Електроенергийната система на България работи: Защо се опитваме да я съсипем?
Автор: Боян Рашев, управляващ съдружник в denkstatt Bulgaria
Ако искате да знаете на какво реално разчита електроенергийната система на България, вижте откъде идва токът в най-тежките моменти – например през студените зимни вечери като днешната. Положението ясно се вижда на графиката:
1. Системата има три опорни стълба – кондензационните ТЕЦ, АЕЦ и големите ВЕЦ. Те общо дават 87% от тока и само те са в състояние при нужда да добавят още мощност. Всичко останало е просто украса – хубаво е да я има, но нищо критично не зависи от нея.
2. АЕЦ Козлодуй гарантирано осигурява 2100 MW – не само вечер, а през цялото време. Нейната функция е базов товар без оглед на условията.
3. Големите ВЕЦ се пускат на висока мощност само по време на голямо потребление – те са типични пикови централи. Тази вечер например осигуряват почти 25% от енергията. За съжаление те са зависими от наличието на вода в язовирите. В момента имаме късмет – благодарение на силните валежи язовирите преливат. Това обаче няма как да бъде гарантирано винаги. Затова имаме т.нар. помпено-акумулационни ВЕЦ (ПАВЕЦ), които служат като батерии. Те обаче имат относително малък капацитет, а най-голямата, ПАВЕЦ Чаира, има и друга функция – защитава системата от отпадане на блок в АЕЦ. Тя трябва да пази ресурса си за случаи на авария. В резюме, големите ВЕЦ дават много енергия тази зима, но не могат винаги да гарантират такова количество.
4. Големите кондензационни ТЕЦ – централите в Маришкия басейн и ТЕЦ Бобов дол – осигуряват най-голям дял от тока ни през студените зимни вечери. Те могат да работят както като базов, така и като пиков товар. Имат критично значение и за регулирането на цялата система. За разлика от големите ВЕЦ, ТЕЦ могат да гарантират пълна мощност по всяко време и без оглед на метеорологичните условия. Точно такъв случай имахме през януари, 2017 г., когато язовирите бяха доста по-празни и Маришките ТЕЦ работеха на върха на възможностите си цял месец, замествайки практически всички зелени и сини цветове от днешната графика не до 6730, а до 7800 MW.
5. Всичко гореописано се управлява динамично от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който трябва преди всичко да осигури наличието на електричество за всеки потребител в страната независимо от условията и цените. Не може да се допусне момент, когато няма достатъчно предлагане - всяко изменение на търсенето трябва да може да бъде задоволено на секундата. Това буквално значи, че системата не може да работи изцяло на пазарен принцип – дизайнът й не го позволява.
Тази система не е идеална, но доказано работи. Значимо увеличаване на отоплението на газ например може спокойно да премахне 1000 MW от пиковия товар през зимата, тоест да направи най-старите въглищни ТЕЦ практически ненужни. Това ще намали много потреблението на първична енергия, екологичните въздействия и въглеродните емисии, но няма фундаментално да промени системата.
Каквото и да се говори и пише от активисти, политици и лобисти, работеща алтернатива в индустриален мащаб към днешна дата просто няма – физиката и икономиката на енергията са такива, че наличните технологии не позволяват съществуването й. И това се отнася не само за България, а за всяка друга страна в умерения пояс, включително за развити и богати страни като САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония. Единствената съществена разлика е, че там ТЕЦ (вече) масово са на газ, биомаса или отпадъци.
На този фон у нас е в ход поредното престъпление на властта – в деня преди Коледа и два месеца преди края на дейността на текущото Народно събрание, между първо и второ четене на относително безобидни изменения в Закона за енергетиката, депутат от ДПС е вкарал предложения, които предвиждат практически пълна промяна на начина на управление и функциониране на системата.
Няма смисъл да коментирам всички проблеми в това предложение – екипът на Института за енергиен мениджмънт го е направил в подробности тук: http://3e-news.net/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/-emi--%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%B7%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8,-%D0%B7%D0%B0%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D1%89%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%B4_83768
Аз само ще обърна внимание, че подходът „Да оставим всичко на свободния пазар!“ работи отлично за стоки и услуги, за които търсенето и предлагането спокойно могат да се изменят и имат време да се напаснат. Когато говорим за ток обаче, разминаването между търсене и предлагане дори за секунди е катастрофа – води до тъмнина и студ за всички.
Няма разумен човек, който да иска това.