Руски експерт: Приятели на Путин паразитират върху газовите мегапроекти

„Северен поток - 2” и новите тръбопроводи в Сибир са икономически ненужни, изпълняват само геополитичски задачи на Кремъл, твърди един от най-авторитетните руски и международни енергийни анализатори Михаил Крутихин

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1097
article picture alt description

Продължаващите опити на Москва да използва „Газпром” като инструмент за геополитически шантаж са обречени на провал. Германия и Европа не се нуждаят от газопровода „Северен поток - 2”, за да задоволят потребностите си от руски газ.

Обявяваните от руския президент геополитически задачи – за заобикаляне и наказване на Украйна, за усвояване на Арктика чрез нови тръбопроводи, за откриване на газов пазар в Азия, са пагубни и извънредно скъпоструващи.

На безумните геополитически идеи на президента паразитират неговите приятели олигарси и всички, които прехвърлят парите от инвестиционните фондове на „Газпром” в своя частен джоб, строейки никому ненужните газови коридори вътре в Русия.

Така Михаил Крутихин, известен руски енергиен анализатор, партньор в консултантската агенция RusEnergy, коментира проблемите около изграждането на газопровода „Северен поток - 2” заради наложените американски санкции и новите газови мегапроекти на Кремъл в интервюта и анализи за редица руски медии /”Новая газета”, „Радио Свобода”, „Росбалт”, RTVI, “Настоящее время”, „Взгляд” и др./

„Северен поток - 2” е мъртъв,

пред него няма никакви перспективи, няма никакви юридически възможности за продължаването му, твърди експертът. Той подчертава, че в момента проектът няма нито международна застраховка, нито сертификация, след като специализираните компании се оттеглиха, заплашени от предупрежденията от САЩ. Според него няма и кой да го завърши, тъй като по света просто не съществуват компании, които биха били готови да отправят предизвикателство и да „приемат” американските санкции.

Всичко, което се случва в Балтийско море в последно време - действията, предприети през декември миналата година и през януари от тръбополагащата платформа „Фортуна”, е опит на ръководството на „Газпром” да се оправдае пред Путин и да го убеди, че газовата компания прави абсолютно всичко възможно за продължаване на работата и завършването на газопровода, но й пречат американците и Европа. Това е показност, заявява Крутихин.

От самото начало газопроводът „Северен поток - 2” е абсолютно ненужен от икономическа гледна точка, е позицията на авторитетния руски експерт. Според него абсолютно невярно е, че новият газопровод е нужен, за да са спаси Германия и Европа от дефицит на руски газ, защото

дефицит на руски газ за Европа няма.

Европа ще продължи да се нуждае от руски газ и всички търговски прогнози показват, че и в бъдеще около 1/3 от потребявания от нея газ ще бъде доставян от Русия, посочва Крутихин. Той твърди, че „Газпром” има достатъчно тръби, за да увеличи 1,5 пъти тези доставки при необходимост, дори и без да влиза в експлоатация „Северен поток -2”.

Газопроводът не е необходим на Германия, за да осигури енергийните си потребности, дори при рязкото им увеличаване при закриването на атомните електроцентрали, каквато е „защитната теза” на нейни политици и експерти. Като доказателство за своето твърдение Михаил Крутихин привежда „проста аритметика”, която показва, че действащите сега газови маршрути към Германия не само са напълно достатъчни, но и надхвърлят нуждите на страната. Капацитетът на „Северен поток - 1” и на тръбопровода през Беларус и Полша е общо около 85 млрд. куб. метра годишно и само това е значително повече от количество руски газ, което Германия е получила през миналата година. А ако се пресметне и украинският маршрут, възможните доставки стават 1,5 - 2 пъти повече от необходимото на страната.

„Северен поток – 2” определено е „излишество” за Германия, смята Крутихин. Според него тя даде съгласието си за изграждането му, само защото „Газпром“ пое всички разходи и рискове по проекта, превръщайки допълнителния газопровод в „подарък”.

Газовият мегапроект през Балтийско море е стартирал, за

да изпълни две задачи,

коментира руският анализатор.

Първата задача е геополитическа – президентът на Русия реши да накаже Украйна, като я лиши от транзита на газ през нейната територия към Европа, от който тя получаваше около 2 млрд. долара годишно. Това бе единственият смисъл на „Северен поток - 2”, подчертава Крутихин. През декември 2019 г. обаче, под влияние на заплахата от американски санкции, „Газпром” беше принуден да подпише ново транзитно споразумение с Украйна за следващите 5 години, при това при украинските фактически условия, неизгодни за руския газов гигант. Така че тази задача се провали, заключава експертът.

Втората задача, възложена на „Северен поток - 2”, обаче бе изпълнена, потвърждава анализаторът. Според него тя е била за преразпределение на държавни средства в частни ръце – да обогати приятелите на руския президент, като прехвърли парите, отпуснати за строителството на тези колосални газопроводи /включително на ненужния транспортен коридор от полуостров Ямал до Балтика и Черно море/ от инвестиционната програма на „Газпром” в джобовете на частните подизпълнители. Сред спечелилите отгазовите мегапроекти на Путин той сочи имена на известни руски олигарси, като Ротенберг /братя/ и Тимченко /Генадий/.

Така парите, които трябваше да бъдат усвоят, вече са усвоени и се намират в тези джобове, за които и бяха предназначени,

в ущърб на руските данъкоплатци,

обобщава Крутихин.

Това доказват и финансовите параметри на „Северен поток – 2”. В морската му част вече са вложени повече от 9 млрд. долара, половината от които са осигурени от руския газов лидер, а другата част е съфинансиране от авторитетни международни компании. Според Крутихин обаче при изчисляване на разходите за проекта задължително трябва да се сложат и сметките за газопровода на територията на Германия, чието изграждане „Газпром” е финансирал. Огромна финансова тежест дава също така строителството и разширението на мощния газотранспортен коридор от Ямалския полуостров до Балтика, което не е било нужно, но е погълнало над 100 млрд. долара, посочва Михаил Крутихин.

Според него създаването на ненужния газов коридор и газопровод се е превърнало в

хранилка за близки до Кремъл компании,

които са го изграждали. От вложените в този мегапроект около 100 млрд. долара са спечелили само тези компании, които са го строили.

Основни пострадали - не от американските санкции срещу „Северен поток – 2”, а заради безумните разходи за ненужен политизиран проект, ще са самият „Газпром” и косвено руският бюджет, който няма да получи печалба от търговската дейност на газовия монополист. „Газпром” губи огромни средства /ако не успее да завърши „Северен поток – 2”/, които никога няма да върне на руските данъкоплатци.

Политическите авантюри, финансирани от инвестиционната програма на „Газпром”, в крайна сметка струват скъпо на руското население, обобщава Михаил Крутихин.

За самата „Газпром” обаче не си струва да се вълнуваме, защото любимата компания на президента Путин още дълго ще се храни за сметка на руските данъкоплатци, „успокоява” известният анализатор, имайки предвид новите амбициозни планове за газови мегапроекти в Сибир.

Крутихин не изключва, че руското правителство ще даде средства, за да финансира

нови колосални, многомилиардни, скъпоструващи проекти,

като новия газопровод „Силата на Сибир – 2”, съдейки по новата инвестиционна програма на „Газпром”. Това ще бъде още един газотранспортен коридор, преминаващ от Ямал, от Северозападен Сибир, през целия Източен Сибир, така че да се съедини със сегашния „Силата на Сибир - 1”, който ще се строи „по волята на Путин”, както се изразява енергийният експерт. Той е убеден, че това ще бъде следващият етап на никому ненужното нетърговско разходване на средства от „Газпром” за доставка на руски газ в Китай на смешни цени.

За началото на строежа на новия газопровод „Силата на Сибир - 2“ шефът на „Газпром“ Алексей Милер докладва на президента Владимир Путин през септември миналата година.

Официално обявеният замисъл е с него да се свържат добивът на газ и газопреносните мрежи от Запад и от Изток. За важното значение на създаването на единна газотранспортна инфраструктура от западните граници на Русия до Тихоокеанското й крайбрежие неведнъж се е изказвал президентът Путин.

По новата енергийна магистрала ще се прехвърля гориво към тръбопровода „Силата на Сибир - 1”, който сега изпитва недостиг на ресурси за изпълнение на договора за доставки в Китай. По този начин ще може да се отвори азиатският пазар за Ямал.

„Силата на Сибир – 2” официално е насочена към Китай през Монголия, въпреки че китайците неведнъж са заявявали, че никакъв монголски транзит на руски газ те не искат и няма да приемат, уточнява Михаил Крутихин.

Според експерта официалните изявления, че новият тръбопровод ще помогне за газификацията на този район са абсолютно безсмислени и „съвършен идиотизъм”. Той се чуди

каква газификация е възможна и кого ще газифицира

в Източен Сибир, след като голямата тръба ще трябва да мине през дива, ненаселена местност - през блата, тундра, вечна замръзналост, където живеят по 1.5 души на квадратен километър. „Силата на Сибир - 2” по никакъв начин не подхожда за ролята на проводник на газификация и от всички показатели се вижда, че тя ще бъде изградена не за социално-икономическото развитие на Сибир, твърди Крутихин. Според него, съдейки по всичко, изгодата ще е само за подизпълнителите, които ще строят тази магистрала. А за нея ще са необходими гигантски разходи, тъй като цялата инфраструктура, която трябва да бъде изградена там, ще струва безумно скъпо. По оценка на енергийния анализатор в тази също никому ненужна тръба ще бъдат излети повече от 100 млрд. долара.

Икономическият смисъл от такова съединяващо звено между добива на газ в западната и източната провинции е повече от съмнителен, е изводът на Крутихин.

Освен това неговата прогноза е, че новият газотранспортен коридор няма да постигне възвръщаемост дори 30 години след началото на инвестиционния цикъл. При сегашните цени на нефт и газ, при слабите перспективи за техния ръст в обозримо бъдеще и бъдещите умопромрачителни разходи, „Силата на Сибир - 2” завинаги ще остане пример за празна показност и вопиюща безстопанственост, категоричен е авторитетният енергиен анализатор.

Зад тези грандиозни планове стои

геополитическо значение с идея за шантаж,

която обаче няма да работи, директно заявява Михаил Крутихин.

Това е паразитиране върху идеята, изказвана от Владимир Путин неведнъж от 2014 г. досега, пояснява експертът. А тя е, че свързването на газотранспортните мрежи на Изток и на Запад ще даде възможност за прехвърляне на потоците изнасян газ между Европа и Азия. Това означава, че Москва може да шантажира китайците с това, че може да насочи експортния газ към Европа, а Европа – че може да го изпрати към Китай, коментира Крутихин „превода” на посланието на руското политическо ръководство.

Според него такъв подход предполага не само консолидиране на позицията и ролята на Русия в Европа и Китай, но явно се вижда желанието да се засили зависимостта на потребителите от тези два пазара от политическата воля и благоразположение на Кремъл.

Това е и част от политиката на Кремъл да използва „Газпром” като инструмент за осъществяване на грандиозни геополитически замисли, включително геополитически шантаж, подчертава експертът. Опитът за реализацията на такива намерения чрез сибирските газопроводи обаче е обречена на провал, твърди той.

Заплахите към Китай и Европа за пренасочване на газа за тях чрез „Силата на Сибир” са безсмислени, най-вече заради обемите в двете посоки. В западното направление „Газпром” продава около 200 млрд. куб. метра годишно и да прехвърли такъв поток към Азия заради политически цели няма как да стане, тъй като на източния пазар, който миналата година е получил по-малко от 4 млрд. куб. метра, няма нито такова търсене, нито подходяща инфраструктура, коментира Михаил Крутихин.

На фона на цялата плетеница от газови интереси се пропуска друг много важен икономически и политически момент, който може да се окаже тревожен –

векът на нефта за Русия приключва,

предупреждава енергийният експерт.

Русия губи нефтодобивния си потенциал. След достигнатия пик през 2019 г. започна спад – през 2020 г. добивът на нефт отчита съкращаване с 11%, а експортът спада с 16%, а постъпленията от нефт и газ в бюджета на Русия са се съкратили наполовина, посочва данните специалистът. Анализирайки тенденциите, той смята, че, дори и да се задържи сегашното ниво на добив, което ще е трудно, връщането към предишните стойност в дългосрочна перспектива е невъзможно.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща