Януари 2021 г.- шестият най-топъл месец в глобален мащаб

Анализ на Climateka

Тази година януари е с най-големи положителни аномалии в северната част на Северна Америка, докато в Северна Европа и Сибир е по-студено от нормалното, като на места отрицателните аномалии достигат 10 °C. Морският лед и в Арктика, и в Антарктика продължава да бъде под средните нива. В България януари 2021 г. е значително по-топъл в равнините, докато по най-високите части е по-студен от обичайното. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през януари 2021 г. в глобален план е с 0.43 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2020 г.). Тазгодишният януари изравнява постижението на януари 2018 г. и по този начин се нарежда на шесто място по положително отклонение. На първо място са януари 2016 г. и 2020 г, които са били с 0.3 °C по-топли от тазгодишния януари. Следващи в класациите са януари през 2007 г., 2018 г. и 2019 г. 

Трябва да се отбележи, че базата данни, с които разполагат от Коперник (C3S), започват от 1979 г., но след корелация с базата данни от NOAA, може с голяма доза сигурност да се каже, че в шестото място в класацията за най-топли месеци се отнася за по-дълъг период, започващ още в началото на миналия век. Също трябва да отчетем, че с изтичането на 2020 г. се оформи нов климатологичен 30-годишен период – 1991 – 2020 г., и скоро данните от него ще служат за правене на сравнения и отчитане на отклонения от нормата, защото нормите ще се отнасят за този „нов“ период. През този период средните температури се повишиха значително спрямо използваните досега климатични периоди – 1961 – 1990, и цитирания в нашите обзори 1981 – 2010 г. Т.е. отклоненията на средната температура спрямо „новата“ норма ще бъдат по-малки от тези, които наблюдаваме за периода 1981 – 2010 г. Например, средната температура за януари 2021 г. е с 0.43 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2020 г.) и с 0.24 °C по-висока от „новата“ норма за периода 1991 – 2020. Т.е. ако сравняваме с „новата“ норма излиза, че януари 2021 г. не е толкова топъл, колкото спрямо използваната за момента норма за периода 1981 – 2010 г. Все още нормата за периода 1991 – 2020 г. не е обявена от Световната метеорологична организация (СМО) за официална климатична норма, но когато това стане ще се получи известно намаляване на положителните отклонения от нормите, което реално няма да отговаря на действителното отклонение от „старите“ норми. Затова, когато е възможно, ще съобщаваме отклоненията и по двете норми.  

По света

В глобален аспект се наблюдава увеличаване на районите с отрицателни аномалии, като най-големи се наблюдават отново в Азия. Но за разлика от ноември и декември 2020 г., когато бяха основно в централноевропейските страни, през изминалия месец, най-големи отрицателни аномалии и то от порядъка на 5,8 °C се наблюдават в Сибир. По-студено от нормите, но не с такива големи отклонения,, беше и на други места в Азия, както и на големи площи в Австралия, Южна Африка и Антарктида (фиг. 1).

Фиг.1. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2021 г., спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Близки до нормата са средните температури в Южна Америка, докато в Северна Америка са над нея, като колкото по на север се отива, толкова положителната аномалия нараства. Около Хъдсъновия залив и по Канадските арктически острови положителното отклонение спрямо средните температури е над 5 °C. Подобни отклонения се наблюдават и над Северния ледовит океан. 

В Тихия океан, в близост до Екватора, температурите на въздуха продължават да са по-ниски от обичайните, но с по-малко отклонение от предишните два, три месеца. По-малкото отклонение се дължи на отслабващата (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно) Ла Ниня. 

В Европа

В Европа средната температура през месец януари 2021 г. е с 0.5 °C по-топъл от нормата за 1981 – 2010 г. и с едва 0.1 °C по-топъл от новата климатична норма за периода 1991 – 2020 г. Най-топлият до момента януари за Европа е през 2020 г. – с отклонение от 3.1 (2.6) °C от нормата. 

Фиг.2. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2021 г., спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план по-студено от нормата беше над западните и северни части от континента, като най-голямо отклонение от нормата е отчетено в Южна Норвегия, като на места доближи 10 °C отрицателна аномалия. Исторически студен период беше отбелязан в Испания, където места в Пиренеите отчетоха температури под -30 °C, а на места в централните части на страната снежната покривка доближи и надхвърли 30 см. 

По-топло от нормалното беше на големи площи в Централна и Източна Европа, като най-топло беше на Балканите и около Кавказ с положителна аномалия от порядъка на 3 до 5 °C  над нормата. В Гърция, в отделни дни в началото на месеца, максималните температури доближиха 25 °C, като има подобрени няколко температурни рекорда, както за средна, така и за максимална температура с давност 160 години. 

В България

В нашата страна годината започна с голяма положителна аномалия, но през второто и третото десетдневие настъпи нормализиране на температурата, а в някои дни беше и по-студено от нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, средно за страната изминалият месец е топъл и има положително отклонение от нормата между 2 и 4 °C, спрямо периода 1981 – 2010 г. Към горния интервал на отклонение са места, разположени в централните части на Северна България, както и някои райони на Източна, а към долния са югозападните райони на страната. Изключение от тези положителни аномалии правят високите части на планините, където месецът беше нормален в температурно отношение, а над 2500 м височина и студен – с отрицателно отклонение над 1 °C. 

Януари 2021 г. беше уникален за нашата страна във валежно отношение, като в по-голямата част на страната месечните суми на валежа са 3 до 5, а на места и до 6 пъти над месечните норми. В някои станции са поставени и рекорди за най-голяма месечна сума. 

Ледена покривка

Фиг.3. Отклонение в % на покритата с морски арктичен лед площ през януари 2021 г., спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 14.4 млн км2 Източник: C3S/ECMWF

В Арктика площта с морски лед за януари 2021 г. е на осмото най-ниско ниво от 1979 г. насам, със 7% по-малко лед спрямо нормата (фиг. 3.). Водач в листата по най-малко лед през януари е 2018 г. когато ледената покривка е била с повече от 10% под нормата. В регионален план най-голяма отрицателна аномалия се отчита в части от Баренцово и Карско море, а положителна аномалия е отчетена в морето западно от Гренландия и в Охотско море. Традиционно през януари почти цялата акватория на Северния ледовит океан е покрита с лед, така е и през тази година.  

В Антарктика площите с морски лед са с 13% по-малки от средните. Концентрацията на морски лед през тазгодишния януари са много по-близки до обичайните стойности за разлика от тези през последните четири години (фиг. 4).

Фиг.4. Отклонение в % на покритата с морски антарктичен лед площ през януари 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2020 г. е 5.5 млн км2

И през януари 2021 г. средните температури са над средните, но се наблюдава известно намаление на положителната аномалия. Освен това площите с отрицателна аномалия се увеличават, като тази тенденция продължава и в началото на февруари. Но повече за февруари, очаквайте на нашия сайт в началото на следващия месец.