Ядрената енергетика може да бъде в основата на енергийната трансформация в България

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2042
article picture alt description

Анализ на енергийният експерт Борислав Боев публикуван в World Nuclear News

През последните няколко години в ЕС усилено се действа по разработването на стратегии за енергийна трансформация. Централно място в тези политики заема идеята за намаляването на въглеродната интензивност на икономиката. Актуализираната стратегия за Зелената сделка (European Green Deal) от 16 септември 2020 г. цели намаляването на въглеродните емисии с 55% през 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Постигането на такава амбициозна цел за толкова кратко време ще изисква значителна трансформация на цели сектори в икономиката.

 Електроенергетиката, като основен клон на енергетиката, е основен източник не само на въглероден диоксид, но и на далеч по-вредни и опасни за човешкото здраве газове и субстанции като серен диоксид, азотни окиси, фини прахови частици и тн. Ето защо е важно производителите на електричество да адресират и този проблем, който носи непосредствена опасност за човешкото здраве.

България като член на ЕС трябва да спазва общата насока за развитие на енергетиката. Идеята на Брюксел за относително бързо извеждане от експлоатация на въглищните централи обаче има потенциал да създаде огромни дисбаланси в българската електроенергийна система, защото страната е прекалено зависима от тези източници и до днес. Те съставляват 45% от производството на ток в страната и в пълна степен може да се твърди, че са от ключово значение за националната сигурност. Заедно с ядрената централа в Козлодуй, която произвежда 35% от електричеството страната, тези централи формират гръбнака на българската енергетика. Преходът от въглища към по-чисти източници в страни като България трябва преди всичко да бъде плавен  и добре замислен. Запазването сигурността на електроенергийната система (ЕЕС) трябва да включва такива източници, които да са максимално близки в технико-технологичен и икономически характер до въглищата. Това отрежда водещо място на ядрената енергетика при осъществяването на енергийната трансформация.

Има няколко възможности за развитие на ядрената енергетика в България:

1) АЕЦ Белене

Проектът за изграждане на втора атомна централа е вече с 40 годишна история. За този период той пропада два пъти, като проблемите свързани с неговата реализация винаги са били от организационно-управленски и икономически характер. В момента България е собственик на ядрен остров с два чисто нови реактора ВВЕР-1000 по проект AES-92, а през последните две години българското правителство се опитва да рестартира процедурата по избор на стратегически инвеститор, която ако бъде успешна, може вече да се говори за изграждане на централата. Потенциалните предизвикателства, които са свързани с настоящата процедура произтичат от необходимостта за нова нотификация към Европейската Комисия при промяна в структурата на инвестиционния проект. Това се извършва в съответствие с Договора за Евратом. В съответствие с националното законодателство също трябва да бъдат подновени редица документи, свързани с лицензирането, които са с изтекъл срок. Като положителен пазарен сигнал от последните месеци може да се посочи сключването на Меморандум за разбирателство между основните кандидати в процедурата за стратегически инвеститор Росатом, Фраматом и General Electric. Въпреки това трябва да се подчертае, че проекта предстои да извърви дълъг път, защото наред с възможностите пред него стоят и редица предизвикателства. Настъпилата икономическа криза в следствие на COVID-19 допълнително усложнява процедурата и по всяка вероятност ще отложи важни дейности по нея напред във времето.

2) АЕЦ Козлодуй - 7 и 8 блок

Строителството на нови блокове на площадката в Козлодуй е друг вариант, който не трябва да бъде пренебрегван, защото там вече има изградена техническа инфраструктура, която може да посрещне изграждането на нови мощности. Изграждането на нови реактори на съществуваща площадка носи своите безспорни предимства по всички вектори – технико-технологичен, финансово-икономически, административен и кадрови. Наличието на системни връзки и преносен капацитет улеснява дейностите по присъединяване на блоковете както към ЕЕС на страната, така и към ENTSO-E, а това ще има и пряк ефект под формата на по-ниски инвестиционни разходи  за присъединяване. Не трябва да се пропуска и кадровия потенциал на АЕЦ „Козлодуй“, защото там действа система по подготовка и обучение на кадрите, съществува Учебен център на самата площадка, а централата има вече изградено и добре работещо партньорство с водещи образователни институции както във средното, така и във висшето образование. Тези обстоятелства дават редица конкурентни предимства на проекта за изграждане на 7 и 8 блок на площадка Козлодуй.

3) Малки модулни реактори

Малките Модулни Реактори (ММР) са опция, която все още няма голяма популярност в България. Нуждата от компактни, стандартизирани и маневрени реакторни дизайни обаче ще става все по-голяма, особено в пазари, които не се развиват толкова бурно откъм търсене на електроенергия. Предстоящото извеждане от експлоатация на въглищните централи съвсем естествено повдига въпроси, свързани с изграждането на заместващ капацитет. Използването на ММР може да спомогне за изграждането на такъв капацитет, който обаче да отговаря на съвременните изисквания за ниско ниво на емисии. Освен това стандартизацията на дизайните и тяхната компактност могат да снижат капиталовите разходи, като по този начин ще направят ММР не само привлекателна, но и възможна опция за продължаването живота бившите въглищни комплекси. Възможността за изграждане на ММР не се изчерпва само с централите в Маришкия басейн. Те могат да намерят приложение както на съществуващата площадка в Козлодуй, така и в Белене. Ползите от използването на ММР трябва да бъдат взети под внимание, защото енергийните системи в бъдеще ще изискват все по-гъвкави и маневрени генериращи мощности.

България несъмнено ще има нужда от нов ядрен капацитет с оглед предстоящото затваряне на големи въглищни мощности. В краткосрочен план приоритетите пред ядрената енергетика трябва да са свързани с продължаващата експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, които след успешно извършената модернизационна програма, са технически годни да работят през следващите 30 години. В средносрочен и дългосрочен план обаче страната трябва да мисли за изграждането на допълнителен капацитет. В настоящите енергийни планове е записано, че след 2030 г. ще се добавят нови 2000 мегавата ядрени мощности, но все още не е ясно къде ще бъдат реализирани.

Потенциалните предизвикателства пред изграждането на нов ядрен капацитет могат да бъдат групирани по следния начин:

Европейски предизвикателства. Неясното място на ядрената енергия в стратегическите енергийни документи на ЕС продължава да буди въпросителни както у държавите-членки, които разчитат на ядрената енергетика, така и у инвеститорите. ЕС си поставя амбициозни цели за драстично намаляване на въглеродния отпечатък в електроенергетиката, но ядрената енергетика продължава да отсъства от плановете като чист и устойчив източник, които може да помогне за енергийния преход. Липсата на подкрепа за развитието на сектора на централно ниво и увеличаването на регулациите ще поставят в риск изпълнението на плановете за изграждане на нови ядрени мощности и биха изпратили лош пазарен сигнал към потенциалните инвеститори. Ето защо ЕС трябва да преосмисли политиката си по отношение на ядрената енергетика, защото тя има определящо място за чистотата на електроенергийното стопанство. Тук България трябва да търси съюзници в лицето на държавите от ЕС, които са декларирали принципна подкрепа за развитието на ядрената енергетика

Национални предизвикателства. Тук проблемите са най-вече от организационно-управленски характер и са свързани с липсата на стратегическо мислене при “policy-makers”. Липсата на управленски капацитет и ненужната бюрокрация също могат да забавят изпълнението на проектите, а при дадени условия да бъдат и главната причина за тяхното пропадане. Адресирането на този проблем може да стане със създаването на национална енергийна доктрина, която да постави развитието на ядрената енергетика в основата на предстоящия енергиен преход в страната и заложените дейности да се изпълняват, без значение какво правителство е на власт. Традиционно ядрените проекти се отличават с относително дълъг срок на изпълнение, който обикновено надхвърля един управленски мандат. Ето защо е важно ръководителите в енергетиката да не мислят само краткосрочно. От стратегическото управление в енергетиката до голяма степен зависи и развитието на ядрената енергетика.

Плановете на ЕС за намаляване на емисиите в енергетиката могат да се определят като прекалено амбициозни. Те изискват трансформацията на инертни системи, а в краткосрочен и средносрочен план това е трудно постижима цел. Все пак, в електроенергетиката намаляването на емисиите може да бъде постигнато само ако се случи експанзия на един от най-нискоемисионните енергийни източници в лицето на ядрената енергетика. Към настоящия момент ядрените централи произвеждат между 40-50% от нискоемисионната електроенергия в целия ЕС, което е свидетелство за приноса им към чистата енергетика. България като пълноправен член на ЕС може да увеличи приноса си за енергийната трансформация именно чрез експанзия на ядрената енергетика. Изпълнението на тези планове обаче е свързано с подобряването на управленския капацитет в енергетиката и намирането на съюзници сред държавите-членки, които споделят визията за ядреното бъдеще на Европа.

Борислав Боев завършва бакалавърската си степен по „Икономика на индустрията“ в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ – гр. Свищов през 2015 г, а от 2016 г. е магистър по „Индустриален мениджмънт“. От 2018 г. е докторант към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ – гр. Свищов. Интересите му са в сферата на енергетиката, индустриалната икономика, международните отношения и икономическата дипломация.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща