Избори с мирис на газ продължават сблъсъка между Турция и Кипър

Бранислава Бобанац, Кипър

Внезапното и предсрочно отплаване на турския сондажен кораб „Явуз” от кипърската изключителна икономическа зона в неделя /4 октомври/ - след почти 6 месеца проучвателни сондажи в нея и по-рано от обявения му срок на работа 12 октомври, предизвика слаб полъх с мирис на газ в опит да разсее натежалия над Източното Средиземноморие конфликт.

Правителството в Никозия оцени хода като първа стъпка, която допринася за изграждането на положителен климат в региона, но остана предпазливо и нащрек за следващи провокации от Ердоган.  

Европейският съюз приветства изтеглянето на „Явуз” като част от деескалацията на напрежението в Източното Средиземноморие. Още повече, че това стана само два дни след като „срещата на върха” на 27-те призова Турция да прекрати незаконните си действия срещу Кипър, да започне диалог с него и да вкара „положителен дневен ред” в евро-турските отношения.

Въпреки категоричните заключения в документа, приет от европейските лидери, газовата сага в Източното Средиземноморие продължава с

нов дубъл

- в очакваното възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос, прекратени през юли 2017 г.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш лично се ангажира да активизира този процес и да свика неформална петстранна конференция с участието на кипърските гърци, кипърските турци и трите страни гаранти /Великобритания, Гърция и Турция/.

Това ще стане евентуално през ноември, след като встъпи в длъжност новият „президент” на самообявилата се Севернокипърска турска република - или „лидер на кипърските турци”, както се нарича длъжността на единствения признат в международен план легитимен официален представител на кипърско-турската общност.

Около изборите за него, чийто първи тур е тази неделя /11 октомври/, също се разнася мирис на газ. Спорът между кипърските турци, подкрепяни от Турция, и кипърските гърци за споделяне на общото богатство от природни ресурси на острова е болезнена тема от години и естествено влезе в предизборната кампания.

„За кипърските турци природният газ за момента е не толкова икономически проблем, а политически проблем, част от по-широкия Кипърски въпрос и като такъв той е част от политическите послания на кандидатите за президент. Газът е само един параграф (от много) в главата за Кипър”, коментира специално за 3e-news д-р Сертач Сонан, експерт по политическа икономика и международни отношения, доцент в Кипърския международен университет /Cyprus International University/ в северна Никозия.

Кипърският въпрос вече плава

в дълбоки европейски води

и не е само проблем между Кипър и Турция, а е едновременно европейски и геополитически. Това на практика потвърдиха лидерите на страните-членки на ЕС със заключенията, които приеха на срещата си миналия петък.

Според неофициална информация, „дискретното” изтегляне на турския сондажен кораб „Явуз” от кипърската изключителна икономическа зона - без шум, без предварително обявяване и без посочване на новата му дестинация, е било постигнато в интензивните задкулисни консултации преди лидерската среща между германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. С осигуряването му Меркел е трябвало да убеди кипърския президент Никос Анастасиадис да не настоява за налагането на европейски санкции срещу Анкара, тъй като те могат да навредят на започващия по-широк геополитически диалог за разрешаване на проблемите в Източното Средиземноморие - ясно формулирана цел в заключенията на Европейския съвет.

„Явуз” пробива незаконно от април в два блока в кипърската изключителна икономическа зона /6 и 7/, югозападно от острова, за които кипърското правителство е издало лицензи за проучвателни сондажи за газ на консорциума от френската енергийна компания „Тотал” и италианската „Ени”. Турция претендира, че част от тези блокове, където сондира корабът, попада в нейния континентален шелф.

Ден след напускането на района турското енергийно министерство обяви, че сондажният кораб се е върнал в пристанище в района на Мерсин за поддръжка и зареждане с гориво, като след това ще продължи своите сондажни дейности на ново място. Анкара използва същата формулировка – „по технически причини”, както при изтеглянето на изследователския й кораб „Оруч Рейс” от конфликтната морска зона с Гърция по-рано през септември. Така Ердоган хем демонстрира „добра воля”, хем държи контрола със заплахата за „предпоследно” решение.

Край острова обаче все още остава турският изследователски кораб „Барбарос Хайредин паша”, който извършва незаконни сеизмографски проучвания в блокове в югоизточната част на кипърската офшорна зона. Обявеният срок за работата му е до 18 октомври.

Изтеглянето на двата кораба и прекратяване на незаконните действия на Турция в кипърските води са

предварителното условие на Никозия

за възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос.

Битката за природния газ, съчетана с нерешения Кипърския проблем е голямото предизвикателство за региона и за Европейския съюз.

Със заключенията от срещата на върха Брюксел изпрати ясното съобщение, че единственият начин за деескалация на напрежението между Турция и Кипър е „бързото възобновяване на преговорите между двете кипърски общности под егидата на ООН” за уреждане на Кипърския въпрос.

Това обаче зависи не само от изтеглянето на турските кораби и прекратяването на турските провокации в офшорната зона на Кипър, но и от резултата от предстоящите избори за „президент” на кипърските турци.

Малко под 200 000 души са регистрираните гласоподаватели в най-изолираната, забравена и спорна европейска територия, „изгубена” в икономически, политически и геостратегически интереси и сметки в Източното Средиземноморие. /Окупираната северна част на острова е територия ва ЕС съгласно договора за членство на Кипър, но европейското право не се прилага в нея до обединяването на страната/.

Техният вот обаче ще има далеч по-широки и решаващи последици, според политически анализатори от двете кипърски общности, тъй като ще даде отражение върху развитието на ситуацията в Източното Средиземноморие, намесата на Турция в региона, спора за проучването и експлоатацията на газовите находища.

„Основната дискусия в предизборната кампания е за Кипърския въпрос - федерацията, алтернативните модели, особено решение за две отделни държави, отношенията с Турция, ролята на президента във вътрешните работи. Приоритетът за кипърските турци е решаването на Кипърския проблем, това е най-важното, а не споделянето на природния газ и бъдещите приходи от него, които така или иначе няма да се материализират скоро. Интересът на кипърските турци е да се намери решение, така че те да могат да станат част от играта и да участват в процеса на вземане на решения, включително и относно въглеводородите”, обобщава предизборните настроения доц. д-р Сертач Сонан.

Между „да си поделим морето” и „съвместен комитет”

Битката, която се води в кипърско-турската общност за избора на новия й лидер, е критичен сблъсък между две тенденции за бъдещето на Кипър – за федерално обединение на страната или окончателно разделяне на две самостоятелни държави /което се подкрепя от Турция/.

Изразители на двете тенденции са двамата основни претенденти за „президент”, които социологическите изследвания към момента изпращат на втория тур на изборите на 18 октомври.

Настоящият лидер на кипърските турци Мустафа Акънджъ, който се бори за втори мандат, е твърд привърженик на бъдеща федерация. Основният му съперник Ерсин Татар, сегашен „премиер” на самообявилата се република и лидер на близката до Ердоган дясна националистическа Партия на националното единство, категорично настоява за постоянно разделяне и създаване на две суверенни държави на острова.

В тези две противоположни решения те поставят и управлението, експлоатацията и споделянето на приходите от природния газ край острова.

Кипърските турци не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение на Източното Средиземноморие, тъй като природното богатство принадлежи на всички живеещи на острова, заявява нееднократно Мустафа Акънджъ. Кипърско-турският лидер е съгласен с кипърско-гръцкото ръководство, че при федерално обединение, за което той се бори, всички решения за управлението, експлоатацията и разпределението на приходите от природния газ ще са в компетенциите на федералното правителство. Въпросът е как да се действа дотогава.

Според Мустафа Акънджъ има три възможни сценария за развитие на енергийния проблем в региона и за решаване на конфликтите, които газът вече създава. Като първи вариант той вижда налагането на мораториум върху въглеводородните сондажни дейности, извършвани от всички страни в района, до постигането на споразумение по Кипърския въпрос. Вторият начин – в условията на липсващо решение, е двете общности да започнат диалог за споделено управление на природния газ край острова в полза на двете общности. Това всъщност е предложението, което Акънджъ представи на кипърския гръцки лидер Никос Анастасиадис през юли миналата година - за създаване на съвместен комитет за сътрудничество, чрез който кипърските турци да участват ефективно във всички фази на въглеводородните операции.

Най-неблагоприятен според Мустафа Акънджъ е третият сценарий – ако не се стигне до някакво споразумение, всеки да следва своя собствен път чрез едностранни споразумения с петролните компании. „Ако кипърско-гръцката страна провежда проучвания, тогава ние ще продължим със свои разработки и ще има напрежение, както сега”, казва той.

Акънджъ определя като „най-абсурдния план” споразумението за изграждане на тръбопровода EastMed за транспортиране на природен газ от Израел, Кипър, Гърция до Европа, който изключва Турция от важното геополитическо енергийно трасе. Това е далеч от икономическата логика, много по-разумно ще е източносредиземноморският газ да стига до европейските пазари през Турция, смята Мустафа Акънджъ.

„Напрежението в Източното Средиземноморие във връзка с търсенето на природен газ би изчезнало, ако кипърските гърци разделят с нас териториалните води на страната и правата на сондажи”, декларира в предизборната си кампания фаворитът на Анкара за „президент” Ерсин Татар. „Така всяка страна ще знае кои блокове й принадлежат и ще има право да търси и сондира за газ в тях“, е неговото виждане за разрешаване на газовия спор в региона.

Според Татар такова споразумение за разграничаване на морските зони на Кипър между кипърските гърци и кипърските турци трябва да се постигне преди да започнат нови преговори по Кипърския въпрос. „Основание” за такава подялба е и позицията му, че  федералният модел вече се е изчерпал и на масата на преговорите трябва да се сложат алтернативни варианти, включително създаването на две суверенни кипърски държави.

Татар е и силен поддръжник на турската доктрина „Синя родина”, легитимираща териториалните претенции на Турция в Източното Средиземноморие и инвазията й в офшорната зона на Кипър.

Ако бъде избран за президент, той ще продължи активно търсенето на въглеводороди във водите край Кипър заедно с Турция, уверява още Татар. Според него Гърция, Израел и кипърско-гръцката страна искат да узурпират правата на кипърските турци върху енергийните ресурси на острова. „Заедно с Турция ще защитим законните права на кипърските турци, произтичащи от международни и двустранни споразумения, и да извършваме сондажи както кипърската гръцка страна”, обявява подкрепяният от Ердоган кандидат в изборите.

90% от проблемите в Източното Средиземноморие ще бъдат решени

чрез създаването на механизъм за споделяне на приходите от газ, заявява турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

Проблемът със сондажите може да бъде решен много просто, смята турският висш дипломат. Според него кипърските гърци и кипърските турци трябва да установят механизъм за сътрудничество, който да координира въглеводородните дейности и да гарантира справедливото разпределение на приходите между двете страни. Докато това не бъде постигнато, кипърско-турската страна ще продължи дейността си в областта на въглеводородите чрез турската държавна петролна компания TPAO.

Без решение на Кипърския проблем Турция няма да води преговори с кипърските гърци, бе посочено в изявление на турското Външно министерство в отговор на заключенията на европейската среща на върха. Европейския съвет призова Турция да приеме поканата на Кипър да влезе в диалог за разрешаване на всички морски спорове между двете страни. „Докато Кипърският въпрос не бъде решен, събеседник на кипърските гърци не е Турция, а кипърските турци. Турция няма да разговаря с кипърско-гръцката администрация на Южен Кипър, която не представлява кипърските турци, относно морската юрисдикция в среда, в която кипърските турци не съществуват. Ето защо ЕС не трябва да апелира към Турция”, се казва в декларацията на Анкара.

„За да има стабилност в региона, за да се печели от природните ресурси, трябва да се постигне някакъв вид сътрудничество, включвайки и Турция. Това е сигналът, който тя дава със своите сеизмични и сондажни проучвания в района - ако вие (кипърски гърци, Гърция, Израел, Египет и други) ме изтласкате, няма да ви позволя да играете тази игра”, коментира д-р Сертач Сонан.

От конвергенция до ескроу сметка

От своя страна международно признатото правителство на Кипър подчертава неведнъж, че правата на кипърските турци върху природните ресурси на страната са гарантирани от съществуващи споразумения от предишни кръгове на мирните преговори.

Сближавания по въпроса за споделянето на природния газ между двете общности са постигнати през 2011 г. и през 2015 г. и тези конвергенции никога не са били оспорвани от Турция или от кипърските турци, обясни президентът на Кипър Никос Анастасиадис на пресконференция след Европейския съвет миналата седмица. Затова и въпросът за въглеводородите нито е бил повдигнат по време на напрегнатия период на преговори между 2011 и 2017 г., нито е бил част от рамката на генералния секретар на ООН, представена на конференцията в Кран Монтана през юли 2017 г., уточнява Анастасиадис.

Кипърско-гръцкото политическо ръководство отхвърля предложението на Акънджъ за съвместен комитет за управление на енергийните въпроси в изключителната икономическа зона на Кипър, тъй като според него става въпрос за суверенни права, каквито кипърско-турската общност няма.

Анастасиадис има „насрещно” предложение, което пък не бе прието от кипърското турско ръководство.

Кипърският президент предлага да бъде открита специална ескроу сметка в полза на кипърско-турската общност. В нея ще бъдат депозирани част от бъдещите приходи от експлоатацията и добива на газ край острова, въз основа на дела на населението. Те ще могат да бъдат освободени и кипърските турци да получат достъп до тях дори преди решаването на Кипърския проблем, ако Турция признае границите и суверенните права на Република Кипър в нейната изключителна икономическа зона, предлага Никозия.

Освен това Република Кипър е създала Национален суверенен фонд, който защитава интересите на кипърските гърци и кипърските турци за приходите от въглеводородните находища, подчертава Никос Анастасиадис пред колегите си на срещата в Брюксел.

Проблемът е, че всички тези спорове и сметки на лидерите на двете кипърски общности засягат доста отдалечено във времето енергийно развитие в региона. Досега в рамките на енергийната програма на Кипър в изключителната му икономическа зона са открити три газови находища, за които обаче се очакват потвърдителни сондажи. Работата по тях на компаниите „Тотал”, „Ени” и „ЕксънМобил” бе отложена с една година, за 2021 г., заради короновирусната пандемия. В „застой” е и единственото кипърско газово находище с издаден лиценз за експлоатация – „Афродита”.   

В тази ситуация на сложно преплетени интереси кое е водещото – газовият проблем или Кипърския въпрос, питам д-р Сертач Сонан. „Газът и решаването на Кипърския въпрос трябва да са едновременно на масата за преговори, те са част от голямата идея или цялостно споразумение и трябва да вървят ръка за ръка”, посочва кипърско-турският специалист по международни отношения. „Природният газ може да се превърне в катализатор за решаването на Кипърския проблем. Това е

единственият лост, който кипърските турци (и Турция) държат,

за да окажат натиск върху кипърските гърци и Анастасиадис да седнат на масата за преговори и да останат на нея. Природният газ е едно от нещата, които могат да променят мисленето на Анастасиадис след провала в Женева и Кран Монтана за нови преговори. Той трябва да види, че стратегията му за ангажиране на големи международни петролни компании или за сключване на съюзи със съседни държави не работи. Турция не се възпира от това, по-скоро се върна като бумеранг - Турция стана по-враждебна. Всичко това създаде напрежение и дестабилизира целия регион на Източното Средиземноморие”, оценява развоя на събитията д-р Сонан.

Провеждането на многостранна регионална конференция за Източното Средиземноморие, с всички средиземноморски крайбрежни държави, на която да бъде обсъден широк кръг от теми, ще е от полза за деескалация на напрежението в него, смята Европейският съвет, който записа решение за организирането й в приетите миналата седмица заключения. Очаква се тя да бъде подготвена за началото на 2021 г.

Форумът, на който ЕС възлага да умиротвори региона, засега, само дни откакто бе оповестена идеята за него, създава повече конфликти. Напрежението расте най-вече заради оспорваното присъствие на Кипър и кипърските турци.

Турция, която не признава Република Кипър, заявява, че на форума тя трябва да фигурира като „Кипърско-гръцка администрация на Южен Кипър”. В същото време „кипърските турци определено трябва да бъдат представени на конференцията, както заслужават”, потвърждава отново турският президент Ердоган във вторник /6 октомври/.

„Кипър ще участва точно както участва в Европейския съвет - т.е. като Република Кипър и без отделното участие на кипърските турци. Република Кипър може да бъде представена само така, както е представена в Европейския съвет. Представителството на която и да е общност в каквото и да е качество не се приема”, категоричен е кипърският президент Никос Анастасиадис на пресконференцията в Брюксел в края на миналата седмица.

За кипърските турци ще бъде катастрофа,

ако те бъдат изключени от предстоящата международна конференция за Източното Средиземноморие, убеден е д-р Сертач Сонан. Според него обаче има само един единствен приемлив начин кипърските турци да седнат на масата на конференцията. „Това е да се проведе петстранната конференция по Кипърския въпрос след кипърско-турските избори (както бе обявено от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш след срещата му с Акънджъ и Анастасиадис в Берлин още през ноември 2019 г. и както за пореден път той потвърди преди 2-3 седмици) и на нея кипърските гърци и кипърските турци да приемат стратегическо споразумение относно параметрите на новите преговори. Двете страни трябва да се договорят, че преговорите ще започнат и този път ще бъде различно. Ако има такъв подход, може да бъде постигнат компромис и кипърските гърци да приемат участието на кипърските турци в международната конференция”, обяснява доц. Сертач Сонан очертаващата се с много неизвестни през следващите месеци ситуация.

Първата брънка в нея ще стане ясна до дни – след вота на кипърските турци на 11 октомври и евентуално на 18 октомври.