и природен газ от неконвенционални находища на сушата;
- Продължава да се поддържа мантрата за увеличаване на общия капацитет на ПГХ “Чирен”, въпреки липсата на геолого-технически възможности за това, като същевременно се компрометират възможностите за изграждане на второ газохранилище в България;
- Липсват конкретни цели за развитие на газификацията и газопреносната мрежа в редица региони на България, които сега са без достъп до природен газ, а се акцентира на проекти и се изразходват колосални суми за развитие на транзитните трасета за развитие на регионалния пазар на природен газ в ущърб на националния;
- Прогнозираният ръст на производство и потребление на електроенергия към 2050 година е съществен, въпреки планираните политики по енергийна ефективности и увеличаване на дела на сградите с потребление на енергия, близко до нулевото;
- Предположението, че някои бъдещи заместващи мощности на природен газ могат да работят в базов режим не е икономически обосновано;
- Представен е подробен опис и разпределение по типове ВЕИ, които се прогнозира да бъдат построени, но липсва обяснението на каква база са определени те: от инвестиционни предложения, на оценен национален потенциал или целеви прогнози;
- Липсва оценка на потенциала на енергията, произведена по схемата „от отпадъци- към енергия“;
- Цитират се конкретни цифри за капиталови инвестиции в инсталации за съхраняване на енергия, в т.ч. и за приложение на водородни инсталации, но няма обяснение за принципите, целите и проектните характеристиките на тези сложни инженерни съоръжения;
- Разделът „Иновации“ съдържа оскъдна информация за перспективите за приложение на нови технологии, като бързоразвиващите се малки модулни реактори, комбинацията от работещи ТЕЦ на въглища, куплирани с химични производства оползотворяващи въглеродния диоксид, нови горивни технологии с миксиране на въглищата с други горива и т.н;
- Недопустимо е в този важен документ да бъде неглижиран въпросът с по-нататъшното оползотворяване на хидроенергийния потенциал в страната, който по експертни оценки е значителен.
4) В документа липсва раздел за стимулиране на чужди инвестиции в отрасъла, което е абсолютно условие за ефективното усвояване на европейските средства и приложение на модерни технологии, с които българският пазар не разполага.
5) Документът се характеризира и с друг недостатък – откроява се политиката на констатиране на проблемите, но липсва проактивна политика за управлението им. Като доказателство на това е констатацията, че някои въглищни централи по икономически причини могат да спрат работа, което ще се отрази на сигурността на енергийната система.
И липсват задължителните предложения за коригиращи мерки.
6) Горните две теми са пряко свързани с решаването на критично важният въпрос за съдбата на Комплекса Марица Изток и прехода към либерализиран електроенергиен пазар. Най-подробно необходимите реформи в сектора са представени в Плана за пазара на електрическа енергия (обявен за публично обсъждане през февруари 2021 г), който е ключов за съгласуването на политиките у нас с изискванията на ЕС.
Списъкът от необходимите пазарни реформи само в подсектор електроенергия, изложени в този План, съдържа над 20 мерки, като в два случая е посочено, че мерките са въведени, а в 10 случая – че е планирано, но в Стратегията трудно се намира конкретика по тези важни реформи:
- липсват планирани действия по отношение на уязвими и енергийно бедните потребители, а това е ключово за въвеждането на свободния пазар,
- липсват планирани действия за модернизиране на управлението на големите енергийни дружества, за да могат да останат работещи на все по- регионализирания пазар,
- няма яснота относно въвеждането на интелигентни измервателни уреди и въвеждането на пазарни тарифи,
- не се обсъжда стратегическият въпрос за „липсващи пари“ при различни инвестиции, който в крайна сметка води до ограничаване на привличаните инвестиции, но също така затруднява новите инвеститори да определят момента, в който ще са необходими нови мощности,
- редица регулации предстоят да бъдат установени във връзка организацията на свободния пазар, следователно не може да се очаква инвеститорите да вземат инвестиционни решения в такава среда. Стратегията по никакъв начин не допринася за вдъхване на увереност, че има план за промяна на регулациите,
- Стратегията не предлага увереност, че развитието на пазара ще отговори на очакванията за премахване на ценовите ограничения за задействане на балансиращата енергия, за развитие на форуърдна и фючърсна търговия, за премахване на дискриминационни добавки, като тази за 5% върху оборота на някои енергийни дружества у нас.
7) Липсва информация за кохерентността на разписаните в Стратегията политики и конкретни мерки с мерките в Модернизационния фонд от 540 млн. евро и Фонда да справедлив преход от 1,178 млрд. евро, както и на каква част от бюджетите на тези фондове ще се използват за енергийни мерки, за разработване на социални мерки свързани със „Зелената сделка“ и т.н.
8) В представените крайни резултати от разчетите на двата сценария за развитие – базов и целеви, не е дадена необходимата важна за експертите информация за икономическите им характеристики – ниво на инвестиции, източници на финансиране, крайна цена на себестойността на произвежданата енергия и съкращаване на емисии. Не е цитиран и видът на използвания програмен продукт. Това лишава експертите от база за сравнение на резултатите, получени с други програмни продукти.
9) Липсва яснота за бъдещето на мини Марица изток. Не се предлага използването на проверен чужд опит за внедряване на съвременни технологии за преработка на въглищата - било газификация или преработка във водо-въглищно гориво.
10)Не се предлага ясна пътна карта за извеждане от експлоатация или обновяване на ТЕЦ на въглища, съпроводено с постепенно премахване на въгледобивната зависимост на енергийната система и преобразуване на въглищните региони.
11)Не се разглежда възможността за съвместно изгаряне на лигнитни или кафяви въглища с допълнително водород-съдържащо гориво с цел екологизиране на процеса.
12) Звучи нелогично, след като извършеното Комплексно обследване и оценка на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията на 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” е доказало възможност за продължаване експлоатационния ресурс на блоковете с още 30 години, т.е. до 2047 г., респ. до 2051 г., а същевременно да се предлага изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощности от 1000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.
13) Стратегията следва да предлага начините за стимулиране на изграждането на локални районни отоплителни и охладителни системи в населени места, както и използването на микроагрегати за комбинирано производство на енергия, монтирани в жилищни сгради, включително като представи реалистичен план за увеличаване дела на газификацията на домакинствата у нас, която сега е под 5%.
14) Стратегията следва да предлага стимулиране на широк кръг технологии за енергийно производство близо до консуматорите - изграждането на покривни фотоволтаични инсталации, изграждането на слънчеви инсталации за БГВ, препоръчително на всички сгради с плоски покриви, геотермални инсталации и горивни клетки.
15) Стратегията трябва много по-ясно да посочи какви насърчителни "добре проектирани и ефективни финансови инструменти" ще се прилагат за разработване на широкомащабни инвестиционни програми и схеми за финансиране.
Очевидно е, че предложеният документ за обсъждане през февруари 2021 година не може да бъде приет от 44-тото Народно събрание и следователно трябва да се възприеме като препоръка към следващото 45-то Народно събрание и бъдещето ново ръководство на Министерство на енергетиката. Считаме, че това обстоятелство следва да се използва, за да бъде подобрен документа в значителна степен, като адекватно се работи за отстраняване и на маркираните слабости на България в доклада на ЕК "Европейски бариери на енергийните пазари на дребно".
Нашите предложения и препоръки за усъвършенстване на документа при предстоящите обсъждания са:
1. Преди началото на официалното обсъждане да бъде изготвен и представен заедно с него анализ на въздействието на Стратегията върху околната среда и социално-икономическите условия в страната;
2. Документът да бъде преработен като се задълбочат мерките с особена значимост дискутирани по-горе, както и да се елиминират някои излишни технически подробности.
3. Да бъде добавен нов раздел – концепция за структурата и източниците за финансиране.
4. Да бъде разработен в детайли и предложен за обсъждане механизма за контрол на изпълнението на Стратегията – периодичност, отговорности на институциите и гражданския контрол, формат и съдържание на докладите за изпълнението, ролята и правата на компетентните НПО, отговорности при неизпълнение;
5. С цел предотвратяване или ограничаване на политическите спекулации със Стратегията при обсъждане на проекта основна роля и тежест в този процес да бъде дадена на браншови и НПО организации на енергетици и еколози. Разбира се право на мнение трябва имат всички, включително и политически партии и други тинк-танг организации.