Инж. Кремен Георгиев, председател на АТДБ: Природният газ е необходимото преходно гориво за изпълнението на целите на ЕС за по-чисто производство на енергия
Инж. Георгиев, бихте ли споделили пред нашите читатели какво е нивото на българските топлофикации и доколко е възможна тяхната трансформация, така че те да отговарят на изискванията на Зелената сделка?
- Като председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България следя в детайли всички новини, свързани със "Зелена сделка" и изискванията, които се поставят пред централите у нас, работещи на въглища. И от позицията на председател на АТДБ, и от личен опит като бивш директор на няколко топлофикации в България, имам преки наблюдения за състоянието на предприятията и техните възможности. Нашите централи безспорно не изглеждат като от картинките в списанията, не са така лъскави отвън, но мога да Ви уверя, че се инвестират големи средства, за да се поддържа добро ниво на работа.
Навсякъде се правят обновления на съоръженията. Всяка топлофикация у нас има работещи очистващи инсталации и електрофитри, за да се ограничи отделянето на емисии от производствената дейност.
Конкретно за "зелените политики", всяко едно предприятие работи, за да отговори на изискванията на българското и европейското екологично законодателство. Щом днес тези централи функционират, значи спазват всички законови разпоредби. Особено топлофикациите, работещи на въглища, започнаха сериозни обновления както на техните съоръжения, така и на горивната си база. Топлофикациите в Перник, Русе и Сливен, например, още през миналата година направиха първите стъпки към прехода им за по-чисто производство. Имам предвид закупуването на мощности, с които ще започнат производство на енергия от природен газ. "Синьото гориво" е необходимото преходно гориво за по-слабо негативно въздействие върху качеството на въздуха и изпълнение на целите на Европейския съюз.
В кои страни използват газ за прехода си към нулеви въглеродни емисии?
- Мога да дам за пример Гърция, Чехия, Германия и Италия. Тези държави са заложили в енергийния си план именно използването на газ за "зеления преход". Ние също имаме всички необходими условия и възможности да последваме примера им. Чрез замяната на въглищата с природен газ ще се намалят ефективно емисиите от въглероден диоксид – компонент, който може би е малко подценяван в настоящия енергиен микс на страната. Ако искат централите на въглища да продължават да работят, трябва да изпълнят заложените от ЕС цели за намаляване на емисиите парникови газове с до 50-55% с хоризонт до 2030 г. като част от новата „Зелена сделка”.
Според Вас какви технологични решения е нужно да бъдат внедрени в ТЕЦ-овете, за да започнат да произвеждат енергия от природен газ?
- Безспорно наличните мощности за работа на въглища не са подходящи. Те са създадени само за този вид гориво. Трябва да бъдат закупени и пуснати в експлоатация газови генератори, за да се премине безпрепятствено на газ. В Перник и Русе вече има такива. Предстои да бъдат внедрени в работния процес.
Кои ще бъдат най-големите трудности пред топлофикациите у нас в следващите години?
- Преходът към нисковъглеродно производство е голямо изпитание за всички централи. Те трябва почти изоснови да променят начина си на работа. За някои изглежда много просто да закупиш нови съоръжения и да минеш от въглища на газ. В действителност това е много дълъг и сложен процес. Подобна инвестиция е скъпа и изисква издаване на редица разрешителни.
Отделно ще имат нужда и от нови специалисти и преквалификация на част от персонала за новия начин за производство на енергия.
Ние като Асоциация следим промените в българското и европейско законодателство и активно участваме в трансформацията на въглищните централи. За нас е важно предприятията да продължат да работят нормално, за да се запази енергийната сигурност на страната ни. Уверявам Ви, че ще продължаваме да отстояваме интереса на топлофикационните дружества и подпомагаме активно техния преход.
Какво промени и продължава да променя пандемията от COVID-19 в бранша?
- Кризата с COVID-19 имаше отражение в различни сектори, включително и за енергетиката. Смятам, че благодарение на предприетите навременни мерки, отражението върху бранша не беше толкова сериозно. Пандемията, естествено, промени начина на работа на предприятията, за да се опази здравето на служителите. Това от своя страна неминуемо затрудни всички, но определено с екипна работа, всички топлофикации продължиха да извършват дейността си. Предприеха се бързи и много адекватни мерки, за да се опази животът и здравето на абонатите.
Докато не отмине пандемията от COVID-19, напрежението няма да намалее, но тази трудна ситуация показа голямата и отговорна роля на енергетиците у нас. За това ми позволете да изкажа огромната благодарност към тях за неуморния им труд и професионалното отношение, което показаха през всички тези месеци.
Какви са предизвикателствата пред сектора и в каква посока ще се развива той в бъдеще?
- Предизвикателствата пред сектор енергетика ще стават все повече, като освен конкурентоспособността на преден план ще излизат и все по-строгите изисквания, които трябва да изпълняват предприятията. Вярвам обаче, че топлофикациите у нас ще се справят, защото имат желанието и ресурса за това.
Няма да е бърз преходът от въглища към газ, но предвид, че повечето въглищни централи в България са разположени в близост до газовата инфраструктура, това ще улесни процеса на преминаване от традиционното им гориво към газ. Отделно всички инвестиции в инфраструктура в последните няколко години също ще допринесат за позиционирането на страната ни като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за региона, както и по-добър достъп до конкурентен газ.