БЕМФ: Предложените промени в ЗЕ правят инвестиционната среда в България несигурна и непредвидима

Оценяваме предложенията за изменения и допълнения в Закона за енергетиката от членове на Парламентарната комисия по енергетика като твърде радикални и недостатъчно анализирани. Те представляват риск както за системата, така и за Парламента, чийто законодателен потенциал видимо е изчерпан. Това заявяват от Българския енергиен и минен форум в официална позиция, разпространена до медиите. От БЕМФ обръщат внимание, че такива дълбоки промени се предприемат в условията на липса на Национална Енергийна стратегия – ключов документ за реализация на редицата задачи по преход и адаптация на енергийния сектор към новите реалности в Европа – Зелената сделка и либерализацията на пазара у нас. Публикуваме цялата позиция на БЕМФ.

По повод внесения документ и последвалите разнопосочни коментари в медиите, както и липсата на реакция от страна на Министерство на енергетиката, експерти на организацията, експертитет на БЕМФ извършиха анализ на предложенията и потенциалните ефекти от тях ако те бъдат гласувани и влязат в юридическата практика.

Оценяваме предложенията по своя характер и обем като твърде радикални и недостатъчно анализирани. Те касаят изключително сложна тематика и така внесени само по-малко от 2 месеца преди предстоящите парламентарни избори представляват риск. Риск както за системата, така и за Парламента, чийто законодателен потенциал видимо е изчерпан. Обръщаме внимание, че такива дълбоки промени се предприемат в условията на липса на Национална Енергийна стратегия – ключов документ за реализация на редицата задачи по преход и адаптация на енергийния сектор към новите реалности в Европа – Зелената сделка и либерализацията на пазара у нас.

Такива промени не трябва да се претупват, още повече, че те следва да се осъществяват като комплексни мерки по либерализация на пазара на едро и най-важното-конверсията на въглищните региони и изграждане на нова нискоемисионна енергетика в рамките на нашите задължения по Зелената сделка и посрещане на предизвикателството за редукция на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 година. Законодателят и държавната администрация трябва да се отнесат с най-висок приоритет именно към тези необходими промени в нормативната база осигуряващи плавно и безконфликтно приложение на тези нови политики.

Кои са другите изводи от нашите анализи:

В предложения ЗИД липсва конкретен и детайлен интегрален анализ на ефекта и последствията от предлаганите дълбоки промени в отрасъл електроенергетика, както и убедителни мотиви.

Според нашите анализи се повишава рискът за сигурността за снабдяване с електроенергия на всички крайни потребители. Предлаганото осигуряване на домакинствата с електроенергия директно от борсата предполага наличие на добре регулирана и добре функционираща борса за потребителите на дребно, което все още не е факт. Съществува риск от неустойчива работа на болшинството търговци на електроенергия, което паралелно с проблемите по балансиране може да доведе до внезапни и неуправляеми промени в цените. Липсата не само на механизъм, но дори и на утвърдена визия за национална стратегия за компенсиране на енергийно уязвимите потребители е друг ключов въпрос, който има пряко отношение към промяната на ролята на НЕК, който не се обсъжда по неизвестни за нас причини.

Предложението на НЕК да бъде отнета функцията „обществен доставчик“и да не получава повече средства от „Фонда за енергийна сигурност“, без преди това да бъде решен с консенсус въпроса с дългосрочните договори, ще доведе до сътресения и проблеми с разплащането по цялата верига мини - топлоелектрически централи. Не един и два пъти сме изразявали нашето твърда позиция, че е наложително НЕК да се реформира като се преструктурира и освободи от някои от неприсъщите лицензи в своята дейност. Една такава реформа може да превърне дружеството в печелившо публично акционерно дружество листвано на борсата. Но не трябва да се предпоставят решения със законодателни промени, без да са решени търговските въпроси по веригата, защото отново ще се свидетели на неработещи разпоредби, но и на неработещи предприятия.

Предлаганите промени в статута на НЕК ще доведат до неизпълнения на задълженията му по договорите му с инвеститорите в сектора и спиране на плащанията, при което централите неизбежно ще спрат работа. Това означава 1500 мегавата генериращ капацитет да бъде загубен за мощностния баланс на енергийната система, което представлява 17% от производството на електроенергия. Такова развитие ще има сериозни социалнио-икономически последствия както за няколко региона в България, така и за цялата икономика, тъй като ще повиши безработицата.

Предлаганото въвеждане на т.нар. механизъм за капацитет е общоевропейска практика и при добро управление може да допринесе за устойчивата системна работа. В предложените промени, обаче, липсва най-важното за този процес - обосновка на избора на модел и анализ по какъв начин ще се осигури равнопоставеност и конкуренция между отделните генериращи мощности, а това ще доведе и до проблеми с одобрението на евентуален пазарен модел от страна на Европейската комисия. Това ще се отрази на стабилността на редица енергийни дружества, откъдето по веригата ще се стигне и до крайните потребители.

Почти всички държави в Европа прилагат 33 различни механизми за заплащане на капацитет, които са одобрени от Европейската комисия в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. България за пореден път е в неизвестен за обществото етап по темата, което подлага на риск работата на въглищните централи.

Заложени са неизяснени схеми на ценообразуване. Те ще повлияят на финансовите потоци на дружествата, а оттам и на възможността им да си изпълняват ефективно задълженията. Предложеният механизъм за компенсиране веднъж годишно на крайните снабдители може да доведе до сериозни финансови проблеми за всички участници по веригата, вкл. и до риск за изпадане в несъстоятелност на наякои от тях.

В заключение, предложените промени в енергийното законодателство правят инвестиционната среда в България несигурна и непредвидима – точно в момент, в който предстоящата Зелена сделка и маханизма за солидарни усилия за конверсия на въглищните райони изискват спокойна и оптимистична инвестиционна среда, за да се случат успешно. В този момент, вместо прибързани законодателни промени, България трябва да анализира и приложи всички възможни политики за активно търсене и привличане на нови инвестиции.

В противоречие с добрите европейски практики за обосноваване и въвеждане на национален пазарен модел, който да е основа за ефективно използване на съществуващите мощности и инвестиции в нови мощности, ние сме свидетели за пореден път на непазарни национални практики - цесия на дълга на Топлофикация София, а в скоро време и поредната финансова инжекция за въглеродните квоти на ТЕЦ Марица изток 2.

Още по темата:

Поредното изменение в Закона за енергетиката – сега ли му е времето?