Хаос в енергийния сектор предвещават новите предложения за промени в Закона за енергетиката
Вместо ред - хаос на електроенергийния пазар. Това предполагат новите промени в Закона за енергетиката. Експерти алармират, че с тези предложения депутатите могат да забъркат пълна каша в сектора. Това става ясно и от становища на енергийни компании и експерти, входирани в парламента. Част от депутатските виждания бяха публикувани на страницата на Народното събрание, а други - на страницата на Световния енергиен съвет.
Няма как да се подмине наслоилата се лоша практика през последните години предложенията за изменения в енергийното законодателство да се правят от народни представители, вместо от правителството. Така се заобикаля съгласуването с другите министерства, които на практика ще понесат ефекта от тези промени. Освен това се омаловажава становището на официални институции, имащи отношение към цялостното структуриране в държавата.
Твърдението за необходимостта от бързи реформи с цел либерализация на пазара на електрическа енергия не е аргумент. Напротив. Защото става въпрос и за промяна на начина на ценообразуване, а подобна стъпка, която засяга обществените интереси, не е в полза на експресни законодателни промени в енергийния сектор. Нещо повече – заобикаля се процедурата на обществените консултации и то в момент, в който този сектор става основа на бъдещата либерализация и предстояща декарбонизация на енергетиката, индустрията и други сектори на икономиката. Под въпрос е и дали депутатските виждания отговарят на евроизискванията, а съответно и на Националния план за енергетика и климат.
Какво предлага законодателната инициатива на народните избраници
Видимо депутатите започнаха да се месят все по-често в работата на изпълнителната власт в енергетиката, вероятно решили, че така могат да пришпорят либерализацията на пазара.
Първите промени, внесени през ноември от група народни представители от ГЕРБ касаят премахване на сделките за студен резерв и замяната им с механизъм за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги. Предвижда се от средата на 2021 г. производителите на електроенергия от 500 kW до 1 MW да излязат на свободния пазар, като се поставят и срокове. Това се мотивира с осигуряване на следващия етап от либерализацията на електроенергийния пазар.
Явно обаче те се оказват недостатъчни. Появиха се предложения на депутата Рамадан Аталай за „зелен водород“. След това дойде ред на нови, допълнени и публикувани на сайта на Световния енергиен съвет с предложения за въвеждането на механизъм за капацитет, както и завършване на либерализацията на пазара на дребно.
Прави се предложение за изменение на понятието "Директен електропровод".
На пръв поглед тези промени изглеждат подредени. Позовани са на европейското законодателство, въпреки че няма внесени мотиви. Тук обаче трябва да се направи уточнение - зависи как се вписват в настоящата структура на електроенергийна система от една страна, как ще се прилагат, а и как се чете европейското законодателство. Отговорът не е еднозначен. Още повече, че предложенията се правят, без да са проведени обществени консултации, а и без да е отчетен ефектът за обществото и последствията за дружествата, които ще бъдат засегнати, а чрез тях и потребителите. Ситуация, която напоследък се превръща в практика и все повече говори за лобизъм.
В допълнение предложенията на депутата от ДПС не са свързани по никакъв начин с предложенията на групата от ГЕРБ, оповестени по-рано.
Какви ще са последствията
Много отдавна се говори, че за да се премине към следващ етап на либерализацията, ще трябва да отпадне ролята на НЕК като обществен доставчик. Това обаче би трябвало да е процес на постепенно отваряне на пазара, което означава, че отпадането на тази „фигура“ трябва да се случи в продължителен период до 2025 г.
Настоящите предложения не допускат това. Те касаят мащабни промени в електроенергийния сектор – отпадане на фигурата на „обществения доставчик“, промяна в ценообразуването на крайните снабдители и начина на закупуване на електрическа енергия, промяна на правомощия на секторния регулатор и на Министъра на енергетиката, въвеждане на изцяло нов раздел, свързан с механизмите за осигуряване на капацитет и прочие. Такива съществени промени в сектора не следва да се предлагат за гласуване в последния момент и да бъдат приети без обществено обсъждане със засегнати страни. Така най-кратко коментират промените от трите електроразпределителните дружества.
Предлаганите промени в проекта на депутата Рамадан Аталай, според дружествата съществено засягат дейността на крайните снабдители. Поправките уреждат напълно нов начин за ценообразуване на електрическата енергия, която последните продават на битови потребители, както и набавянето на същата от платформите на организиран борсов пазар, заявяват ясно те. Нещо повече, предвид отпадането на ролята на обществения доставчик, се визират и промени във Фонд сигурност на електроенергийната система с нов компенсаторен механизъм, който обаче ще засегне крайните снабдители, а съответно и потребителите.
„Предвиденият компенсаторен механизъм чрез „договор за компенсиране" с Фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) следва да бъде подложен на широко обществено обсъждане с оглед на това дали същият би осигурил необходимите приходи за крайните снабдители за осъществяване на дейността им, а и дали не би поставил на риск финансовата им стабилност, а от там и на цялата електроенергийна система, предвид периодите на компенсиране“, коментират експертите.
„Текстовете, свързани с отпадането на фигурата на „обществения доставчик“, както и тези относно ценообразуването на крайните снабдители е предвидено да влязат в сила за следващия ценови период, т. е. считано от 01.07.2021 г. Само по себе си това действие е очаквано и отдавна се говори за него. В същото време това е драстична промяна Ефектът ще е хаос и огромни проблеми за всички участници на електроенергийния пазар. Ако се планира да влязат в сила от 01.07.2021 г., нищо не налага спешното им приемане без широко обществено обсъждане и дискусия с пряко засегнатите от тях страни“, коментират от електроразпределителните дружества. Така или иначе на 01.07.2021 ще има съществена и неблагоприятна промяна за стопанските потребители, присъединени на ниско напрежение, които не са си избрали индивидуален търговец на ток – ще бъдат прехвърлени за снабдяване към доставчик от последна инстанция.
Явно недообмислено е предложението за отпадането на обществения доставчик от една страна, а в същото време оставащото задължение на крайните снабдители да изкупуват електроенергията от възобновяеми източници и произведената такава по високоефективен комбиниран начин. Последствията от този текст може да са сериозни за системата като цяло.
„Видно е, че за крайния снабдител ще остане задължението да изкупува произведената електрическа енергия от тези производители, които са с инсталации до 500 кW. С оглед отпадане на фигурата на „обществения доставчик“ възникват неуредени въпроси какво ще се случва с така закупената енергия от тези производители, дали със същата следва да бъдат снабдявани битови клиенти на крайния снабдител, как ще се уреждат отношенията във връзка с преференциалната цена на тези производителите и т.н. Важно е да се посочи, че липсват текстове в предложенията, които да отменят аналогични задължения на крайния снабдител в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)“, се отбелязва в становище от ЧЕЗ.
Вместо да се сложи ред, е забъркана каша и за малките възобновяеми източници. ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО-ПРО предлагат прецизиране на разпоредбата, която касае насърчаването на малките ВЕИ до 30 киловата върху покривни конструкции. Въпреки отдавнашните призиви, такъв текст все още липсва.
Ако бъдат чути дружествата, ще се създаде ред и ще се избегнат злоупотребите от последните две-три години, които дадоха възможност да се строят малки ВЕИ в изоставени села и порутени къщи без постоянни обитатели, довели до изкривяване на основната идея за насърчаване на производството на мястото на потребление. На практика вместо това се предлагат промени, които ще доведат до повишаване на технологичния разход по мрежата. В момента например, дадено електроразпределително дружество е длъжно да присъединява ВЕИ и тъй като по закон реконструкцията на мрежата на цели населени, но силно обезлюдени места е за сметка на оператора, се получава така, че за да се присъединят такива производители, мрежата се модернизира в села, в които реално няма крайни клиенти.
„Поставянето на фотоволтаични панели на покривни или фасадни конструкции на сграда е решение и за оползотворяване на реално неизползваемо пространство, за разлика от монтирането върху недвижимия поземлен имот към сградата. Целта е фотоволтаични панели да се интегрират в околната среда като част от сградния дизайн, а не да затрудняват ползването на поземлените имоти към сградите. В повечето случаи собственикът на фотоволтаичната централа е лице, различно от собственика на сградата и на поземления имот към сградата за целите на продажбата на произведената електрическа енергия, като по тази начин не се изпълнява целта за енергийна ефективност, а се стимулира единствено продажбата на произведената енергия“, коментират по този повод от ЧЕЗ.
Смут сред компаниите предизвикват нововъведенията и определенията, касаещи т.нар. „директни електропроводи към крайни клиенти“. На практика това създава предпоставки за изграждане на паралелни разпределителните мрежи, което ще има последици за електроразпределителните дружества. В становището на EVN и по подробностите в тази част депутатите има какво да научат.
Предложенията за тези „директни електропроводи“ се базират на евродиректива от предходната година, където текстът обаче предвижда за държавите членки да „установяват критериите за предоставянето на разрешения за изграждане на директни електропроводни линии на тяхна територия. Тези критерии трябва да бъдат обективни и недискриминационни“, отбелязват в становището си до енергийната комисия и от ЕНЕРГО-ПРО. “Към днешна дата в ЗЕ липсва регламентация на тези критерии и на разрешителния режим, включително за компетентния държавен орган, който ще издава съответните разрешителни. Също така не е уреден и статутът на заварените случаи на съществуващи директни електропроводи, в случай че има такива“, смятат от дружеството.
Европейската практика показва, че критериите са свързани с ясни разпоредби относно това, производителите да нямат право чрез директните електропроводи да снабдяват много клиенти на неограничена територия, тъй като това би било предпоставка да се създаде паралелна мрежа, която да няма задълженията, които имат лицензиантите, да има забрана за прехвърляне на енергия между директния електропровод и съответната лицензирана мрежа. На практика, директните електропроводи се използват преди всичко в случаите на географски изолирани клиенти и производители на електрическа енергия, тогава, когато лицензираният мрежови оператор няма икономически интерес да изгради разпределителна мрежа и/или изрично отказва присъединяване към своята мрежа“, пише в становището на компанията.
Така записана и приложена тази инициатива за директни електропроводи на народните представители може да се окаже нарушение на европейското законодателство става ясно от мненията по този въпрос и на други експерти.
„Предложените изменения не отчитат и не уреждат по никакъв начин статута на обекта на клиента, който физически ще бъде присъединен едновременно към електроразпределителната мрежа и към производител чрез директен електропровод. Това фактическо положение създава потенциални проблеми, свързани с балансирането на тези обекти и правилното отчитане на потребена електроенергия, сочат от ЧЕЗ.
„Производителят се явява техен доставчик, но не е ясно дали той ще следва и да ги балансира. Отбелязваме, че в момента на практика всички крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, са непреки членове в балансиращите групи, което означава, че доставчикът на електрическа енергия е и техен координатор на балансираща група, т.е. клиентът задължително членува в тази група. Считаме, че следва да се въведе забрана за преразпределение на енергия, доставена от производителя към клиента, така че да се осигури, че закупената по сключен договор и доставената енергия са еднакво количество.
Друг проблем, който се създава, свързан с оператора на електроразпределителната мрежа, е че се създава смущение в установения от КЕВР механизъм за ценообразуване във връзка с неточности при прогнозиране на количествата пренесена електрическа енергия, което е един от основните ценови параметри при определянето на цените за мрежови услуги“, допълват от ЧЕЗ.
Това са само част от вижданията на електроразпределителните дружества. Законодателите уж искат да придвижат напред реформата в електроенергийния сектор, но в същото време, с внесени по спешност и писани на коляно промените тази цел не се постига, а се залагат сериозни капани за дружествата, които ще засегнат чувствително и потребителите. В същото време голяма част от терминологията остава неуточнена и изисква промени и в други закони, като например Закона за устройство на територията и не само. Вероятно депутатите са загрижени за следващия етап на либерализация, особено предвид изтичащите дни на настоящия парламент. Това обаче не може да става за сметка на една или друга страна в този процес, защото в крайна сметка крайните потребители ще плащат от джоба си за всяка непремерена стъпка.
Предложените промени създават впечатлението за непремерен лобизъм. Това е така, защото те, особено в частта за ВЕИ и въвеждането на понятие като директен електропровод, може да се използват, за да се пренесат върху последния вариант на закона за индустриалните паркове. При него, както стана ясно на последното обсъждане сред депутатите, е имало дописване, неизвестно на някои от вносителите. Резултатът е, че този законопроект лежи на закона за енергетиката и не отговаря на предназначението си, т.е. да урежда статута на индустриалните паркове. Той обаче носи щети на енергийната система.