OIES: Турският газов пазар в преход към либерализация или просто бизнес

Турският енергиен сектор е силно засегнат от COVID-19. Търсенето на енергия е намаляло с 4,5% през първите пет месеца, потреблението на газ в промишления сектор е спаднало с 16%, а в жилищния сектор - с 2%. Най-силен е бил спадът през месеците април и май, когато търсенето на природен газ е спаднало с 20,6% (през април) и с 24,2% (през май). Това се казва в анализ на Oxford Institute For Energy Studies (OIES).

Най-много е пострадал секторът за производство на електроенергия заради намаляване на потреблението с почти 46% през месеците април и май. През юни и юли в страната се е наблюдавало възстановяване, но както се отбелязва в публикацията по темата в GGP, върху част от потреблението все още има последици. Икономическият спад, според публикацията е  довел до ускоряване на годишната инфлация от 11,39% до 12,62% през май. Пандемията е оказала отрицателно въздействие и върху търговските и финансовите потоци на Турция. Годишният излишък от 1,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2019 г. е намалял до 0,2% от БВП за първото тримесечие на 2020 г., а прогнозната текуща сметка се е понижила допълнително до прогнозен дефицит от 1,6% през второто тримесечие

Ситуацията, създала се в резултат на пандемията, според експертите, изготвили доклада е съвпаднала и  с времето, когато Турция извършвала пазарна подготовка за предстоящото предоговаряне на дългосрочните договори за продажба на газ с настоящите си доставчици.

Целта - структурни промени на пазара и осъществяване на дългоочаквана либерализация чрез освобождаването му от дългосрочни договори (LTC), обвързването с цените на петрола, клаузата  Take or Pay (ToP), както и тези, свързани с дестинациите.

Настоящата пазарна ситуация, създадена от пандемията по отношение на цената на газа, която спадна под 2 щатски долара / mmBtu в големите европейски хъбове и излишъкът, както на втечнен природен газ, така и на тръбопроводен газ по много места в света ще ускори този преход към един по отворен и прозрачен пазар, коментират авторите от OIES.

Турция отдавна не е доволна от високите цени, които плаща за газа, в сравнение с останалата част на Европа и иска да се отвърже от индексацията към петрола. Турската страна традиционно купува газа по дългосрочни договори, обвързани с цената на петрола, а рисковете се поемат правителството, което субсидира цената на газа за населението на турската BOTAŞ. Това се оправдава с гарантиране сигурност на доставките.

Новата, настояща стратегия на Турция за природния газ е навременна. Тя съвпада и с изтичането на  всички дългосрочни договори (LTC) с настоящите доставчици на тръбопроводен газ през 2020-те години. Според данните, през 2021 г. ще изтекат дългосрочни договори за обем от 16 млрд. куб. м / год., от които 8 млрд. куб. м/ годишно се падат на „Газпром“, наполовина внасян от BOTAŞ, а другата половина от седем дружества от частния сектор. Следователно, 2021 г. се очаква да бъде решаваща по отношение на преструктурирането на пазара. Очаква се новите договори да са с по-гъвкави и конкурентни условия. „Газпром“ вече пострада от ситуацията на ниските спот цени на газа и намаляващия обем на продажбите в резултат на стагнация на търсенето. От 2017 г. насам руската компания вече загуби 30% пазарния си дял на турския пазар.

Промяната на пазарните структури и либерализацията оказаха влияние върху развитието на спот пазарите и върху критерии в Европа по отношение мрежата от европейски газови центрове, като някои от тях станаха наистина ликвидни. Този процес промени европейския пазар на газ, в резултат на което той функционира по-скоро въз основа на икономиката на търсенето и предлагането, а не на колебанията в цената на петрола, коментират от OIES.

В Европа този процес (на освобождаване от дългосрочните договори и обвързване с петролната индексация б.р.) стартира в средата на 2000-те години и завърши успешно в повечето европейски региони, но трябва да се каже, че той не бе успешен в държавите съседни на Турция. Въпреки че либерализацията там не бе успешна, в страните от ЕС в региона и особено в България бе постигнат напредък по отношение на ценовата формула в резултат на споразумението между ЕК и „Газпром“.  „Газпром се опита да избегне намаляването на цените и неохотно се съгласи с промяната им, когато България заплаши да се обърне към Комисията (ЕК).

Тъй като спот цените и тези по договорите се разминават значително в Европа и други страни, потребителите на руския газ в Турция започнаха да настояват за прекратяване на ценообразуването, обвързано с петрола. Тенденцията към ценообразуване, свързано с петрола, в Европа, а постепенно и в Азия доведе до появата на значително разминаване между спотовите и договорните цени през 2019 г. Това накара BOTAŞ и компаниите от частния сектор да настояват „Газпром“ да обвърже цената на газа с тази на най-големия газов хъб - TTF. „Газпром“ обаче отказа да направи каквито и да са промени в ценовата формула в дългосрочните договори. Въпрос беше оставен за предоговаряне с удължаване на договорите, но за 8 млрд. куб. м / годишно като те изтичат през 2021 г.

Турция отдавна наблюдава това развитие и има ясна позиция, че цените на природния газ в страната не отразяват ситуацията на пазара и, че трябва да настъпи промяна от дългосрочни към краткосрочни и средносрочни договори, индексиране на газа към този на хъбовете, а също и по-гъвкави условия в договорите.

Според анализа, заради настоящите дългосрочни договори Турция не е могла да осъществи намеренията си, въпреки покупките на втечнен природен газ. Турция и досега няма  постигнати по-добри договорни условия, както повечето европейски държави и компании. Индексацията към петрола, която все още съществува в ценообразуването на природния газ в Турция, различните клаузи, включително и „вземи или плати“, възпрепятстват възможността на BOTAŞ и вносителите от частния сектор да реекспортират излишните обеми на съседните пазари, когато са изправени пред спадащо търсене, високи запаси и ограничено съхранение на газ. Индексирането на цените, според авторите на анализа са направили доставките по-малко устойчиви на шоковете на търсенето и на спадащите цени, но също така  са забавили и либерализацията на този, вторият по големина пазар на природен газ в Европа.

Тази ситуация доведе до премиум цени на турския пазар на природен газ, като BOTAŞ и вносителите от частния сектор плащат сметки за газ с 20% по-високи от тези, плащани от клиентите на „Газпром“ в Европа. Сега, когато дългосрочните договори с „Газпром“, Азербайджанската компания за доставка на газ (AGSC) и Иранската национална газова компания (NIGC) изтичат, Турция иска да промени условията по дългосрочните договори.

Турция се чувства уверена в заемането на категорична позиция в преговорите с „Газпром“ и другите доставчици, тъй като тя значително засили позицията си благодарение на стратегията за удвояване на ежедневния капацитет за осигуряване не природен газ на входа. Това включва увеличаване на капацитета за внос на втечнен природен газ, но също така и намаляване на търсенето на вноса чрез значително увеличаване на дела на произведената в страната енергия от въглища включително лигнитни, на вятърната, на слънчевата енергия и от хидроенергийни източници. Тази политика даде плод; страната е произвела 66% от електричеството си от местни и възобновяеми ресурси през първите пет месеца на 2020 г. и 62,08% от януари до юли тази година, сочат данните на Министерството на енергетиката и природните ресурси, цитирани от експертите на OIES.

Турция се приближава до целта си да произвежда почти 66% от електроенергията си от местни и възобновяеми източници годишно, като по този начин събира плодовете от дългосрочните инвестиции в внедряването на възобновяема енергия. 20 май беше исторически ден, защото 94% от електричеството в страната бе произведено от вътрешни източници. Турция иска да стане самостоятелна в сектора на енергетиката, като произведената в страната енергия да намали зависимостта от вноса на природен газ и дългосрочни споразумения, които не са достатъчно гъвкави. Тази цел  е ключов фактор при вземането на решение за продължителността на подновените договори, се казва още в анализа. В документа се  анализират последиците от промените за регионалните пазари, особено ролята на Турция като транзитна държава и бъдещия износ на газ от Турция.

В заключението си авторите на документа стигат обаче до заключението, че докато турският пазар не се либерализира и при липсата на ликвидни национални и регионални търговски центрове, каквито и промени да бъдат направени по условията на дългосрочните договори, то те няма да отразяват адекватно динамиката на пазара. Правителството и в частност BOTAŞ не искат да либерализират пазара, но искат ползите от либерализацията, а това няма как да бъде съгласувано. Либерализацията в Европа напредва, навлизат нови играчи, пазарът на втечнен природен газ е разработен, затрупан е с газ на конкурентни цени. В анализа се допускат възможности за постигане на либерализация по други начини, достигане на газ, закупен на TTF чрез осигуряването на обратни газови потоци по връзките Малкоклар-Страджа2, тръбопровод Турция-Гърция, TANAP и Турски поток.

Преди всичко обаче е важно предоговарянето на дългосрочните договори, а и по-голяма яснота по дизайна на турския пазар, става ясно още от анализа.

Пълният анализ може да прочетете на: https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2020/09/Insight-72-The-Renewal-of-Turkey%E2%80%99s-Long-Term-Contracts.pdf