Експерт: Проучването на „Алфа Рисърч“ доказва ясно, че българите не одобряват политическата класа

По повод на изнесените данни от социологическата агенция Алфа Рисърч за политическите нагласи у нас 3eNews потърси мнението на специалист по темата. Публикуваме мнението на експерт по комуникации с богат опит в анализите на политическата ситуация в страната.

Какво ни казват резултатите от проучването на Алфа Рисърч, поръчано от „Дневник“?

Става ясно, че мнозинството българи силно не одобряват политическата класа. Особено показателен е фактът, че почти половината от анкетираните не желаят да гласуват или не знаят за кого да гласуват. Това може да се окачестви условно като жълт картон за традиционните политически партии от страна на българските граждани и те трябва сериозно да му обърнат внимание. Към тези, които не желаят или не знаят за кого да гласуват да прибавим  и тези, които биха подкрепили несистемни играчи и несистемни партии и политически формации и картината става още по-обезпокоителна. Повече от половината от анкетираните български граждани не вярват, че някоя от сегашните, стари и нови партии, са в състояние да се справят с основния, според българското общество проблем на България, корупцията. Изпразнените от съдържание лозунги за борба с корупцията не предизвикват доверие у хората към нито един от политическите субекти, включително и новосъздадените. 

Дали от Демократична България ще разберат какво им казват хората, според проучването на Алфа Рисърч? Към момента поне не успяват пълноценно да надградят летящия старт след акцията на Росенец. Хората очевидно не им вярват достатъчно, за да ги припознаят еднозначно за свои лидери. А и те самите не се поставят еднозначно в тази си роля на лидери. Особено като си спомним безпринципната им коалиция за евроизборите,  само и само да имат излъчени представители, както и участието им в кабинета на Борисов, независимо от това как те самите обясняват своето присъствие там. Защо не успяват да накарат хората да им се доверят, че могат да са истинските лидери, които ще поставят основата на наистина правова държава? Очевидно една акция не стига. Бяха ли готови, когато драснаха клечката на пожара преди около месец, да поемат ролята, която искаха да имат в промяната или енергията, която генерираха, ще бъде изгубена или употребена от други, а те ще изтлеят като политическа формация, без достатъчно възможност за реализация на един сериозен стартов потенциал.  Предстои ни да видим, но те нямат много време, вече трябва да имат план и да знаят какво трябва да направят, за да накарат хората да им повярват. Задачата няма да е лесна, с наследството на Атанасов, Костов и други, които са част от политческото статукво по един или друг начин.

ГЕРБ трябва ясно да разчетат сигнала, че българските граждани не ги искат. Защото, макар и на първо място и с най-много подкрепа, тя е много ниска като стойност. При по-внимателен прочит на случващото се в последните години и особено в последните седмици, става ясно, че техният най-висок процент на, условно казано, одобрение, не се дължи на тяхното успешно управление, а на техния електорат, който са запазили и това са тези, които по един или друг начин, пряко или косвено се облагодетелстват от близостта си с властта: раздутият административен и неефективен апарат от чиновници в държавната и общинска администрация и семействата им, партийни функционери и техните семейства и приближени, които получават обществени поръчки, земеделски субсидии, профсъюзни деятели и техните семейства и приближени, съсловни организации, спортни отбори и други, свързани по един клиентелистки начин с тяхното управление и водени единствено от подбуди за лично, семейно и корпоративно облагодетелстване. Това измъчено първо място на ГЕРБ не е победа, а  се дължи и на очевидната липса на други сериозни политически субекти и партии, от които хората да не са разочаровани и подведени. Ако партиите от това проучване влязат в парламента, става ясно, че ГЕРБ вероятно няма да има с кого да направят евентуална коалиция. Това би могло да означава, че те няма да имат шанс да управляват за четвърти път, въпреки, че " в името на запазване на спокойствието" и демонстрирайки "отговорно поведение", за да не "се тласне страната в хаос" сме свидетели на всякакви безпринципни коалиции в най-новата история на България. 

БСП би трябвало да са разтърсени от собствената си политическа немощ и лоши резултати, които показват неща, все неприятни за нейния сегашен лидер и водената от нея партийна политика. В допълнение, те отново са с по-лоши резултати от ГЕРБ, което се превърна в своего рода стигма за партията и Корнелия Нинова. Този резултат на т.нар опозиция е направо унищожително  нисък, при положение, че ГЕРБ се „радват“ на масово неодобрение и като управляващи са толкова непопулярни, че е малко трудно да си представим как столетницата не успява дори да ги достигне. БСП имаше шанс, покрай победата на Радев, да се отърси от доста проблеми и да се реформира в една лява модерна партия. Вместо това се отдаде на вътрешни борби и предварително изгубени битки, с безмислени вотове на недоверие и изпразнени от съдържание лозунги от типа на „Ние имаме план за България“. Не успя да им помогне и Радев, въпреки доста ентусиазирания му опит да се качи на гребена на вълната и да поведе хората срещу „ мутрите“. Засега неговата популярност си е негова популярност, която не се прехвърля на БСП. Нещо повече, ако Радев се опита да „даде едно рамо“ на БСП, много вероятно ще изгуби от прилично високия си рейтинг.   

Що се отнася до обединените патриоти, това може да се окаже последният им валс в управлението на страната. Тяхната крайна непопулярност е още едно доказателство, че с нападения на възрастни жени по границата, празни приказки и никого не спиращи огради, безпринципни позиции,  в опит да се прикрият отявлени далавери от различно естество, не се получава доверие. Техните назначения в различни ведомства на страната и непрофесионализма на техните протежета, доведоха до тотален срив на и без това невисокия им авторитет. Нищо чудно в един момент, усещайки неизбежния край, да се обърнат и срещу своите благодетели от ГЕРБ, в отчаян опит техните лидери да влязат в парламента, за да продължат да осребряват присъствието си. Едва ли ще успеят да подведат българските граждани та отново да им гласуват доверие. Какво стана с Атака?  Всички видяха закротването на „буйния борец за свобода и правда“. Волен Сидеров в столичния общински съвет. Той избяга навреме, преди тоталния крах на т.нар патриотичен фланг и явно е доволен от статуквото.

Сериозна оценка би трябвало да направят и традиционно непоклатимите ДПС, след това проучване, защото резултатите за тях са повече от показателни за възможно неодобрение вътре в редиците на избирателите. Това би могло да говори за еманципиране на българските граждани с турско етническо самосъзнание от ръководството на партията, която като че ли към настоящия момент не би трябвало да има причина да съществува под сегашното си име.

Другият несистемен играч от последните избори, фармацевтичният предприемач и универсален боец за справедливост, варненският Робин Худ, е Веселин Марешки, за когото е почти сигурно, че няма да влезе в следващото народно събрание, ако се запазят тенденциите към настоящия момент. Това е очаквана награда за неговия краен, безпринципен популизъм. Освен себе си, свои приближени и роднини и ГЕРБ по време на вотовете на недоверие, няма данни да е помогнал на когото и да е друг.

Цветан Цветанов изобщо не е в раздаването, ако изборите бяха днес. Както и Божков. Популярните, водещият и телевизионер Слави Трифонов и бившият омбудсман и кандидат кмет на София, Мая Манолова, за момента се радват на известно одобрение, повече за Слави Трифонов, който дори изпреварва, според проучването, ДПС. Какво ще стане, когато трябва да се гласува е трудно да се прогнозира, защото одобрение е едно, избор е друго, концертите са шоу, а гласуването е отговорност. Какво би станало, ако наистина влязат в парламента е също трудно да се прогнозира, но има вероятност да станат жертва на безпринципни договорки и търговия с подкрепа, което бързо би ги обезличило. С кого би се коалирала Мая Манолова, с БСП, от чиито редици произхожда и които не я подкрепиха ефективно за кмет на София, или с ГЕРБ, които и дадоха възможността да натрупа достатъчно личен ПР актив като омбудсман, предстои да разберем, ако влезе в парламента. Склонността и към екстремни акции като рейдове на печатница, подкрепа на метро - терористи и черни чували едва ли би и помогнало особено. Защото този път протестират интелигентни млади и немлади хора, които ги разпознават.

Припомняме, че според изследването, ако изборите бяха сега, ГЕРБ остава първа политическа сила и събира доверието на българите с 26,7% от гласуващите, но губи 6 пункта спрямо предходните избори. БСП са следващи с 19.2 на сто сред решилите да гласуват.

Трета политическа сила ще е е "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която би получила 18,80% от гласовете на хората. На четвърто място е ДБ с 12.3 %, следвани от ДПС с 8.3% от всички гласуващи. Проектът на бившия омбудсман Мая Манолова – „Изправи се.БГ“, би събрала 5,9 на сто от гласовете, ако изборите са тази неделя. Коалиция „Обединени патриоти“ е на ръба за влизане в парламента, а партията на Веселин Марешки – „Воля“, събира под 1% от гласовете на хората.