Зелената перспектива пред големите консуматори на ток- секторът на цветните метали
Отрасълът настоява за компенсации като преходен период до създаването на новите трансформиращи индустрията технологии
Амбициозният Зелен пакт постави началото на нова ера в еволюцията на човечеството. До 2030 г. Европа трябва да намали емисиите парниковите газове на CO2 в атмосферата с 55%, а до 2050 г. да е въглеродно неутрална в сравнение с CO2 емисиите, емитирани през 1990 г. Това като стратегия звучи много добре, но всички знаят, че е голямо предизвикателство. Има не само политически, но и технологични неясноти как точно това ще се случи.
Цветните метали са основният ресурс в зелената трансформация
Продуктите в сектора на цветните метали са от съществено значение за почти всички технологии, необходими за европейския зелен договор, като батерии, електрически превозни средства, вятърни турбини, слънчеви панели и зелени сгради.
Европейската комисия в момента прави оценка на секторите най-големи консуматори на ток, уязвими от изтичане на въглерод - такъв е и секторът на цветните метали. Това са предприятия, които не са в основата на проблема с емисиите, каквито са въглищните централи например, но използват голямо количество електроенергия за своето производство. Разходите за електричество като процент от общите производствени разходи при цветните метали показват най-висок дял. За цинк тези разходи са приблизително 38,5%, за първичен алуминий 38,3%, за силиций 35% и за мед 27% и никел 19%. Това е значително по-високо от повечето други енергоемки производства, с изключение на производството на хлор.
Докладът на ЕК ще изиграе основна роля във формирането на предстоящи политически инициативи на ЕС, свързани със засилената амбиция на ЕС за климата за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 година.
Според дефиницията на ЕС изтичането на въглерод се отнася до ситуацията, в която поради съображения за разходи, свързани с политиките в областта на климата, предприятията в определени индустриални сектори или подсектори преместват производството си в други държави с не толкова строги ограничения по отношение на емисиите. Това може да доведе до увеличаване на общите емисии на тези предприятия в световен мащаб, което намалява ефективността на политиките на ЕС. Същевременно с това понижава конкурентноспособността и производството на енергоемките европейски компании поради загуба на пазарен дял.
„Като се има предвид, че цените на цветните метали се определят в световен мащаб, не можем да прехвърлим едностранни регулаторни разходи - като разходите за въглероден диоксид, както преки, така и непреки - на нашите клиенти, без да губим значителен пазарен дял от конкурентите, работещи в други региони на света, които не са обременени със същите разходи“, коментира Guy Thiran (Гай Тиран), генерален директор на Eurometaux- Международната асоциация за цветни метали.
Според Международната асоциация за цветни метали индустрията вече изпитва последиците от неефективните мерки. Ако вземем за пример производството на първичен алуминий, повече от една трета от европейските заводи за първичен алуминий са затворени от 2008 г., докато търсенето и вносът на алуминий в Европа са се увеличили.
Производството на метали в Европа до осем пъти по-екологично
Трябва да се отбележи, че производството на метали в Европа вече е до осем пъти по-малко въглеродно интензивно от металите, произведени в Китай. При алуминия например европейското първично производство има сред най-ниските въглеродни отпечатъци в света, възлизащи на около 7 т CO2 / т Al, което е около една трета от съответния китайски отпечатък и по-малко от половината от средното световно ниво.
„Въпросът се свежда не само до оформяне в политически и академичен аспект на съответните технологии, целящи редукция на CO2 емисиите, но да се намери и реалното им практическо приложение в нужния срок без да се нарушава чисто производствено-икономическата логика на функциониране на дадено енергоинтензивно предприятие като КЦМ АД. Една задача с подобен мащаб и цели определено е предизвикателство!“, коментира Явор Кехайов, директор д-я „Здраве, безопасност, екология и системи за управление“ на КЦМ АД.
Един от стимулите да се работи в посока на внедряване на нови технологии е, както обяви ЕК, налагане на въглероден данък, друг възможен подход е плавно редуциране, а дори и прекратяване на разпределението на сегашните безплатни квоти, които сега предприятията получават всяка година, бидейки застрашени като производства от „изтичане на въглерод“. Ако трябва да обясним още веднъж на по-достъпен език, възможно е да стане прекалено скъпо в Европа да се произвежда мед, олово и цинк, като едно предприятие, в ролята си на инвеститор може да предпочете да премести производствените си мощности в Африка или Китай, например, където няма такива законови ограничения. В момента КЦМ АД получава 180 000 - 200 000 тона безплатни квоти на година, като борсовата цена на една CО2 квота нарасна до близо 30 евро в последно време, въпреки потискащите ефекти на COVID кризата.
Липсата на компенсации в България
„Притеснителното е, че ще има сътресения от чисто технологична гледна точка, защото докато новите технологии станат промишлено приложими, предприятията трябва да имат защитата от законовия натиск, който неминуемо ще се упражни върху тях, за да се стимулира внедряването на подобни технологии, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове“, подчерта Кехайов. Половината страни в Европа в момента получават подобни компенсации от държавата.
В България има в зародиш такава проекто-наредба за компенсации за индиректни емисии на CO2, но не се приема вече няколко години. „Ние сме неравнопоставени спрямо подобни производители в Европа, защото там получават такъв вид помощ. Подобен завод във Финландия, например, би бил по-конкурентоспособен спрямо нас, защото бива компенсиран от държавата“, подчерта Кехайов.
Повече по темата може да научите и в интервюто: