Прогнозата на Енергийната стратегия: България остава нетен износител на електрическа енергия

Развитието на енергийния сектор в настоящата Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт да 2050 година се основава на два сценария: базов и целиви.  Базовият сценарий  се опира на съществуващите политики и мерки, действащи към настоящия момент. Целевият предвижда  допълнителни политики и мерки, при които се постигат националните цели и приоритети за 2030 г.

Няма как да не се посочи, че настоящият документ, публикуван за обществено обсъждане трябва да се чете едновременно с многобройните енергийни планове – от Националния план за енергетика и климат до също пуснатият за обществено обсъждане План за възстановяване и устойчивост. Друг е въпросът дали това не води до разпиляване и затрудняване при анализа от страна на експертите.

Според прогнозния енергиен баланс в Базовия сценарий (без допълнителни мерки) се предвижда производството на първична енергия в GWh през 2030 г. да достигне обем от 130 040 GWh през 2030 г. , а през 2050 г. да спадне до 101 718 GWh.

Според данните, през 2020 г. производството на първична енергия е заложено на ниво от 140 400 GWh.

Базовият сценарий  предвижда през 2030 г. с  2.2% по-малко производство на първична енергия в сравнение с Целевия сценарий.

При Базовия сценарий се очаква производство на първична енергия през 2030 г. да намалява със 7.4% спрямо 2020 г. и с 22% през 2050 г. спрямо 2030 г., докато при Целевия сценарий намалението е с 5.3% през 2030 г. спрямо 2020 г. и с 24% през 2050 г. спрямо 2030 г.

Предвиденото по-голямо производство на първична енергия при Целевия сценария се дължи предимно на увеличаване на енергията от възобновяеми източници ( вятърна, слънчева и геотермална енергия, и биомаса) до 2030 г. и в перспектива до 2050 г. При Целевия сценарий се предвижда по-бавен темп на намаляване на първичното производство на твърди горива до 2030 г. При двата сценария първичното производство на водна и ядрена енергия остава непроменено до 2030 г.

При Базовия сценарий нетният внос през 2030 г. е с 5.2% по-голям от този при Целевия, което се дължи на прогнозирано по-голямо количество на внесените горива. Това е причината, поради която зависимостта на страната от внос на горива и енергия при Целевия сценарий е по-благоприятна и възлиза на 37.9% през 2030 г., докато при Базовия сценарий този показател е близо 40%. В перспектива до 2050 г. поради увеличаване на нетния внос на природен газ (7.9%) и на биомасата (26.8%) при Целевия сценарий, в сравнение с Базовия, нетният внос нараства и е с 1.9% по-голям. При двата сценария нетният внос на електрическа енергия за периода 2020-2050 г. е (- 8 000 GWh).

Брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната по двата сценария е близко по стойност през 2030 г. и през 2050 г. С цел постигане на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) през 2030 г. при Целевия сценарий е прогнозирано с 10.9% по-голямо потребление на енергия от ВИ.

През 2030 г. при Целевия сценарий, с цел спазване на европейските екологични изисквания е предвидено с 1.9% по-ниско потребление на въглища, отколкото при Базовия сценарий.

В перспектива до 2050 г. предвиденото количество природен газ по Целевия сценарий се увеличава и е с 8% повече отколкото при Базовия сценарий.

По отношение на енергийната ефективност при Целевия сценарий през 2030 г. се постига по-ниска стойност на енергийната интензивност от 2 984.6 MWh/M€, докато при Базовия сценарий тя достига 3 005.7 MWh/M€.

Прогнозираното развитие на енергията от възобновяеми източници при Целевия сценарий позволява постигане на националната цел от 27.09% дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. и отговаря на препоръката на ЕК, България да повиши равнището на амбициозност за 2030 г., като предвиди дял на енергия от ВИ най-малко 27%.

Според Базовия сценарий възможният дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия е значително по-нисък и ще бъде 24.72%, като 14% задължителен дял на енергията от ВИ в сектор транспорт няма да бъде постигнат с повече от 2 процентни пункта (11.98%).

Прогнозираното крайно потребление на енергия за периода 2020-2030 г. и по двата разглеждани сценария предвижда увеличение, което е резултат от очаквания икономически растеж.

Прогнозираното при Целевия сценарий крайно потребление на енергия е по-ниско отколкото при Базовия сценарий, съответно с 0.8% през 2030 г. и с 0.9% през 2050 г.

През 2030 г. и през 2050 г. по Целевия сценарий се очаква използваните конвенционални горива и енергия да са по-малко отколкото при Базовия сценарий.
Изключение се наблюдава при предвиденото крайно потребление на енергията от ВИ по Целевия сценарий, което през 2030 г.  е с 13.5% повече в сравнение с Базовия сценарий, а през 2050 г. с 3.6%.

По Целевия сценарий през 2030 г. и 2050 г. крайното потребление на енергия намалява във всички сектори на икономиката, спрямо прогнозираните количества горива и енергия при Базовия сценарий. Незначително увеличение се наблюдава през 2050 г. по Целевия сценарий само в сектор транспорт, където потреблението се увеличава с 0.3% в сравнение с Базовия сценарий.

Съгласно прогнозите в Базовия сценарий, брутното производство на електрическа енергия ще се увеличи през 2030 г. с 5.7% спрямо 2020 г. и с 6.0% през 2050 г. спрямо 2030 г.

Брутното производство на електрическа енергия в Целевия сценарий се повишава с 5.1% през 2030 г. спрямо 2020 г. и с 6.2% през 2050 г. спрямо 2030 г. Това се дължи на планирания ръст в производството от ФЕЦ, ВтЕЦ и ЕЦ на биомаса (фотоволтаични, вятърни и централи на биомаса). И при двата сценария брутното производство от АЕЦ и ВЕЦ остава непроменено до 2030 г.

Нетното производство на електрическа енергия при Базовия сценарий се увеличава с 8.6% през 2030 г. спрямо 2020 г., докато това увеличение в Целевия сценарий е 7.9%. И при двата сценария през 2050 г. има увеличение с 10.7% спрямо 2030 г.

Износът на електрическа енергия и в двата сценария остава постоянен. България ще остане нетен износител, предоставяйки постоянен годишен нетен обем за износ от около 8 000 GWh електроенергия и в двата сценария: Целеви и Базов, което ще окаже положително въздействие върху търговския баланс.

Крайното потребление на електрическа енергия при Базовия сценарий се увеличава с 13.3% през 2030 г. спрямо 2020 г., а при Целевия сценарий с 12.5%. През 2050 г. увеличението спрямо 2030 г. е 14.2% при Базовия сценарий и 14.7% при Целевия сценарий.

Съгласно прогнозите и при двата сценария нетните производствени мощности ще се увеличат с 12% и ще достигнат 13.9 GW (2030 г. спрямо 2020 г.). Причина за това е нарастването на нетните производствените мощности от възобновяеми енергийни източници (с 59%), използващи вятърна и слънчева енергия.

При Базовия сценарий през 2050 г. се очаква нетната инсталирана мощност да достигне 19.3 GW, което е ръст от 38.6% спрямо 2030 г.

При целевия сценарий през 2050 г. се очаква нетната инсталирана мощност да достигне 19.3 GW, което е ръст от 39.9% спрямо 2030 г. Значим ръст се очаква при нетните производствени мощности на ВЕИ, които от 6.67 GW през 2030 г., ще достигнат 11.6 GW през 2050 г., което е увеличение от 73.3%.

Целевият сценарии води до намаляване на вредните емисии (в т.ч. ПЧ и SOx) и парниковите газове по-ефективно отколкото при  Базовият сценарий, което има положително отражение върху качеството на живот на населението.

С цел гарантиране сигурността и устойчивото развитие на енергийната система, българската държава ще се стреми да изпълнени заложените в Целевия сценарий показатели.

Предвидените за 2050 г. електропроизводствени мощности ще осигурят прогнозираното потребление на електрическа енергия в страната и ще предоставят възможности за износ на електрическа енергия. По този начин Република България ще запази ролята си на нетен износител на електрическа енергия в общия европейски енергиен пазар и в този в региона, се казва в прогнозата към стратегическия документ, като се коментират и възможностите.

Извършеното сравнение на двата сценария показва, че Целевият сценарий позволява по-стриктно спазване на европейските екологични изисквания при производството на енергия, става ясно от документа. При този сценарии се постигат по-добри показатели по отношение на енергийната ефективност и увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници. Това е възможният сценарий, по който Република България ще успее до 2030 г. да постигне заложените национални цели и приоритети, като гарантира защита на българските интереси.

Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България е разработена в дългосрочен план с гъвкавостта да отговори на развитието на енергийните технологии и предизвикателствата през следващите десетилетия, се казва в документа. Посочва се необходимостта от осъществяване на мониторинг от страна на енергийното министерство.

Чрез провеждането на мониторинг и при необходимост от актуализация ще се минимизира рискът от евентуални отклонения от заложените политики и приоритети и ще се гарантира поддържането на дългосрочната визия за енергийния сектор, зададена в Стратегията за устойчиво енергийно развитие, пишат авторите.
При реализиране на заложените политики, приоритети, цели и прогнози в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., ще се постигне: Сигурна и устойчива енергийна система; Високотехнологична, конкурентна и финансово стабилна енергетика; По-ефективно използване на енергията; Добре развита инфраструктура и междусистемна свързаност; Производство и потребление на повече чиста енергия; По-ниска енергийна интензивност във всички сектори на икономиката на страната; Достъпна енергия на справедливи цени за българските граждани и бизнеса.

Нито един от тези два сценария няма как да се случи, без да се вземат предвид и заложените очаквания в частта за иновации и киберсигурност на системата.
На европейско равнище, вниманието на държавите-членки е насочено и към реализиране на програми за внедряване на иновации в областта на енергетиката, като се основават на Европейския стратегически план за енергийни технологии (SET план), с цел инвестиране в нови високоефективни енергийни технологии, отчитат авторите на стратегията, уточняват авторите на документа и напомнят, че напредъка е достатъчно бърз, за да води и до друга посока.

Обсъждат се промени в цялостния модел на енергетиката, а именно навлизане на интелигентни енергийни мрежи, съхранението на енергия и други иновативни технологии. В резултат на целенасочените усилия на научните и технически среди, енергоспестяващите технологии, които водят до значимо понижаване на енергийните разходи, повишаване на комфорта и качеството на живот на хората, се развиват с бързи темпове, се казва в документа и по-нататък се посочват и усилията за развитие в тази посока. Всичко това може и ще се случва в паралел с гарантиране на сигурността на мрежата.