13 януари 1978 г. – Най-масивният срив на енергийната система на България
Подобен тежък сценарий е възможен и днес, а за да се избегне криза от огромни мащаби трябват инвестиции
Всички са чели вицовете за това как най-важното нещо на 21 век, което човек трябва да има е достъпа до интернет. И всички в цивилизования свят приемаме за даденост услуги като електричество и водоснабдяване.
Това разбира се не е било винаги така, а по-възрастните добре си спомнят как населението у нас през 80-те и 90-те години търсеше под дърво и камък свещи или лампа на акумулаторни батерии. А причината бе ясна – проблемите с електроснабдяването и доставката на качествена електроенергия.
Българската енергийна система не винаги е била в оптимална форма, каквато е сега. Един от най-тежките ѝ моменти е фаталният петък 13 през далечната 1978 година. Тогава в ранните следобедни часове – 13:13 ч се случва най-големият енергиен срив на енергосистемата: след смущения в един далекопровод се налага спиране на всички централи, а потребителите, включително и заводи, фабрики и държавни учреждения, остават без ток часове наред, припомня dir.bg.
Разпад на енергийната система
В този студен януарски ден за първи път се разпада енергийната система на България. Всичко е започнало с проблеми с доставките на електроенергия по електропровода „Дружба“. Това един от най-големите далекопроводи у нас и свързва енергийните системи на България с тази на Румъния и тогавашния Съветски съюз. Далекопроводът е бил силно натоварен тогава заради липсата на производство на ток у нас. Именно във фаталния ден започват смущения в работата на съоръжението, което води до спиране на генератор в ТЕЦ „Бобов Дол“.
Оттам каскадно, като ефект на доминото, се изключват всички централи, а потребителите остават без ток. В този тежък момент и в разпаднала се енергийна система са изключени по спешност и новопостроените малки блокове на АЕЦ Козлодуй (тогава е имало само блок 1 и блок 2, бел. авт.) като е понижена скоростно мощността им до критичния минимум, споделят днес енергетици. Наложило се е включване на аварийното охлаждане на реакторите чрез дизел генераторите на площадката.
Извън строя остават и генериращите мощности в комплекса „Марица Изток“, които чак след няколко дни успяват да се възстановят напълно. Спрени са и другите въглищни централи, ВЕЦ-овете също се изключват от системата.
В този ден министърът на енергетиката проф. Никола Тодориев е на среща с румънския си колега. Щом е разбрал за кризисната ситуация веднага тръгва за България, но през това време диспечерите на Системния оператор са започнали да възстановяват системата. За аварията е докладвано на министър-председателя Станко Тодоров, като е обяснено, че подобен енергиен срив може да се случи и в най-добрите западни енергийни мрежи.
За възстановяване на електроподаването тогава операторите започнали да включват първо ВЕЦ-овете, и малка част от ключовите потребители на ток. След възстановяване на стабилността в напрежението и честотата в системата е започнало включването по области на всички останали потребители и централи. Така за около осем часа енергийната криза е била овладяна и лампите са светнали в по-голямата част от български домове. Цялостното възстановяване на системата обаче отнема около седмица, спомнят си диспечерите. В днешно време енергетиците с лека усмивка си припомнят за тези тежки времена, защото тогава „никой не е искал да покаже собствените си грешки“.
Липса на мощности
Реално по онова време енергийната ни система е работила на предела на възможностите си като не е разполагала с големи резерви, каквито са съвременните изисквания. Именно заради липсата на мощности и възможностите за проблеми при доставките на ток се започва и модернизиране на енергийните комплекси в „Марица Изток“, „Варна“, „Бобов Дол“ и АЕЦ „Козлодуй“.
В XXI век е важно да помним подобни случки, защото подобен разпад на енергийната система се случи наскоро в Пакистан. При проблем в една от централите там за почти цяло денонощие азиатската страна потъна в мрак.
Ден по-рано в Европа имаше смущения в честотата на напрежението в общата енергийна система, което у нас доведе до спиране на мощности на „Солвей Соди“. Изключени бяха и фотоволтаични централи. Преди десетина години имаше проблем с магистралния електроенергиен пръстен на страната като тогава Източна България се отдели от единната система. Тогава само благодарение на работата на ТЕЦ „Варна“ източната част на страната не потъна в мрак.
Именно тези примери показват, че в наши дни интернет не е основата на всичко, а енергийната система трябва да се развива и поддържа на ниво. За целта са нужни и вложения не само в далекопроводи, но и в нови базови централи, на които може да се разчита във всеки един момент.