Политиката за ВЕИ за семействата е да направим скок, а къде ще кацнем, няма значение

Разговаряме с Илиян Илиев, председател на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна за неговия опит в изграждането на фотоволатици на вилата му и на парапета на голям южен балкон в Каспичан, за възможностите всяко семейство да изгради своя собствена соларна инсталация, да намали сметки си за ток, да организира домакинството си по съвсем друг начин и дори да печели от това, защото тази инвестиция е много по-добра, ако просто държите парите си в банка. Стига обаче да ги няма административните пречки по инсталирането, но най-вече по управлението на фотоволтаик за собствени нужди, а все още отварянето на пазара за домакинствата се случва твърде бавно, дори изглежда невъзможно. А според Илиев са нужни само две неща- въвеждане на понятието производител-консуматор и Net metering, който да изравнява, това което ползвате в дома и това, което прехвърляте към електроенергийната мрежа.

Системата може да поеме дори и всички домакинства да си направят фотоволтаици, стига да има достатъчно компенсаторни мощности. Какви са обаче всички пречки към момента да имате фотоволтаик на покрива и възможните решения?

Г-н Илиев, доколко мерките, които се предвиждат за домакинствата в Плана за възстановяване ще стимулират производството на електроенергия за собствени нужди?

Не съм много позитивно настроен като изхождам от моя опит. Планът за възстановяване има по-скоро декларативен характер. Необходимо е нещо много малко да се промени в закона. Необходимо е да се въведе т.н. термин производител-консуматор (prosumer-consumer). Проблемът за едно домакинство да си сложи ВЕИ са административните тежести не толкова при инсталирането, а след това при експлоатирането. Никой от политиците не иска да погледне какво се случва след инсталирането.

В началото наблюдавахме пълен бойкот срещу соларните инсталации от страна на електроразпределителните дружества. Сега те разбраха, че им пада себестойността по преноса на тока, ако купуват ток от регионални източници. В момента всички, които се занимават с доставка на ток бясно предлагат оферти да инсталират мощности и да ги вържат към мрежата. Но те са се фокусирали също върху малките бизнеси до 30 KW и отново обръщат гръб на малките хора, на домакинствата. Никой не пипа закона за малките. И когато всъщност си инсталирате фотоволтаик и го вържете в мрежата, попадате в месомелачка.

Да, ситуацията се облекчи малко. Но веднъж в годината подавате данни към Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Един път в годината подавате данни към фонд „Сигурност на Електроенергийната Система“. Ако случайно пропуснете да внесете вноски, които са жълти стотинки, глобите са направени за големи фирми и започват от 3000 лева. Като направите 1 MW трябва да подадете документи да ви лицензират за това, че е от ВЕИ, за да може ако има преференциална цена, да ви го изкупуват на преференциална цена.

С енергийното дружество правим два пъти едно и също нещо. Данните, които подавам постъпват в мрежата, подава ги и енергийното дружество, че са ги получили от мен във мрежата. Няма нужда от излишна бюрокрация. Дори в Румъния ги няма тези неща.

Какво е решението?

На първо място да се обособи в закона самостоятелна единица – производител-консуматор. В тази категория да влязат всички тези, които ще си сложат фотоволтаици за собствени нужди. На второ място да се въведе и т.н Net metering. Net metering означава отчитането да става един път в годината. Сега всеки месец като притежател на фотоволтаична инсталация трябва да ходите в енергийното дружество да подписвате протоколи и всеки месец да издавате фактура.

Аз всеки месец получавам фактура за пренос на енергия от порядъка на 20 стотинки за това, че не съм я използвал и съм я прехвърлил в мрежата. Мога да ги платя в кеш или по банков път, но банката ще ми вземе 2-4 лева за превод. Превод на гише мога да направя само в техни центрове. Аз съм към ЕнергоПро т.е трябва да отида в Шумен или Варна да платя тези стотинки. А някъде в базата данни стои колко енергия съм произвел и консумирал.

В края на годината има баланс, може да се окаже, че може да доплатите или енергото да ви доплати. Отчитането с Net metering става много по-лесно, дори автоматично. Енергийното дружеството може да ви предложи, ако сте натрупали някакъв кредит и сте произвели повече отколкото сте консумирали, да ви го прехвърлят за следващата година. Консумацията е по-голяма, рано или късно ще изконсумирате енергията, която фотоволтаикът е произвел. Когато той произвежда най-много вие може да не сте вкъщи и трупате този ток, докато вечер консумирате повече, а няма слънце. Или пък зимата, когато ви трябва повече ток, слънцето не стига, а лятото, когато слънцето е в излишък не ви трябва толкова много ток. Net metering-ът балансира.

Въведен ли е в други страни и как работи?

В Гърция например са много напред, не само е въведен Net metering, но са стигнали и по-далеч. Живеете в града, но нямате възможност да си сложите фотоволтаик. На вилата в Балчик имате фотоволтаик. В Гърция, партидата на балчишката ви вила и тази на блока в града може да бъде обединена. Така че тока, който ще консумира фотоволтаикът да бъде начислен към вашето потребление. Това нещо в България не може да стане. Ако имате вила в Балчик трябва да ходите да се занимавате там като един администратор всеки месец да подавате данни. А в същото време всичко, което изконсумирате в апартамента си вие ще го платите на 100 процента.

Ако тези две неща бъдат решени- въвеждане на понятието производител-консуматор и Net metering, процесът ще се отпуши. И тогава няма да има значение дали ще го наричаме План за възстановяване и устойчивост, Зелена сделка и каквото и друго да било. От 10 години имам фотоволтаик и ми омръзна само да преопаковат нещата с различни имена и същността за малките да не се променя.

Вашият фотоволтаик е на Вашата къща, така ли? Къде е границата да имаш фотоволтаик за собствени нужди и фотоволтаик, чиято енергия да продаваш?

Чисто технологично това се казва тритарифен електромер. Обикновените домакинства имат двутарифен електромер- дневна и нощна тарифа. Аз имам тритарифен- дневна, нощна и енергията, която се връща в мрежата. Започвам деня- вкъщи работи телевизор, кафемашина, слънцето произвежда 800 W, а вкъщи електроуредите черпят 1000 W т.е използвам всичката енергия, която слънцето е произвело. Допълнителните 200 W вземам от мрежата и си плащам за тях. Аз съм изпрал и сготвил. На обяд картината се променя, слънцето произвежда 1000 W, и потреблението ми се свежда до един телевизор например 300-400 W. Остават 400 W, тогава те отиват в мрежата и ги ползва съседът например. Тази трета тарифа измерва колко енергия съм вкарал в мрежата. Net metering-ът е да се направи баланс между това, което е влязло и това, което е излязло. Вечерта като изгасне слънцето 1000 W, които аз ще консумирам са 100% от мрежата.

В момента от това, което слънцето е произвело през месеца, използвам 50% в моя дом, другите 50% отиват в мрежата. Но поради една проста причина, аз си правя енергийно управление на дома. Например използвам газ за готвене, използвам пелети за отопление. Хората могат да използват газово отопление. Аз имам колекторна система, която ми топли водата в бойлера, само когато имам нужда от допълнително нагряване, включвам нагревател. Но това е друга тема, как всеки гражданин може да си оптимизира бита.

Имам приятел в Синсинати (Америка), на който наскоро му сложиха фотоволатици. Инсталират му фотоволтаик, свързват му домакинството към фотоволтаиците. Каквото върне в мрежата го изкупуват и продават, в неговия договор пише, че което изконсумира му излиза безплатно. Заедно със съпругата му са обърнали цялото управление на дома. Бойлерът работи през деня, готви се и се пере през деня. Дневната енергия е по-евтина от нощната. Но с нищо друго не се занимава освен да организира потреблението на енергия в домакинството.

В момента 50% от енергията отиват в мрежата. Печелите ли от тази инвестиция?

Не. Навремето имаше много такси и много спънки. Тогава изчислих, че животът на тази инвестиция е 25 години, а пък на 30-тата година щях да си възвърна парите при положение, че ми изкупуват на 35 стотинки. Аз имам две системи, едната направих чисто експериментално. Втората я интегрирах на парапета на голям южен балкон. Там съм на схемата, всяка година държавата казва на какви стотинки ще ми изплаща тока. Излишъкът е около 10-12 лева месечно.

Освен това хората, които имат фотоволтаици в дома ги приравняват на еднолични търговци. В момента, в който едно домакинство си сложи фотоволатик си слага още една беля на главата, защото всяка година трябва да подава данъчни декларации, да плати данък печалба.

Да си слагат ли хората фотоволтаици тогава?

Много хора ме питат. Как да кажа, да си сложи като обясня всички тези административни пречки и всички казват: „Ами ще почакам.“ Логично е да чакате, защото неяснотите са много.

Какво се е променило сега от ситуацията, в която започнахте вие?

Да, по-добре е. Сега можете в рамките на една година да си инсталирате фотоволтаика, аз като го слагах отидоха три години. Сега по отношение на инсталирането нещата стават много бързо.

Възможно ли е човек да спечели от къщата си и един дка двор например?

Семейството може да подаде документи, че фотоволтаиците ще работят като малка електроцентрала. Но тук говорим за две неща- едното е фотоволтаик за собствени нужди, а другото е като електроцентрала. Още при инсталиране трябва да се сложи тази ясна граница. До 30 kW е за собствени нужди, водят се малки системи, които имат различни преференции. Над 30 kW се водят големите обекти, електроцентрали. Но за къща, трябва да е много голям двора и целия да си го направите с фотоволтаици, за да станете 30 kW. Ако направите покрива на еднофамилна къща ще е около 5 kW, с двор ще е повече. Но от 1 до 5 kW са достатъчни за едно семейство да ви покриват частично нуждите и да ви облекчават сметките. Инвестицията тогава излиза, защото цената на фотоволтаиците падна. Фотоволтаична система киловат мощност пик може да бъде намерена за около 5000 лева. В България семействата имат средно 5 до 10 000 лева заделени. Това е едно от малкото неща, в които човек ако си вложи парите, по-добре отколкото да ги държи в банка при определена лихва. Няма място за сравнение, инвестицията е много добра. Стига да ги няма тези административни пречки, а нещата много бавно се променят в тази посока.

Има ли опасност за енергийната система ако има толкова много малки мощности, които се включват в мрежата?

Вярно е, че тогава трябва да се пренастрои цялата енергийна система. Ние трябва да изграждаме на държавно ниво малки компенсаторни централи. Проблемът е какво ще се случва с големите централи, когато хората си направят много фотоволтаици. Трябват малки централи, които да компенсират системата и да са по-гъвкави на режим включване и изключване. Големите електроцентрали на въглища и атомната електроцентрала не можем да ги включваме всеки път като слънцето залезе и да изключваме сутрин в 7 часа, когато слънцето се появи. Паралелно с фотоволтаиците трябва да се изграждат и малки компенсаторни мощности.

Нещата ще се променят като минем всички на свободния пазар. Аз частично с единия имот минах на свободния пазар. Като съм на свободния пазар съм на 12 ст. сутрин и вечер, няма значение дневна или нощна тарифа. Сега един битов абонат е 11 ст. дневна и 17 ст. нощна приблизително т.е. сега ми излизат по-евтини сметки. Месечните сметки са под 50 лева. Аз през деня 4 kW използвам от слънцето и 4 kW отива в мрежата. Ако мога да ги използвам всички киловати допълнително ще ми пада сметката. Готов съм да се откажа от преференциалната цена от 35 ст за всеки kW, който давам, но да се въведе производител- консуматор, искам отчитането да става веднъж годишно. Ще имам да платя максимум 100 лева. В началото отчитането беше на тримесечие. На енергийните дружества също им е по-удобно. Но се появи някъде в администрацията чиновник, на който му е по-изгодно някой да му попълва екселската таблица всеки месец. Затова промениха закона и сега всички всеки месец подаваме данните. Те са толкова малки периоди, че системата може дори да не ги отчете. Нека да се направи пак на тримесечие, на шестмесечие. Може да се почерпи опит от Германия, Дания, Гърция.

Докато не се направят тези промени няма да виждаме масово фотоволтаици по покривите на къщите, да не говорим за многофамилните къщи и блоковете.

Ако се направи масово, възможно ли е електроенергийната мрежа да не може да го поеме и хората да останат излъгани и да не могат да се включат?

Това е изпробван модел. Системата може да поеме всички домакинства, които искат да се включат в системата. Вижте 100 000 домакинства по 2 kW пик са 100 000 kW, това е колкото един атомен реактор в Козлодуй, защо да си строим още един реактор като дайте възможност на хората да си ги сложат и с тези реактори в момента балансирайте системата. Не е толкова просто колкото го казвам, но е близко. Слънцето пада на всеки покрив, няма нужда да внасяме уран от Русия, от Америка, да го обогатяваме, а после ще се чудим какво да правим с отпадъците и къде да ги заравяме и т.н. България е на второ място в ЕС по брой дни слънцегреене. По-голямата част от България е подходяща за фотоволтаични системи. Само че какво се случи, разрешиха изграждането им, хората, които имаха пари и се усетиха направиха големи инвестиции, направиха големи паркове и казаха, ние изпълнихме условието на ЕС.

С промените за домакинствата обаче е по съвсем друг начин. Едно е да сте закачени на електромера и да плащате цените, които ви кажат. Друго е да дадеш възможност на домакинствата да си управляват енергията в дома. В другите държави действат организирано, при нас това е поредният документ, който не знаем как ще бъде изпълнен.

Генерално погледнато на ниво инсталиране процесът е добър. Не е като в Германия за три месеца да инсталират всичко и те включват в мрежата, но да приемем, че електроенергийните дружества не правят спънки, бързо приемат документите. Приемат ви документите и казват, че един месец отнема да направят проучване дали е възможно да ви свържат към мрежата. Единственото, което трябва да направят е да сменят двутарифния електромер с тритарифен. В апартамента ми в таблото на блока смениха електромера. Работа за един час, но този един час беше обвързан с документация и процесът отне година.

В жилищата вероятно е по-трудно да се случи?

Да, определено, защото съседи трябва да се съгласят. Но за еднофамилни къщи и кооперации няма никакъв проблем. Ако един блок с два входа с по 5 етажа също се съберат могат да направят на покрива соларни инсталации. Те ще влязат към сдружението на домсъвета, което генерира някакви средства за входа. Въпросът е този кооперативен принцип да сработи в България.

В момента има ли освен преференциалната цена и оставим на страна другите пречки нещо, което да стимулира хората? Планът за възстановяване предвижда до 4000 лева за семейство или 50% от стойността на инсталацията или 8000 лева за бедно семейство, което 100% финансиране?

В момента няма. Румънците го направиха преди три години. Вие представяте ли си бедно семейство с ниско ниво на образование, как ще се справя с тази документация, да ходи по гишета, да се занимава със счетоводител. Управляващите мислят само първоначално, да направим скок, а къде ще кацнем, няма значение.

Удачен е примерът в САЩ, когато сте консуматор чакате един път месечно да дойде фактурата и си я плащате. Идеята е да облекчим хората, да им помогнем, но ние не им помагаме. Възможно е тези 4000 лева вместо да отидат в бедни и нуждаещи се всъщност да отидат във фирмите. Те ще поемат разходите, целта е да вземат парите. Много е важно какво точно ще бъде включено в договорите. Ако ви сложат само един фотоволтаик със съвсем отделен електромер и може дори да не получавате компенсация за този ток. Освен тритарифния електромер има и друга опция. До двутарифния да ви сложат друг електромер, който само връща към мрежата и той да е отделна партида. Тогава всичко връщате в мрежата, не използвате нищо от това във вашето домакинство. Тогава 100% купувате всичкия ток. В този случай не печелите, защото КЕВР ви го купува на 7 стотинки, а пък другия ток ви го продават на 12 стотинки. И вие влизате в схема: „Просто да участваме в бизнеса.“