Чистата енергия и стимулиращите мерки или кой, как и колко дава за "зелени стимули" и може ли те да се превърнат в проблем

Чистата енергия трябва да играе по-голяма роля в икономическото възстановяване от COVID-19. Около този извод се обединяват все повече компании, занимаващи се с различен тип енергийни и екологични изследвания, свързани с влиянието на енергийния сектор върху околната среда. Всъщност няма как да се избегне извода, че правителствата в различните страни обединиха в едно „зеленото възстановяване“ и „последствията от COVID-19 върху икономиката“. Или казано по друг начин „изходът от здравната криза, в резултат на коронавируса“  се съчета с „енергийния преход“. Дали това е правилното заключение ще отговори бъдещето. Факт е, че фискалните стимули за тази цел като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) не са никак малки. Има и друга подробност – разделеното мнение в обществото по отношение на ролята на атомната енергия. Със сигурност производството на електроенергия от атомните централи е най-ефективно и нисковъглеродно. Това обаче не се приема от всички еднозначно и поради това липсва както в обзорите на консултанстките компании, които правят различни изследвания, така и не се посочва като стимулираща мярка. В този смисъл, въпреки опита за обобщаване на някои данни те са и ще останат непълни, ако на всички източници и мерки за стимулиране не са гледа еднакво, а и това не е единствената забележка. Разделението “зелени стимули” може да се окаеже проблем, ако не сега, то в бъдеще. 

Според базата данни на Международния валутен фонд (МВФ) разходите за стимулиращи мерки като дял от БВП в различните държави варират. САЩ са начело с пакет от 12,3% от БВП, следвани от Япония и Германия със съответно от 11,3% и 9,4%. Индия има значително по-нисък дял, възлизащ на 1,2% от БВП.

В частност за България финансовият пакет от мерки за икономическото възстановяване от COVID-19 са в размер на 12 млрд. лв., от които по т.нар. пакет „Зелена България“ ще трябва да се заделят 4 млрд. лв.

На този етап няма официални разчети като работни места. На този етап фигурира само една обща цифра за загубата на работни места в резултат на кризата от коронавируса общо за света – от порядъка на 800 милиона работни места. Данни за това колко ще са новите работни места, които ще се отворят.

В свой анализ на данните на МВФ,  Rhodium Group посочва, че 20,2% от стимулите на Европейския съюз са фокусирани върху зелени приоритети, свързани с климата, в сравнение с едва 1,1% от стимулите на САЩ.

Индия харчи само 2,4% от стимула си за зелена енергия. Конкретни данни за Китай няма на този етап, като се изчакват официалните данни от 14-годишния план на правителството.

Според данните на Vivid Economics в 17 основни икономики, пакетите за фискални стимули са от порядъка на 11,8 трилиона щатски долара. От тях около 30% (в размер на 3,5 трилиона щатски долара) ще бъдат насочени към сектори, които имат интензивно въздействие върху околната среда – например, климатични промени, биологичното разнообразие, местно замърсяване.  Индексът на зелените стимули разработен от Vivid Economics за оценка на стимулиращото финансиране в различни страни към по-екологични мерки, разкрива, че разходите за възстановяване ще са с нетно отрицателно въздействие върху околната среда в повече от страните. Това в частност се дължи на основните политики, поддържащи различни видове горива, но преди COVID-19.

Международния институт за устойчиво развитие (IISD) и други организации от своя страна също проследява средствата, поети за осъществяване на новите политики. Според тези данни към 14 октомври, страните от Г-20 са поели ангажименти за над 390 милиарда щатски долара за подкрепа на различни видове енергия чрез нови  политики, или подобрени такива. Според тези данни обаче,  209 милиарда щатски долара са за подкрепа на енергията от изкопаеми горива. За сравнение - 145 милиарда щатски долара са в подкрепа на мерките за чиста енергия, като 51 милиарда щатски долара са за чисти източници. Оставащите 94 милиарда щатски долара са в подкрепа на прехода към чиста енергия, но в зависимост от устойчивото прилагане на мерките.

Сред страните, които застават на страната на безусловната подкрепа за чиста енергия са Франция и Великобритания. Докато  САЩ и Германия са сред страните, които се ангажират с  условна подкрепа.

Не може обаче да се подмине фактът, че през юни 2020 г. германският канцлер Ангела Меркел с обявеният т.нар. „пакет за бъдещето“  обяви първа ангажимент за сумата от порядъка на 45 милиарда щатски долара за прилагане на т.нар. мерки за зелена икономика.

Най-силни засега и най-ясна е засега финансовата рамка от стимулираще пакети, обявени от Европейския съюз.Пакетът „ЕС – ново поколение“ е на стойност 830 млрд. щатски долара. Около 30% от този фонд ще бъде насочен към зелени инициативи като намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, повишаване на енергийната ефективност и инвестиране в запазване и възстановяване на капитала от природни ресурси.  

Стимулиращият пакет на Великобритания е смесен и предвижда както значителна подкрепа за зелените инициативи, облекчения с определени еко разпоредби, но и  подкрепа за настоящи производства, които се смятат за нанасящи щети на околната среда. Правителството на Обединеното кралство залага основно на подкрепа за вятърната енергия и обещава 3,8 милиарда щатски долара за подобрения на енергийната ефективност, като не пренебрегва иновациите, научноизследователски и развойни дейност.

Франция се приема като най-успешна по отношение на стимулиращите мерки. Страната предвижда въвеждане две основни елемента: намаляване на емисиите с 50% и постигане на 2% възобновяеми горива до 2030 г. От общия пакет от 100 млрд. евро, 2 млрд. ще бъдат насочени към мярката за въвеждане на електрически и хибридни превозни средства.

Южна Корея обяви своята „Зелена нова сделка“ в размер на 130 милиарда щатски долара, която ще подкрепи различни зелени проекти и работни места през следващите пет години. Той ще включва инициативи като възобновяема енергия, електрически и водородни превозни средства и енергийна ефективност в сградите.

Китай заяви постигане на въглеродна неутралност през 2060 г., но подробностите по 14-годишния план на страната все още предстоят. В представената на 27 октомври „Пътна карта за технологиите за енергоснабдяване и нови енергийни транспортни средства 2.0“ се предвижда, че през 2035 г. в страната ще бъде окончателно забранена покупката на дизелови превозни средства.

Индия предвижда поне 23,3 милиарда щатски долара за подпомагане на различни видове енергия, но от тях само 1,3 млрд. долара са за чиста енергия.