Тома Белев: Екологичният сектор е в режим на свободно срутване

Разговаряме с Тома Белев, лесовъд и еколог, експерт по защитени територии и опазване на природата за природата, за климата, за Природен парк “Витоша”, за опазването на Странджа и най-важните екологични проблеми, които трябва да решим през 2021 година. 13 години Тома Белев е бил директор на природен парк Витоша. След освобождаването му през 2012 година работи за Асоциация на парковете в България ( през последните четири години Асоциацията печели с партньорите си на два пъти наградата Натура 2000 на Европейската комисия, последно през 2020 г за опазването на над 100 000 ха вековни гори от стопанско ползване) От края на 2019 е общински съветник в София, от групата на Демократична България, като член на Зелено движение. Известен е с действията си за опазване на горите, Странджа, Пирин и за промяна на законите у нас.

Г-н Белев само преди дни говорихме за суша, днес за наводнения, това резултат от лошото управление на водите ли е?

Не бих казал за тази ситуация, сега виждаме прилично управление на водите, има залети територии, но няма големи катаклизми. Но това е неестествена ситуация през януари да наблюдаваме течни валежи. Част от земята е замръзнала и е нормално да не може да поеме това водно количество. Категорично може да кажем, че това се дължи на промените в климата. Според статистиката твърдите снеговалежи изчезват постепенно и се изместват от течни валежи, които не са характерни за месеца. Твърдите валежи се оттеглят от средата на декември към средата на януари. Логично е изпускането на язовирите да се случва през ВЕЦ, но е много важно да се прецени точно колко да се изпусне. Не мога да коментирам обаче какво се случва, така или иначе информацията за изпусканите количества не е публична.

Сам екоминистърът Емил Димитров каза преди дни, че проблемите са свързани с лошото управление на язовирите в България?

За язовирите бих се съгласил с министър Димитров, който каза, че у нас имаме вода, но лошо я управляваме. Водноелектрическите централи са един от източниците на проблеми при стопанисването на язовири. Производството на електроенергия от ВЕЦ като стопанска дейност  има краткосрочна визия и тя влиза в противоречия и конфликти със сектори, изискващи дългосрочно планиране, като задоволяването с питейни води или води за напояване, отглеждане на аквакултури и т.н.

Водна криза в Бургас ще има ли? Кои са най-спешните проблеми в момента?

Надявам се, че няма да има водна криза, като коментирам само водоснабдяването на Варна и Бургас. Варна има алтернативни на яз. Камчия източници на вода, но Бургас и част от южното Черноморие на север от него разчитат основно на яз. Камчия. Настоящото състояние на язовира е резултат на лошо управление и две сухи години. Ако има трета поредна суха година потребителите ще останат без вода, независимо дали ще включат в водоснабдяването язовирите Порой и Ахелой. Кризата с водоснабдяването на Бургас е предсказуема, от данните на МОСВ,  още от април 2019 г. Ако тогава министър Димов бе предприел действията на министър Димитров от декември месец 2020 г., вода за Бургас щеше да е налична до април 2023 г.,  даже и да не вали до тогава. Ако министър Димитров беше предприел мерките си не през декември 2020 г., а през февруари , водоснабдяването на Бургас щеше да е сигурно до  май 2022 г.,  даже и да не вали дотогава. Това щеше да спести на данъкоплатците  60 милиона лева за включването на яз. Порой и Ахелой във водоснабдяването. Ако 2021 г. е суха, включването на двата земеделски язовира няма да осигури водоснабдяването на Бургас даже до края на 2021 г.. В този ред на мисли трябва да се надяваме да се сбъднат прогнозите на метеоролозите за по-влажна зима, която да напълни яз. Камчия.

Какво да се направи, за да се спре сагата с липсата на достъп до планината на София- Витоша? Кои са най-важните решения, които предстоят след срещата по темата в Столична община в петък?

За последните 30 години Природен парк “Витоша” се превърна във вътрешен парк на Софийско-Пернишката агломерация – над 50 % от границите на парка са вече с постоянно обитаеми територии.  Ползването на парка ежедневно се увеличи, но с годините възможностите на достъп се ограничиха – спряха някои лифтове, изчезна редовният градски транспорт всеки ден към парка. Това, което настоявах 13 години като директор на парка, после 7 години като гражданин и през последната година като общински съветник  е общината да осигури 365 дена в годината достъп с масовия градски транспорт до планината, както беше до към края на минали век. Последната година имаме известен напредък в това отношение – възстановиха се ежедневните автобусни линии до Алеко и Златните мостове в работните дни, като тези до Алеко са все още малко и трябва да се учестят. Остава да се реши проблемът с неработещите лифтове – Планът за управление на парка препоръчва тяхната подмяна и възстановяване, но след приватизацията им за това е нужно и желание в частният им собственик.

Срещата на кмета на София с три министерства бе да се установи окончателно има ли конфликт между подмяната на лифтовете, Плана за управление и Закона за горите. От тезите на МЗХГ и МОСВ стана ясно, че конфликт няма – за всяка от възможностите има законов ред. Ако подмяната не включва нови стълбове и станции се изисква само становище от МОСВ, ако се налага да се сменят местата на стълбовете се изисква и разрешение за право на строеж от МЗХГ. Ако ще се удължават лифтовете, ще се наложи промяна на Плана за управление и решение на Министерски съвет. Но и за трите възможности редът е ясен и просто трябва да се извърви. Надявам се тази среща да ускори приемането на Подробен устройствен план (ПУП) на концесионера “Витоша ски” за подмяна на Княжевския лифт и той първи да бъде подменен.

Кои са алтернативните маршрути за автомобили до Витоша, а пешеходните, за които малко знаем?

Достъпът с МПС е друг проблем, който трябва да се реши. Сегашната забрана за влизане през част от почивните и празнични дни не е решение. Според мен не трябват забрани с регулиране на достъпа чрез пропусквателни пунктове на най-натоварените подстъпи – тези към Алеко и Златните мостове, основан на количествата места за паркиране в парка. Ненатоварените пътища могат да останат и без регулиране. Такъв например е подходът от Владая към Кариерите, където по паважа даже и в празнични дни ще видите за час не повече от десет коли, независимо, че той е третият път водещ към високата част на парка. Витоша е голяма планина и има десетки туристически маршрути, които са изключително интересни, но не са познати на повечето посетители. Такива са маршрутите в района на Ярема, Ярлово, Боснек, Чуйпетлово, Кладница и даже Владая.

В каква посока може да се развива планината и какъв да е балансът с природата, софиянци също искат още писти, искат децата да могат да учат ски безплатно и това да се поема от общински програми?

Планът за управление на парка е заделил над 200 ха за ски-спорт и туризъм, от които се ползват едва 1/3. Това е площ по-голяма от зоните в Банско, Боровец или Пампорово. Проблемът е, че част от съществуващите съоръжения не работят, а нови има само в района на Ветровала и Офелиите. Подмяната на ски-влековете и лифтовете ще се реши като този с туристическите лифтове от Княжево и Драгалевци. Отделен е въпросът, че инвеститорите даже в детските влекове е малък и тук Столична община може да се намеси като инвестира в подобни съоръжения – идея която вече се обсъжда между съветниците и администрацията.

Ще се откъснат ли финално 10 дка от парка и до къде стигна този казус?

Все още текат дела по случая от 2005 година с изключването на 10 декара от парка при Беловодски път и Киноцентъра.  Дали ще се случи ще реши съдът. Организацията в която членувам – Асоциация на парковете сме оспорили пред съда решението на министър Нено Димов, което после той оттегли и сега МОСВ води дела със собствениците. Нашето дело стои чака неговата развръзка. За нас откъсването на парчета от най-старият парк на Балканите е кощунство.

Има ли отчет колко средства е отпуснала общината за енергийна ефективност и какъв е ефектът от санирането като се има предвид, че по плана за възстановяване и устойчивост ще предвижда най-много средства за енергийна ефективност?

Доколкото знам всички средства, отпуснати у нас за енергийна ефективност са от държавния бюджет или европейските фондове през МРРБ. Идеята е добра, но за съжаление у нас се изкриви непоправимо, като си спомняме случаи как първи бенефициенти в България бяха домовете на депутати, кметове и общински съветници или като отчитаме цените плащани от държавата и качеството на услугата. Ако ще се разпределят и контролират по този начин и средствата от Плана за възстановяване – по-добре да не се разходват. Аз имам големи  критики към предложеният вариант на разходване на тези 12 милиарда лева. Планът уж е насочен към икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. Казвам уж, защото отново лъвския пай отива за строителството - 55 % от всички средства.

Разпределение по получатели също е неприемливо: 35% отиват в държавни дружества, 20 % в  централната власт, 15%  в общините, 15 % са смесени получатели от държава местни власти и бизнес, едва 10%  достигат до гражданите, 5%  до бизнеса  и 0%  до  НПО. Няма средства за култура – един от най-пострадалите сектори от ковид кризата. Подобни разпределения показват едно – планът не е ориентиран към гражданите и бизнеса, а към властта и нейните търговски дружества.

Това ли е политиката за управление на околната среда и за позеленяване на икономиката, какви са първите и най-важни стъпки в тази посока? Къде е България?

Изпълнението на плана няма да доведе до „позеленяване“. Ще дам пример със средствата за биоразнообразие – от 12 милиарда за биоразнообразие ще отидат едва 0,3 %, при това за дейност, за които вече беше платено по ОПОС, като отчитаме, че минимума, поставен от ЕК  е 7.5%.  Мисля, че това управление възприема опазването на околната среда само във вида на строителство и нищо повече.  Ако мислим за „позеленяване“ трябва да обърнем начина на управление на природните ресурси и развитието на ключови сектори като земеделие, горско стопанство, енергетика, промишленост, устройство на територията, туризъм. Като казвам да обърнем имам предвид да е точно обратното на това, за което до сега отделихме европейските средства от два финансови периода като променим и философията на самата идея подпомагане – повече частично финансиране, повече проекти, насочени към малките и средни предприятия, повече проекти, насочени пряко към гражданите и лимити на помощта. Не виждам нищо устойчиво в това едни и същи конгломерати от търговски дружества да получават стотици милиони всяка година.

Ще повтори ли Синеморец казуса Златна перла? Мислите ли, че може да се съберат толкова много застъпници за природата отново както се случи преди близо 10 години?

Голямата разлика между случаите Златна перла и Синеморец, е че преди десет години имаше поне две институции действащи  срещу строежа във Варавара – Дирекцията на парка Странджа и Върховна апелативна прокуратура. Днес всички институции защитават бетонирането на Странджа, независимо, че нарушенията са много повече. Така е в завладяната държава. Застъпниците за Странджа са същите, но този път освен с инвеститори те се борят и с държавните органи. Надявам се парламентарните избори да променят това.

Кои са топ три на актуалните екологични теми, които трябва да решим според вас?

Тука ме затруднихте, защото секторът е фактически в режим на свободно срутване, както и повечето в България. Но щом трябва да са само три – дълбока реформа в политиките за ресурсите – гори, води, земеделие,  на втори място опазване на чистотата на въздуха и на трето - преизграждане на институциите отговорни за околната среда. Пред тази тройка извеждам опазването на природата, защото без нея животът ни ще е по-грозен и  по-труден и развитието – забавено.