Учени: В резултат на по-чистият въздух по време на карантината заради COVID-19, слънчевите модули са произвеждали повече енергия
Немски учени от института Helmholtz-Institut Erlangen Nürnberg заедно с учени от Масачузетския технологичен институт и компанията Cleantech Solar са изследвали влиянието на COVID-19 върху производството на фотоволтаичните слънчеви електроцентрали. Става въпрос не за влиянието на коронавируса, а за последствията от „голямата карантина“, когато жителите на почти всички страни останаха по домовете си, транспортът и полетите почти спряха, а икономиката замря, което доведе до съществено изчистване на въздуха в много от замърсените райони на планетата.
Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Joule в статията The Impact of COVID-19-Related Measures on the Solar Resource in Areas with High Levels of Air Pollution. Авторите отбелязват, че положителното влияние на карантината върху производството на слънчевите електроцентрали не е било неочаквано, но те са искали да разработят научен подход, чрез който достоверно да се измери влиянието на пониженото замърсяване на въздуха върху слънчевата енергетика.
В процесът на изследването е използван пиранометър за оценка на слънчевата радиация в близост до търговска фотоволтаична инсталация в района на голям Делхи, Индия по време на карантината. Данните за концентрацията на фин прах са били получени от серия измервания в посолството на САЩ в Делхи, като се е регистрирало значението на всеки час. По думите на учените, слънчевите електроцентрали в този град, който е един от най-замърсените на планетата, възможностите на слънчевите мощности намаляват с над 10 % заради замърсяване на въздуха.
Измерванията са показали, че по обяд в края на месец март, след като на 24 март е била наложена карантина, нивото на радиацията е съставлявало 950 Вт на квадратен метър. В същото време през предишните години (от 2017 до 2019 г. ) тя е съставлявала 880 Вт на квадратен метър. Това е увеличение с 8,3 %. Съществуващата информация за качеството на въздуха и финият прах са довели до заключението, че по-чистият въздух е бил основната причина за по-голямата слънчева радиация, а следователно и за по-голямото производство на слънчевите инсталации.
Авторите на изследването дават и свое определение на данните. Такова изменение, е като все едно да се премести слънчева централа от дъждовна Англия и в по-слънчевия Нюрнберг, кават те. „Очаквахме разлика, но бяхме изненадани от силно изразеният ефект“.
През април инсолацията също е била с 5,9 % по-висока, но през февруари или в началото на месец март учените не са открили големи разлики в сравнение с предишни години. „След избухването на COVID-19 в началото бе въведен комендантски час от 22 март, а след това и карантина в цяла Индия...След тези мерки в Делхи се наблюдаваше необичайно чисто небе“. При това, независимо от по-добрите показатели качеството на въздуха в Делхи все още е било много под показателите на други градове по света.
По време на пандемията „получихме малка представа как изглежда света с по-чист въздух. Слънчевите панели може да играят важна роля за изравняване на кривата на климата“. Използването на голям брой слънчеви производствени мощности може да засили процеса за по-чист въздух“, казва водещият автор на изследването Ян Мариус Петерс.
Това не е първа разработка. Още през август миналата година американските учени от Масачузетския технологичен институт в този дух проведоха проучване за възможните негативни последствия от глобалните температура за работата на слънчевите модули. В него се доказва, че затоплянето също намалява производителността на модулите.