Die Welt: Катастрофата с газопроводите е големият проблем на руския газов гигант
Eduard Steiner
Преди няколко години никой от руската компания „Газпром“ не можеше да предположи, че именно тръбополагащ кораб може да стане символ на риск и нестабилност на търговски успех. „Фортуна“ - още за древните римляни тази дума е означавала променлива съдба – се казва руският тръбополагащ кораб, който трябва да дострои газопровода „Северен поток 2“.
Както и преди не е ясно дали той ще може в бъдещ да положи недостигащите от порядъка на 100 километра от газопровода. На 28 декември специализираният кораб завърши дейностите по строителството в участък с дължина от 2,6 км в немските териториални води. В средата на януари дейностите трябва да продължат във водите на Дания.
Но САЩ, които през цялата минала година пречеше за извършване на дейностите, заплашвайки със санкции подготви нови мерки за глоби, за да накара европейските съюзници на „Газпром“ да спрат проекта. Европа ще зависи твърде много от руския газ, подчертават от Вашингтон. Освен това САЩ планират да доставят в Европа свой собствен газ.
В Макленбург Предно Померания, където газопроводът излиза на сушата, местното правителство не смята повече да се примирява със спирането на дейностите. С помощта на заобикалящи маневри (създаване на специален фонд) то планира да избегне санкциите на САЩ. Ако този план бъде осъществен, по нови газопровод още през тази година ще започне да се доставя газ пряко от Русия до немското крайбрежие на Балтийско море. Но какво ще стане, ако не се получи?
Най-трудната година в историята на компанията
В този случай не е изключено, че в бъдеще „Газпром“ просто ще загуби своя дял в почти готовия проект в размер на около 5 милиарда евро. Това отговаря на половината от общите вложения и същото това ще се случи с парите на пет европейски инвеститора. Тогава 2020 година ще стане за „Газпром“ една от най-трудните в историята на компанията.
Няма спешна нужда от новия газопровод, за да отговори на търсенето на европейския пазар, на който „Газпром“ е най-големият доставчик. Но към имиджовите щети и загубените пари ще бъде добавен дългосрочен негативен ефект, казва Константин Симонов, генерален директор на Националния фонд за енергийна сигурност. „Газа от новите находища на полуостров Ямал в Северния Ледовит океан трябва да преминава разстояние от 200 км и съответно той ще е по-скъп, ако бъде насочен на Зпад не през Балтийско море, а през южната част на Украйна. Да не говорим за милиардните транзитни тарифи“.
„Северен поток 2“ през 2020 година окончателно стана символ на трудните и изкривени отношения между лидерите по отношение на световния газов пазар и неговият най-платежоспособен клиент Европа , а също така и намесата по въпроса от страна на САЩ. Но и без да се смята газопровода, големите руски данъкоплатци ще понесат за 2020 г. небивали загуби.
Спадът на търсенето и цените създават проблем
Според решение на международния арбитражен съд, полудържавният газов гигант, смятащ се за външнополитически инструмент за натиск от Кремъл трябва да върне на полската енергийна компания PGNiG 1,5 милиарда долара заради завишени цени в договора. И това се смята за най-незначителният от проблемите.
Много повече трудности възникнаха заради спада на търсенето и експортните цени.
Тези трудности започнаха не с настъпването на пандемията и коорнавируса. Още преди това търсенето беше на ниско ниво, тъй като европейските клиенти през втората половина на 2019 г., поради опасенията от нов конфликт с Украйна по отношение на транзита на газ запълниха до край подземните хранилища, а зимата беше доста мека.
Заради коронавируса второто тримесечие на 2020 година се оказа по-драматично. Средната експортна цена , която през 2019 година още беше 210 долара за 1000 куб м, през месец май спадна до 94 долара. Това е под прага за рентабилност, намиращ се на ниво от порядъка на 100 долара.
По обема на газа се наблюдава сходен проблем. През първото полугодие експортът на „Газпром“ спадна с 18 % в сравнение с аналогичния период на миналата година. Дела на пазара в Европа се сви от 36 % в края на 2019 г. до 28 %.
Гигантски дългове
Проблемите, допълнително изостряйки се заради намаляването на курса на рублата, в резултата на спада на петролните цени продължиха и през третото тримесечие. Според данните от резултатите от първите девет месеца на миналата година, „Газпром“ е понесъл загуби в размер на 218,4 млрд. рубли (2,4 млрд.евро), докато през миналата година печалбата му е била 1,05 трлн. рубли. Съответно рязко са нараснали и дълговете (както и при другите компании от сектора на горивата): в края на септември те са достигнали 4,45 трлн. рубли, увеличавайки се в годишно изражение с 41 %.
„Газпром“ е преживял много кризи. „Затова е рано концернът да бъде отписван от сметките“, уверява в интервю за изданието партньора от консултантската компания RusEnergy Михаил Крутихин, запознат с руския газов сектор. През четвъртото тримесечие ситуацията в Европа се обърна за „Газпром“ в обратна посока.
При това не защото цената на газа отново се повиши над 200 долара. Търсенето на крайно евтиният доскоро втечнен газ от други регион ив света, благодарение на икономическото възстановяване на Азия стремително нарасна, така че сега всички продавачи на горива насочват своите танкери към Азия. „Това отново дава на руския газ място за маневри в Европа“, подчертава Крутихин.
Въпреки това няма как да се случи покриването на загубите от първите три тримесечия. Между впрочем стана известно, че „Газпром“ за цялата 2020 г. е експортирал за Европа 179,3 млрд. куб м газ – с 10 % по-малко от 2019 г. Значителна част от тази „вина“ се пада на Турция, която традиционен втори по големина клиент на „Газпром“ след Германия, си намери други доставчици.
Грешки при разработката на огромните находища на газ
Въпреки че на европейския пазар за „Газпром“ възникнаха големи проблеми след незаконната окупация на украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. и последващите за нея санкции, най-сериозни проблеми за него могат да възникнат от новия голям купувач – Китай.
Русия с години заплашваше европейците, че лесно ще пренасочи газовите доставки към Китай, а подписаният през 2014 г. договор за 400 милиарда долара, по който в разстояние на 30 години Русия годишно ще доставя газ на тази срана по 38 млрд. куб м газ бяха намек, че това не са празни заплахи.
В същото време възниква въпрос дали Русия е способна да изпълни този договор. Проблемът е в това, че при разработката на огромното Чаяндинско находище в Якутия, откъдето се предполагат доставки по построеният преди година газопровод „Силата на Сибир“ са били допуснати сериозни грешки, така че обемите на добив ще се окажат по-малки от очакваните от ръководството на „Газпром“.
Аналогични проблеми има и с Ковиктинското находище недалеч от Байкал, горивото, от което се предполагаше, че от 2025 година ще запълва струващият над 55 милиарда долара газопровод (именно тогава трябва да бъде достроено съответното отклонение). В крайна сметка до такъв извод през пролетта на 2020 г. е стигнал Крутихин заедно с експеримент на интернет изданието „Лента“. Според тяхната оценка, загубите заради грешките при Чаяндинското находище може да струват десетки милиарди долари. В Русия се стараят да не повдигат тази тема, за това има негласна забрана, според Крутихин.
Реалните мащаби на скандала не са известни
Може ли да се говори за сериозна небрежност в изчисленията, свързани с необходимостта от завоюване на китайския пазар ? Не успяхме да получим необходимите коментари нито от представители на „Газпром“, нито от руското ръководство. Така че, е трудно да се оценят реалните мащаби на скандала, развиващ се вътре в концерна. Факт е, че „Газпром“ няма много опит в работата на източно сибирските находища, които, за разлика от западносибирските не са чисто газови, а съдържат също и много нефт, пояснява експерта Симонов.
Факт е също така и, че „Газпром“ по разпореждане на кремълския собственик Владимир путин работи над икономическа обосновка за необходимостта от строителство на втори газопровод под името „Силата на Сибир – 2“, който ще свързва Нови Уренгой със северозападен Сибир (традиционен източник на горива за доставки за Европа) не със Западен Китай, както е било предвидено в началото, а с Източен – именно там вече е положен първият „Силата на Сибир“.
И още, по думите на председателя на „Газпром“ Алексей Милер, в рамките на тези дейностите се предполага да се обмисли възможността за „включване“ на нов газопровод към находищата на полуостров Ямал в Арктика, изследвани през последните десет години с цел увеличаване на доставките за Европа. Резултатите от изследването трябва да бъдат публикувани още през първото тримесечие на 2021 г., подчерта Милер, който разбира се разчита на по-нататъшно увеличение на експорта за Китай.
Ако тези планове бъдат осъществени (в договорът се предвиждат сериозни глоби в случай на неизпълнение), то експертите са единни в мнението си, че „Северен поток – 2“, предвид стойността на неговото строителство е бил само своеобразен експеримент пред строителството на газопровода от арктическите региони до Китай.
Още по темата: https://www.welt.de/wirtschaft/plus224120530/Gazprom-Die-Misere-ist-selbst-verschuldet.html