Явор Кехайов, КЦМ АД, Пловдив: Ще увеличим до 35% използването на вторични суровини и материали в производството

С Явор Кехайов, директорът „Здраве, безопасност, екология и системи за управление“ на КЦМ АД, Пловдив разговаряме за зелените перспективи пред големите консуматори на ток на фона на глобалните цели на Европа за кръгова икономика, декарбонизация, намаляване с 55% емисиите на CO2 атмосферата. Доколко е възможна декарбонизацията на индустрията, индиректен емитер на парникови газове и заплашена от изтичане на въглерод. Има ли секторът нужда от преходен период по пътя към трансформацията, да се въвеждат ли и защо компенсации за сектора?

Г-н Кехайов, необходими ли са компенсации за секторите, застрашени от изтичане на въглерод и кой трябва да предвиди такива?

Половината страни в Европа в момента получават компенсации от държавата за разходите си, свързани с т.н. индиректни емисии на въглероден диоксид. Като значим консуматор на електрическа енергия, в бъдеще знаем, че ако започне рестриктивно прилагане на законодателни ограничения по отношение на парниковите газове, тази енергия ще става все по-скъпа. Затова поне половината подобни заводи в Европа в момента се ползват от държавна помощ, защото в Европа има такъв механизъм за компенсиране на промишлените ползватели на ел. енергия, която допълнително се оскъпява поради ефекта, привнасян от индиректните емисии на CO2. В България, обаче, този механизъм към момента не се прилага. В зародиш такава проекто-наредба за компенсации за индиректни емисии на CO2 има, но не се приема вече няколко години. Ние сме неравнопоставени спрямо подобни производители в Европа, защото там получават такъв вид помощ.

Най-енергоемкото производство при нас в КЦМ е цинковата електролиза, която целим да модернизираме, не само за да спестим елeктрическа енергия от индиректни емисии на CO2. Целта ни е, също така, да подобрим факторите на работната среда, защото процесите ще бъдат в голяма си част ще бъдат вече автоматизирани. В момента свличането (сдирянето) на цинка в електролизата се извършва на ръка. Във всички модерни заводи това е роботизирано. Така, няма атака за белия дроб на работника от сярнокиселите аерозоли, присъщи за този тип производство. Това е смисълът да правим цинковата електролиза, говорейки за човешко здраве и екология.

Европейската инвестиционна банка финансира проект на КЦМ за модернизация, какви са инициативите, които предвижда проекта предвид високите цели на ЕС за намаляване на емисиите с 55% до 2030 година?

Ще се залага основно на замяната на морално остарели технологии с модерни и по-малко енергоинтензивни такива. В КЦМ през около всеки 10 години се оформят големи проекти за модернизация на производствената площадка на предприятието. Производствената дейност датира от началото на 60-те години, през 1961 г. стартира цинковото производство, през 1963 г. се пуска в експлоатация оловния завод. От началото 90-те години започва поетапна модернизация, в началото с по-малки проекти. По отношение на екологията това са проекти, които решават проблемите със серния двуокис и праха в атмосферния въздух. През 2000 г. предприятието бива раздържавявано и тогава почват да се случват по-крупни проекти. През 2003 г., първият проект, който тотално променя облика на голяма част от предприятието е т.н. японски проект. В цинково производство се вкарва нова пещ тип „кипящ слой“ със система за утилизиране на серния двуокис в отпадъчния газ до пазарен продукт  сярна киселина. Така се решава голям проблем с емисиите на серен двуокис. Всеки един подобен проект, освен изброените по-горе положителни страни, неминуемо носи и ползи в редукцията на парникови газове, поради по-ниската енергоинтензивност на прилаганите нови технологии.

Какви подобрения се постигат с подобни проекти? Кой е показателят, който оценява ефекта от проекта?

За по-горе споменатия „японски“ проект, това е концентрацията на серния диоксид емитиран в атмосферата. Ако преди сме имали емисии на серен диоксид от 10 до 20 г/Нм3 серен двуокис, след въвеждането в експлоатация на новата технология през 2003 г. имитираме под 400 мг/Нм3, което намаление от 25 до 50 пъти. Върху втория подобен проект, чиито акцент бе подмяна на топилните агрегати в оловно производство, се започна работа през 2005-2007 г. Бе пуснат в експлоатация с през 2015 г. Сега вече сме във фазата на зареждане на поредния нов крупен проект, за който питате. Нарича се „Технологично интегриране на КЦМ АД“ (ТИК). Оценката му в инвестиционен план е 130 млн. евро или 260 млн. лева, половината от финансирането вече е осигурено от Европейска инвестиционна банка (ЕИБ).

Какво включва проекта глобалния „Технологично интегриране на КЦМ (ТИК)“?

Той включва технологична и екологична модернизация. В момента тече зародишната фаза, в която проектът се оформя чисто като концепция, като по определени проекти/ обекти има вече стартирано идейно проектиране. Целта е през 2023-2024 година да имаме изпълнени вече проекти. В големия проект ТИК влизат общо 7 проекта/ обекта.

Инвестиционното предложение „Технологично интегриране на КЦМ АД“ (ТИК) е за разширение, в т.ч. реконструкция и модернизация, и изменение на съществуващите производствените мощности на дружеството. По отношение на кръговата икономика, проектът има основна цел нарастване на сегашния до 25%-ен до бъдещия близо 35%-ен дял на преработвани цинк-и олово- съдържащи вторични суровини и материали.

За последните близо 20 години КЦМ АД изгради интегриран завод за производство на олово и цинк, който отговаря на най-добрите производствени практики на Европейския съюз. Производственият процес съответства в максимална степен на целите на кръговата икономика, като постига близо 25% дял на преработените вторични материали спрямо общо преработените входящи суровини и материали, с минимално въздействие върху околната среда. 

Инвестиционното предложение предвижда изграждане и експлоатация на следните изцяло нови инсталации: „Инсталация за екстракция на метали“ и „Депо за опасни отпадъци“. Предвижда се изграждане и експлоатация на изцяло нови инсталации, които ще заменят действащи аналогични технологични мощности, а именно: „Нова Рафинерия“ и „Нова Електролиза“.

По-долу са изброени всичките 7 проекта, които формират крупния проект ТИК:

Проект 1: Нова Рафинерия

Проект 2: Модернизация на ТУ „Велц и рециклинг“

Проект 3: Нова Електролиза

Проект 4: Депо за опасни отпадъци

Проект 5: Площадки за временно съхранение и обработка на прахообразни материали

Проект 6: Модернизация на ЦПСОВ

Проект 7: Инсталация за екстракция на метали

Може ли изцяло да използвате суровина от вторични продукти?

Съвременните тенденции са да се избягва максимално и доколкото е възможно използването на свежи природни ресурси на входа на производствените процеси за сметка на рециклинга. Ако говорим за оловната верига, плановете там чрез ТИК са завишаване на дяла на вторичната суровина под формата на отработени оловни акумулатори, вторични олово съдържащи окисни материали (напр. филтърни прахове) и оловна паста, отново идваща от акумулаторите. Над 90% от оловото, което се произвежда в света се влага в производство на оловни акумулатори и батерии. Над 99% от отпадните акумулатори и батерии са рециклируеми. Това всъщност е суровина с вторичен произход, която изисква много по-малко енергийни разходи за преработка до продаваем продукт: олово метал и сплави. В резултат на това, генерират се по-малко CO2 емисии в сравнение с преработката на първични суровини и материали, каквито са оловните концентрати, получавани  в резултат на флотация на добиваната в мините свежа руда с природен произход.

В цинковата верига основни вторични цинк съдържащи материали са отпадните филтърни EAFD прахове от стоманената индустрия, както и други цинкови окисни материали и кекове. В световен мащаб над 60% от произведения цинк се влага в галванизиране на детайли и продукти от черна стомана. Тези поцинковани детайли и продукти на края на жизнения си цикъл се  рециклират в стоманодобивните предприятия. В стоманените заводи се използват т.нар. електродъгови пещи. Такъв завод в България, например, има в Перник, от Гърция също получаваме стоманени EAFD прахове под формата на вторичен ресурс. Това е един от основните източници.

Двата основни проекта като част от основния проект целят модернизацията на оловно и цинково производство, така ли?

Да, като целят както оптимизиране на процесите, така и увеличаване на производството. В резултат на осъществяване на инвестиционното предложение ТИК се предвиждат следните промени в производствените капацитети на инсталациите. В цинковото производство от сега разрешени: 100 000 t/y цинк на блок и в сплави, целим да достигнем 134 000 t/y цинк на блок и в сплави, в това число цинков прах. В оловното производство от сега разрешените 75 000 t/y олово на блок и в сплави се предвижда с промените да се увеличи на 100 000 t/y оловото на блок и в сплави

В резултат на изграждането и експлоатацията на новата „Инсталация за екстракция на метали“, към същесвуващото цинково производство (ЦП) ще се обособи нов технологичен участък „Екстракция на цинк и мед“ с две технологични звена. Едното  „Екстракция до цинково-сулфатни разтвори“ ще захранва съществуващото цинково производство с над 10 500 t/y нови цинково-сулфатни разтвори, които ще допринасят за производството на горецитираните нови 134 000 t/y цинк на блок и в сплави, в това число цинков прах. Второто звено  „Екстракция и електролиза на мед“ ще е с новосформиран производствен капацитет от 2 500 t/y катод на мед.

Какви екологични технологии е възможно да се въведат у нас? Какво е възможно да замени тази енергия, която ползвате в момента?

Единият от проектите към крупния проект ТИК предвижда въвеждане в експлоатация на т.н. Инсталация за екстракция на метали. Там търсим редуциране на парниковите газове. Целим една част от вторичните материали да не ги преработваме в бъдеще пиро-металургично, а хидро-металургично, за да извлечем цинка от вторичните суровини и материали без да се използват енергийни ресурси и редуктори, като коксик, мазут и природен газ. Очаква се да редуцираме емисиите на CO2 с до 20 000 тона на годишна база.

Има ли възможност да използвате възобновяема енергия в производството? Предвидено ли е по проекта, кое е възможно и кое не?

По-скоро в случая на КЦМ АД конкретно като ефект, не. Това трябва да се случи при производството на електрическа енергия. Сега в България електрическа енергията получаваме благодарение основно на топлоцентралите, работещи на въглища, като знаем, че в бъдеще ЕС цели да ги затвори. Трябва да мислим в посока въвеждането на алтернативи там, където се произвежда енергията. В случая всички знаем, че това основно е комплексът Марица Изток. КЦМ ползва предлаганият енергиен микс на пазара. В България около 60% от енергията се получава от въглищата, които се произвеждат основно в Маришкия басейн. В бъдеще ако трябва да говорим за ВЕИ, там е проблемът, не при нас. От енергийна гледна точка, следователно по отношение на парниковите газове, В КЦМ са възможни предимно „дребни“ нововъведения от сорта на когенерация, т.е. използване на отпадната пара, получавана от автогенните металургични процеси, за производството на енергия, но делът на това, което ще спестим от въглеродни емисии е пренебрежимо малък спрямо емисиите от топлоцентралите. Въвеждането на ВЕИ трябва да се планират на държавно ниво, като нововъведенията да се случват в електрическите централи. Въпросът засяга всички, както промишлените производители, така и всеки отделен гражданин.

Енергийният експерт към КНСБ Антон Иванов коментира, че предприятията в сектора са енергоемки по своята същност и не могат да станат извъднъж въглеродно неутрални. Какво е решението?

Въпросът е в първоизточника на енергия, там трябва да е фокусът. Ако говорим за България това са въглищата от Маришкия басейн. В нашите производства решението е да вкараме по-енергоефективни производства както цинковата електролиза, тя е най-големият консуматор, да намалим все пак консумацията, вкарвайки едно по-модерно производство и съответно да намалим емисиите. Затова говорим за индиректни емисии, защото не ги произвеждаме ние директно, но с енергията, която черпим, произведена от топлоцентралата индиректно замърсяваме. Но когато законодателят ни притисне с въглероден данък или други ограничения, технологичните промени не могат да станат с магическа пръчка. Този преходен период трябва да има компенсации, за да можем да се справим, няма магически решения.