IEEFA: Европа, Австралия, Азия са водещи играчи в 50-те нови проекта за зелен водород

Възобновяемата индустрия за зелен водород се ускорява с 50 нови проекта, който бяха обявени през последната година, включително пет само през миналия месец. В същото време нов доклад на Института за енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA) стига до извода, че темпът не е достатъчно бърз, за да отговори на глобалното енергийно търсене, има масов недостиг на капитал, а бездействието от страна на правителствата води до забавяне на стартиращите предприятия в този сектор.

Автор на доклада на IEEFA Yong Por посочва, че въз основа на направения от него анализ на 50-те нови проекта, доставките на глобален зелен водород вероятно ще бъдат от порядъка само на 3 милиона тона годишно. В същото време търсенето на зелен водород се прогнозира на ниво от 8,7 милиона тона годишно до 2030 г. Това показва изключителен недостиг на предлагането.

Азия, Европа и Австралия подкрепят повечето от новите проекти за зелен водород, казва Yong Por.

Европейският съюз също залага на глобална технологична надпревара, а в подкрепа на проектите за зелен водород са фактори като подобряването на икономиката, спадът на разходите за възобновяеми източници, възможността за производство на водород на място и съществуващите газопроводи, които могат да се използват за транспортиране и за удовлетворяване на местното търсене, смята авторът на доклада.

„Въпреки това, много от 50-те нови и вече обявени проекта за зелен водород може да се сблъскат със закъснения поради несигурно финансиране, тромави структури на съвместните предприятия и неблагоприятната икономика, касаеща морската търговия.  За да се преодолеят очевидните препятствия са необходими повече публично-частни усилия за доставките на зелен водород, смята още авторът.

Подробният доклад на Yong Por прави преглед на 50-те глобални проекта за зелен водород, както и по-подробен на 10 от тях, с цел оценка на това дали е достатъчно прогнозираното снабдяване на глобално ниво.

Авторът установява, че за да бъдат успешни новите проекти, производството на електролизатори, горивни клетки и свързаното с тях оборудване (водородни компресори, котли, задвижващи влакове, резервоари за съхранение, съоръжения за бункери, тръбопроводи, сензори, измервателно оборудване и инсталации за втечняване) трябва да бъде значително и мащабно, като в същото време транспортните разходи за водороден транспорт трябва да бъдат значително намалени.

„Правителствата ще трябва да застанат зад тези нови проекти и да работят ръка за ръка с индустрията във времето на преход на света от изкопаеми горива към по-чисти възобновяеми енергийни източници“, казва авторът на доклада.  „Зеленият водород може да е ключов фактор, който позволява за интегриране на все по-евтини, но променливи възобновяеми енергийни източници.“

Въпреки че се занимават с относително малки проекти за зелен водород, стратегиите на Китай, Япония и Южна Корея са фокусирани преди всичко върху синия водород (произведен от изкопаеми горива с улавяне на въглерод) или сивия водород (който разчита на изкопаеми газ и суровини на основата на въглища с нулево намаляване на въглерода), а не на възобновяемият зелен водород.

Por определя планът на Европейския съюз от юли 2020 г. като най-амбициозният. Освен това е единственият с ключов и дългосрочен фокус върху зеления водород.

Докато Саудитска Арабия е пионер в световен мащаб по проект за зелен амоняк, разположен край Червено море, поставяйки го в отлична позиция за транспорт до Европа, Австралия е с най-амбициозните планове за износ на водород, които срещат положителна подкрепа от правителствените агенции.

„Правителствата трябва спешно да подкрепят този отрасъл, като разработят политически механизми, насърчаващи частната индустрия да инвестира така необходимите средства“, казва още Por. Той допълвайки, че индустрията ще се обучава и в процеса на работа, а това наистина ще изисква подкрепа на правителствено ниво.

Докато това не стане, по думите на автора закъснения по проектите ще има, тъй като привържениците на зеления водород все още се борят с липсата на достатъчна  жизнеспособност на проектите. Такава жизнеспособност засега, според автора се вижда  само в 14 от 50-те нови проекта, които са започнали да се осъществяват. Другите 34 са на етап проучване или меморандум за разбирателство.

„Има достатъчно място за повече водородни проекти, които да отговорят на глобалното търсене и ще е необходима допълнителна политическа подкрепа, за да се развие тази зараждаща се индустрия.

„Това е следващото глобално състезание за технологии.“, заявява Yong Por.

Докладът на IEEFA с автор Yong Por: https://ieefa.org/wp-content/uploads/2020/08/Asia_Australia_Europe-Lead-Green-Hydrogen-Economy_August-2020.pdf