Идването на новата администрация на Байдън ще предизвика сътресения на световния пазар на петрол
Главният анализатор на японския правителствен мозъчен център Kazuhiko Fujita в публикация за изданието jbpress.ismedia.jp споделя смята, че идването на власт на новоизбрания американски президент Джо Байдън ще предизвика сътресения на световния пазар на петрол. Байдън, смята той ще се опита да прекъсне споразумението ОПЕК+, да извади извън баланс на настоящото търсене и предлагане. Прогнозира и трудности за Саудитска Арабия.
Kazuhiko Fujita
Новото засилване на пандемията от коронавируса задържа значително търсенето на петрол в света и тласка петролните котировки надолу. Сега фючърсите за петрола сорт WTI за дълъг период се колебаят в диапазона от 40 долара за барел. Независимо, че ОПЕК и страните, които не членуват в картела начело с Русия като цяло изпълняват задълженията си за намаляване на обемите на добив на „черно злато“, цената по никакъв начин не може да се върне към нивата от началото на годината, примерно към 60 долара за барел.
Финансовата ситуация в страните членки на ОПЕК се усложнява
В основната страна, производителка на суров петрол – Америка, ситуацията около нефтодобива остава неприятна. Спадът на световните котировки, разрастващата се пандемия от коронавируса, последствията от ураганите и други фактори оказват силно негативно влияние върху производителите. Към настоящия момент нивото на добив на петрол в САЩ остава в диапазона от 11 млн. барел на ден, което е почти с 2 млн. барела по-малко, отколкото през март тази година.
Регистрираните фалити на шистовите компании вече наброяват 84. Въпреки че броят им е малък, отколкото отчетените 146 фалита през 2016 година, обемът на обща задлъжнялост е безпрецедентно висок – 89 милиарда долара. В историята досега това не се е случвали. Според изчисленията, към края на годината сумата ще надхвърли 100 милиарда долара. Ако през 2016 година достатъчно много шистови компании успяха да преживеят резкия спад на горивата, то през настоящата година по-голяма част от тях няма да могат да направят това.
Не са изключение от общата картина и корпорациите гиганти. ExxonMobil вече обяви плановете си за намаляване на служителите си през следващите две години с 15 % (14000 души). Такива планове има и компанията Chevron – там уволненията ще засегнат 6000 работници.
Както е известно, според споразумението ОПЕК+, от 1 юли нивото на ограничаване на добива на петрол от страните членки се понижи с 9,9 млн. барела на ден до 7,7 млн. барела. Планираше се през януари 2021 година нивото на ограничаване да се понижи до 5,8 млн. барела на ден. Отсега обаче е ясно, че заради непрекъсващата епидемия COVID-19 в Америка и Европа, този показател ще трябва да бъде преразгледан в посока увеличение. Тоест, ограничаването на световното производство на нефт ще се затегнат.
Много информирани експерти сочат, че на поредното заседание на групата ОПЕК+ на 30 ноември – 1 декември, с голям дял на вероятност е ограниченията за добив на петрол не само да не бъдат смекчени, но и обратно – да бъдат повишени.
По последни данни на Министерство на енергетиката на САЩ, през тази година приходите на страните, добиващи нефт, членки на ОПЕК ще спаднат до 323 милиарда долара в сравнение с 595 милиарда долара, получени от тях през миналата година. Следователно, за страните членки на ОПЕК, чиито петролни приходи спадат вече 18 години подред от 2002 година, единственият изход ще е отново да затегнат лимитите за добив на петрол. По този начин финансите им се превръщат в митологичната неуправляема „огнена колесница“ на бог Фаетон, летяща към бездната.
Прогнозираната политика на администрацията на Байдън ще има значително понижаващо въздействие върху световните цени на петрола.
През първата половина на тази година, заради пандемията от коронавируса търсенето на суров петрол в света е спаднало с 30 % от съществуващото ниво или с около 30 млн. барела на ден и съставлява около 60 млн. барела. Сега отигра около 8 млн. барела и е на ниво от 68-70 млн. барела на ден. Заради банкрута на шистовите компании като цяла сега между световното търсене и предложения има равновесие, макар и слабо. Ако Байдън започне да прокарва активната екологична политика на демократите и се върне в Парижкото споразумение за климата, от което Тръмп излезе, то е висока вероятността от това, основният потребител на петрол в света – Америка отново да понижи търсенето.
Но проблемът не е само в търсенето.
Факторът Байдън ще окаже негативно влияние и на световните предложения за петрол. Байдън декларира готовност на Америка да се върне към „ядреното споразумение“ с Иран, което с много условия подписа Обама, но от което Тръмп излезе. Тогава ще възникне въпроса за отмяна или смекчаване на многобройните санкции по отношение на Иран, в това число и за петрола. Ако това се случи, то към световния пазар на петрол „ще потекат“ около 2 млн.барела на ден ирански петрол, които сега ги няма на пазара.
Не трябва да се изключва, че под влияние на много политически ангажименти демократите ще тръгнат и към смекчаване на санкциите по отношение на Венецуела, който също може да „хвърли“ на пазара около 1 млн. барела петрол на ден. По този начин Иран и Венецуела може сериозно да „ударят“ световните петролни котировки.
Много наблюдатели сочат и, че многобройните „пукнатини“, съществуващи в рамките на споразумението ОПЕК+ също може да окажат влияние в посока понижение на цените на петрол.
Както е известно, Тръмп откровено осъществяваше протекционистки мерки по отношение на американския нефтен сектор, оказвайки безпрецедентен политически натиск върху Русия и Саудитска Арабия. На този фон Байдън, запазвайки ожесточената антируска риторика и наричайки Русия „основна заплаха за сигурността на Америка“ демонстрира готовност за съществено преразглеждане на отношенията на САЩ със Саудитска Арабия. Освен това Байдън не е изпълнен с този „протекционистки пламък“ по отношение на американските нефтени компании като Тръмп. Взето заедно това може да доведе до опит на Байдън да „раздели“ Русия и саудитците, което ще е сериозен фактор за подкопаване на все още съществуващото разбирателство и взаимодействие между Москва и Рияд по отношение на споразумението ОПЕК+.
Може ли Саудитска Арабия да се лиши напълно от американската подкрепа ?
Сега дайте да разгледаме общата ситуация в Близкия Изток. При Байдън, който, както се смята ще наследи основните параметри на близкоизточната политика на Обама в отношенията на САЩ със Саудитска Арабия,, претендираща за самостоятелна роля на лидер в арабския свят, може да настъпи охлаждане.
Престолонаследникът Мохамед бин Салман, свързан с Тръмп чрез силни лични и политически връзки, който прокламира линия за отдалечаване от петролната зависимост, не само не постигна успех в своите „революционни“ проекти (като проекта „Визия 2030“), но и претърпя сериозно поражение на вътрешно политическия фронт. Поради неправилни изчисления на приходите от петрол в контекста на спадащите цени, Саудитско кралство се изправи пред тежка бюджетна криза и беше принудено да увеличи 3 пъти ДДС и да отмени задължителните допълнителни плащания към населението. В резултат на това потребителското търсене в страната спадна рязко. Поради пандемията на коронавируса мюсюлманските светилища бяха затворени, а поклоненията бяха отменени, което веднага се отрази негативно на бюджетните приходи на Кралството, в което ислямският туризъм играе водеща роля.
Ситуацията се е влошила значително и в така важната „застрахователна мрежа“ на Саудитска Арабия, която преди това беше представлявана от държавната петролна компания Saudi Aramco. 98% от акциите на компанията са собственост на държавата. Приходите от дейността на компанията представляват около 70% за саудитския бюджет. През декември 2019 г. Рияд проведе IPO на държавната Saudi Aramco. Държавата вложи огромни средства в нея, надявайки се да получи 7,5 милиарда долара годишно. Но за 9-те месеца на тази година нетната печалба на компанията се сви почти наполовина в сравнение с 2019 г. (35 млрд. долара вместо 68,19 млрд. долара). Така приходите от основния източник на бюджета на страната рязко спаднаха.
Въпреки това, принц Мохамед продължава с амбициозни инфраструктурни проекти с очакването, че нещата в Saudi Aramco скоро ще се подобрят. Много експерти обаче го предупреждават, че подобни надежди са безполезни при настоящата ситуация.
Външната обстановка около Саудитска Арабия, която се отразява на нейната сигурност, също се влошава. Атаките срещу Кралството с помощта на дронове от йеменските хути се увеличават. "Ислямска държава" също заплашва Саудитска Арабия с удари по нейната инфраструктура.
Стана известно, че жената на саудитския журналист Джамал Хашшоги, убит в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, е завела дело срещу престолонаследника принц Мохамед във федералния окръжен съд на окръг Колумбия (Вашингтон). За разлика от Тръмп, който избягва критиките по адрес на Мохамед предвид приятелските им отношения, Байдън, напротив, ще се насочи към задълбочено разследване на случая Хашоги. Освен това той вече направи публично изявление, че ще прекрати подкрепата си за намесата на Саудитска Арабия в гражданския конфликт в Йемен. Трябва да си спомним също, че Байдън декларира и намерението си да подобри отношенията си с „заклетия враг“ Иран. С това около Саудитска Арабия се оформя напълно неблагоприятна обстановка по отношение на нейната вътрешна и външна сигурност. Тя ще се усложни още повече, ако принц Мохамед бъде лишен от надеждната опора в лицето на администрацията на Тръмп.
Нарастване на геополитическите рискове в Близкия изток
Може да се предположи, че ако Байдън дойде на власт, в близкоизточното пространство, което, макар и до известна степен насила, беше популяризирано от Тръмп, ще настъпят времена на раздори и дори „откат“. Например ОАЕ и Бахрейн, които до голяма степен под натиска на Тръмп се насочиха към нормализиране на междудържавните отношения с Израел, в случай на сериозни промени в политиката на Вашингтон в Близкия изток, могат да станат отворени за военна заплаха от страна на Иран - заклет враг на Тел Авив.
Бившият твърд поддръжник на Тръмп, израелският премиер Нетаняху изпрати поздравления на Байдън на 8 ноември. Може да се предположи, че зад този факт стоят опасенията на израелците, че, смекчавайки позицията си по отношение на Иран, Байдън ще се противопостави на колонизацията на Израел в окупираните палестински територии.
Недоволството от планираната от Байдън политика в Близкия изток е широко разпространена сред висшите израелски служители. Някои от тях започват да говорят, че „при Байдън рискът от пряк военен конфликт между Израел и Иран се повишава значително“. Като цяло Израел свързва Байдън с вероятността от увеличаване на геополитическите рискове в Близкия изток.
По този начин идването на власт на администрацията на Байдън във Вашингтон вероятно ще предизвика "прилив", ако не и буря, на световните петролни пазари.
По чуждия печат, със съкращения