Експертът от Гранд Енерджи Дистрибюшън Павлин Павлов с анализ на електроенергийния пазар през 2020 г.

Г-н Павлов, какви са данните за производството на енергия през 2020 година?

- Ако правим сравнение между 2020 и 2019 година, то производството е спаднало с почти 8%. Спадът в производството е рекорден за последните 10 години. Потреблението също е намаляло с около 2,5%, но най-силно впечатление прави салдото износ – внос, което бележи намаление от 41%, според данни от ЕСО.

Това ли бяха прогнозите?

- Да. Всички експерти прогнозираха спад. Предвид огромното влияние на пандемията, нямаше как да наблюдаваме ръст в производството и потреблението.

Какви са изводите?

- Не само ограниченията при затварянето на икономиката направи цифрите такива. Основната причина за намаленото производство е, че българският ток става все по-малко атрактивен за чуждите пазари, поради тяхното обединяване. Например цените на електрическата енергия на регионалните пазари са почти съпоставими. Подобна пазарна ситуация не е имало през последните 15 години.

А пазарите в Европа?

- Цените на пазарите на електрическа енергия на едро в Европа през 2020 година бяха белязани от спада в търсенето, в резултат на драстичните ограничителни мерки заради пандемията, отразили се на икономическата дейност. Ако помните, в първото тримесечие в някои държави в определени часове бяха регистрирани и отрицателни цени.

Какво смятате, че следва през 2021?

- Бъдещето и развитието на пазарите на електроенергия в Европа остава под знака на пандемията. Кризата, която настъпи през 2020 година, бе изненадваща и неочаквана. Но изглежда, че тази ситуация няма да свърши скоро и призивът към човечеството да се научи да живее по-ограничено и по-дистанцирано става все по-реален. Трябва да се намери път за възстановяване на икономиките, а с това и на връщане на предишните нива на търсенето и на цените на европейските електроенергийни пазари.

Нека се върнем към България. До средата на 2021 година всички фирми трябва да преминат на свободния пазар на електрическа енергия. В тази връзка от 1 януари бе пусната платформа за сравняване на офертите за доставка на електрическа енергия на различни доставчици. Как ще коментирате? Имат ли необходимост потребителите от нея?

- Със сигурност смятам, че платформата, създадена от КЕВР, ще бъде от полза на потребителите, на които предстои излизане на свободния пазар, но нищо не може да замени прекия контакт с нас, търговците на електрическа енергия, които предлагаме тази услуга. Ние сме на разположение по всяко време – по телефона, по имейла и на живо да отговаряме на всички възникнали въпроси. Работим изцяло в услуга на потребителите.

Промяната засяга над 300 000 потребители и със сигурност у тях възникват много въпроси, защото делът на тези, които не са се сблъсквали със смяната на доставчик, е голям.

Излизането на свободния пазар на стопанските потребители е част от процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия. Как се отрази 2020 г. и пандемията на този процес?

- Именно напускането на регулирания пазар от стопанските потребители е една от най-важните стъпки в процеса на либерализация. Същото предстои и за битовите абонати. Когато и това бъде изпълнено, регулирането на цените на електрическата енергия ще отпадне.

Либерализацията във време на пандемия не е желана от нито един пазар, поради несигурността. Ако може да отбележа като предимство, че стартът бе даден в началото на лятото, когато негативните последици от Covid-19 бяха в по-малки мащаби.

Определени фирми ту работят от вкъщи, ту от офиса, много учреждения и учебни заведения също не работят непрекъснато и е трудно да се прогнозират резултатите от процеса на либерализация. Относително по-точни прогнози ще има в средата на година, в началото на новия регулаторен период.

Осъществяването на регионална свързаност на близките пазари е от ключово значение за българската енергетика и е важна част от либерализацията.

От изготвянето на нова енергийна стратегия зависи продължаването на процеса на либерализация. Важно е да се регламентират правомощията на Регулатора в съответствие с новите европейски изисквания. Енергийната стратегия трябва да очертае бъдещето на енергийния сектор до 2050 година. Само с ясни ангажименти на национално ниво ще започне процесът по излизане на свободния пазар на битовите потребители.