Президентът на WNA Сама Билбао и-Леон: Въпросът за достъпно финансиране е ключов за новите ядрени технологии

Аргументите в полза на ядрената енергетика като източник на чисто, надеждно и устойчиво енергоснабдяване трябва да са ясни за всички, но икономическата обосновка за ядрената енергетика също става все по-разбираема. Това заяви през делегатите на онлайн конференцията New Nuclear Capital 2020
генералният директор на Световната ядрена асоциация Сама Билбао и-Леон.

Ако сравните процента на електроенергията, произведена с използването на нисковъглеродни източници на енергия, която беше в началото на века с тази, която е днес то тя ще е повече или по-малко абсолютно същата – около 36 %. Така че независимо от огромните инвестиции във възобновяемите източници на енергия не изглежда, че сме постигнали голям напредък.

Ядрената енергетика продължава да остава вторият по големина нисковъглероден източник на електроенергия в целия свят, а сред страните от ОИСР ядрената енергия е първи източник на нисковъглеродно производство. Защо е така? Защото ядрената енергия продължава да расте и да работи много добре и качествено. Фактически през 2019 година световното производство на електроенергия от АЕЦ е нараснало с 95 ТВтч, независимо, че общата мощност е спаднала с 5 ГВт. Това говори, че средният коефициент на мощността на ядрените енергийни блокове се е увеличила. С други думи, ние продължаваме да подобряваме съществуващия парк от атомни електроцентрали.

Освен това от началото на 2019 г. започна строителството на 10 нови блока, а други 10 бяха включени в мрежата. От тях, последните два са малки реактори на борда на специално построена плаваща атомна електроцентрала в Певек в североизточна Русия и доставяща електричество и топлина на местното население. Преди две седмици бе свързан и първият реактор в света по китайски дизайн, Hualong One към петия блок на АЕЦ Fuqing.

Атомната енергетика продължава да расте и да преуспява.

Когато разгледаме сценариите, които много организации предлагат за постигане не само на целите за декарбонизация от Парижкото споразумение, но и на глобалните цели за устойчиво развитие, целящи да гарантират, че всеки човек в света може да има поне разумен жизнен стандарт, забелязваме, че повечето анализатори очакват приносът на ядрената енергия да нарасне значително.

Например, ако погледнете прогнозите на IPCCC    , в докладът им, публикуван през 2018 г., в сценария Middle-of-the-Road  ще видите, че ядрената енергия трябва да се увеличи шест пъти през 2050 г., така че да бъде предоставен на всеки 25 % от общото производство на електроенергия.

Това означава, че ще имаме нужда от всички видове ядрени технологии. Преди всичко ще имаме нужда от продължителна експлоатация на съществуващия парк от атомни електроцентрали. Това ще осигури приемственост от настоящия парк от реактори към следващото поколение по реда на появяването им. Но ние също така ще трябва да построим нови реактори с различна големина. В даденият случай ние се фокусираме върху електричеството, но ядрената енергия е единственият източник на енергия с ниско съдържание на въглерод, който освен електричество може също така да произвежда нисковъглеродна топлина. Това е страхотно, защото може да помогне за декарбонизиране на други сектори, където това е трудно. В зависимост от различните приложения можем да използваме ядрена енергия в отдалечени места. Така че възможностите само нарастват.

Освен малките модулни реактори (SMR), разработвани в Северна Америка и обсъждани на други сесии в рамките на тази конференция,  искам да обобщя проектите за SMR, които се разработват от други страни в света. Бих отделила аржентинския проект CAREM-25, който сам по себе си представлява много малък реактор с вода под налягане (PWR), който към настоящия момент се строи. По-нататък, това е китайският високотемпературен реактор HTR-PM, който в момента минава студени изпитания, както и пускането през миналата година от Русия на двата реактора на плаващата АЕЦ „Академик Ломоносов“, включен в мрежата в Певек, където той доставя електроенергия и топлина, а също така и в Китай – проектът Yanlong DHR, който представлява сам по себе си басейнов реактор, създаден специално за централизирано топлоснабдяване и който е в етап на разработка. Франция има проектът Nuward с реактор PWR, който е в етап на разработка. В Южна Корея имаме проектът SMART, с реактор PWR, вече получи одобрение за конструкцията си от корейския регулаторен орган, а във Великобритания се намира в етап на разработка малък PWR от компанията Rolls-Royce и реакторът на течни соли Seaborg в Дания, като основното приложение се разглежда за два плаващи блока, които могат да бъдат разположени почти навсякъде.
Пандемията показа важната роля на надеждното електроснабдяване.  И не само това, а също, че икономическото възстановяване от вируса COVID-19, което много правителства подготвят заедно със стимулиращи пакети, ще ни предостави уникалната възможност да подобрим икономиката си като ускорим  прехода към енергийно бъдеще с ниски въглеродни емисии. Ядрената енергетика е в добра позиция да направи това и то така, както записано в съвместния доклад на Международната енергийна агенция и Агенцията за ядрена енергия на ОИСР,  относно прогнозираните разходи за електроенергия между 2020 и 2025 г.

Дългосрочната експлоатация на атомните електроцентрали в момента е най-евтиният вариант от всички форми на нисковъглеродни енергийни ресурси. Също така видяхме, че настоящата стойност на електроенергията от нови атомни електроцентрали се очаква да бъде конкурентна на всички други енергийни източници, включително алтернативната енергия. Това ни показва, че ядрената енергия предоставя отлична възможност не само да насърчи продължаващата декарбонизация и да помогне на всички държави да постигнат целите си за устойчиво развитие, но в краткосрочен план да стимулира икономическия растеж.

Ядрената енергия, подобно на повечето други нисковъглеродни енергийни източници, изисква големи капиталовложение, но всъщност по-голямата част от тези разходи са свързани с финансирането. Това означава, че ако ядрените проекти трябва да имат достъп до достъпно финансиране, а общата настояща стойност на електроенергията, която можем да произвеждаме с ядрена енергия, би била още по-конкурентна.

Установихме, че правителствата могат да играят ключова роля в създаването на подходяща систематизирана рамка, така че да могат да стимулират инвестициите в публично-частни партньорства, както и в по-ниско рискови ситуации, при които разходите за финансиране на ядрени проекти биха били значително по-ниски. Отново това ще доведе до по-ниски стандартизирани разходи за електроенергия.

Правителствата могат да направят това по няколко начина. Съществува пряка финансова подкрепа, която може да приема различни  форми,  например като акционерен капитал и дългови ангажименти.  Това може да бъде преходен и не непременно дълъг процес. Това може да бъде начален процес за бърз старт по отношение на насърчаването на частните инвестиции. Освен това съществуват и други косвени механизми за финансова подкрепа като договори с цена за разлика, използвани във Великобритания, или „моделът Манкала“ във Финландия. И накрая, Великобритания обмисля друг начин – чрез регулирана база на активите.

Въпросът за достъпното финансиране е ключов за новите ядрени технологии и това е особено важно, когато говорим за новопоявили се страни в ядрената област, за които достъпът до икономически ефективно финансиране ще бъде много важен за внедряването на новите ядрени технологии. Трябва да получаваме последователни съобщения от правителствата, за да им вдъхнем доверие в цялостната система, която ще подкрепя дългосрочното планиране и инвестиции.  

Придвижвайки се напред,  многобройните  банки за развитие, националните агенции за експортно кредитиране и финансовите институции, проучващи екологичните, социални и управленски критерии, трябва да имат критерии, които са неутрални от гледна точка на технологиите. Само при наличието на равни условия ще  можем да определим кои технологии са устойчиви и кои не.
Държавните политици трябва да стимулират инвестициите и да насърчават евтиното финансиране за всички видове ядрени проекти, като дългосрочна експлоатация.

Със съкращения. По www.world-nuclear-news.org