Иванка Диловска: Осигуряването на студен резерв е необходимо, но начинът, по който това се прави, поражда много подозрения
Съществуването му не е тайна, а е наложено като широка практика от самата специфика на електроенергийната система, коментира членът на УС на Института за енергиен мениджмънт в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус“
Водещ: Студеният резерв за електроенергийната система ще се ползва при необходимост и то само от държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Поправки в Закона за енергетиката, които се очаква да бъдат приети на второ четене в четвъртък, ще позволят със заповед на енергийния министър да се възлага на определено енергийно предприятие да държи мощностите в режим на готовност и да получава за това средства от бюджета. За последните 2 години ТЕЦ „Варна“, която е част от т.нар. „студен резерв“ и собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган е била включена 5 пъти, за да изпълни ангажимента си за осигуряване на системата. Всяко от тези включвания е струвало над 10 млн. лева. Колко енергия е произвела ТЕЦ „Варна“ за въпросните 5 пъти, за което е получила и допълнителни плащания за всеки произведен мегачас, не се съобщава. Звучи почти като номер този вариант: една централа получава готови пари – милиони, без да работи.
Какви са всъщност игрите със студения резерв. Поканих за анализ Иванка Диловска – член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Г-жо Диловска, нарекоха студения резерв „мръсната тайна“ на българската политика и на българската енергетика. Защо?
Иванка Диловска: Студеният резерв май се превърна в горещ картоф в последните дни. Но самото му съществуване нито е тайна, нито е мръсна, а е наложено като широка практика от самата специфика на електроенергийната система.
Водещ: Обяснете ни, какво е това студен резерв. Хората не могат да си представят как за нещо, което не работи, се получават десетки милиони лева.
Иванка Диловска: Електроенергийният системен оператор (ЕСО) – това е нашият диспечер на системата, във всяка държава трябва да балансира във всеки момент електроенергийната система така, че да има производство равно на потреблението. Много трудна задача, поради което всяко нарушаване на този баланс води до проблеми не само на територията на една държава, но и на съседните държави. И затова са създадени критерии за надеждност – Е -1 се нарича европейският критерий, който казва, че всяка държава-членка в лицето на нейния оператор трябва да гарантира, че ако излезе от строя някоя мощност или някой възел, преносен възел на системата, важен, или нещо друго, то електроенергийната система е гарантира така, че да не се стигне до проблеми с потоците енергия, с устойчивостта, показателите чистота, качество на енергията, да не се стигне до недостиг на енергия. Това как може да се постигне? Първо, ако се складираше електрическата енергия, супер, много хубаво би било, има склад с електрическа енергия – ако настъпят някакви проблеми и да речем някой блок излезе от строя, то тогава се активира складираната енергия. А тъй като обаче технологично все още няма възможности за съхранение, всичко е още на едно пилотно ниво, това се постига чрез поддържане на мощности готови да се включат веднага, ако диспечерът им нареди, и да започнат да заместят някой друг елемент на системата, който е трябвало да работи, но поради аварийни причини или някакви други причини е излязъл от строя. Ето това е ролята на студения резерв – мощности, които стоят заделени настрани от пазара и се включват тогава, когато това се наложи. И сега, за да не профанизираме проблема, това е много сложна работа. Тя се върши от електроенергийните оператори чрез моделиране, теория на вероятностите, съпоставяне на разходите за студен резерв с вероятността някой да не получи енергия и какви загуби ще има от това. Така че това е много сложна работа. Но така или иначе, студеният резерв е нещо много важно и широко разпространено във всички електроенергийни системи на Европейския съюз именно поради тази причина – за да се поддържа балансът на електроенергийните системи и тяхната устойчивост. По принцип тук ние си го наричаме „студен резерв“. В европейското законодателство се нарича „стратегически резерв“, и той е форма на известните вече, говорили сме, механизми за осигуряване на капацитети. Като такъв съществува и ще съществува и за бъдеще като част от пазарните модели. Последното нещо, с което беше регламентиран в европейското законодателство, говоря като дефинирана и законово приета форма на механизъм за работа на електроенергийните системи, е регламентът – Електрически регламент за по-кратко за електрическа енергия, който беше приет през декември 2019 година. Той е съвсем, съвсем нов регламент за вътрешния пазар, включително за механизмите за капацитет, включително за стратегическия резерв. Така че ние имаме законовото основание да го считаме не за мръсна тайна, а за една очевидна необходимост, необходим механизъм, за да може системата да работи, електроенергийната, с достатъчно качество и достатъчна надеждност, сигурност в снабдяването.
Водещ: А защо се получава така, че търговете за този студен резерв, за неговото поддържане всъщност бяха превърнати в предмет на политическа конюнктура, откъдето се създаде и това впечатление за нечиста сделка?
Иванка Диловска: Точно това е подозрителното в случая. Вижте, откакто беше приет регламентът, в него се казват три важни неща. Първо да кажа, че всеки регламент, не говоря за този регламент непрекъснато, просто защото това ми е най-лесно, а това е важно – всеки регламент не се транспонира в националното законодателство, този регламент се приема за част от националното законодателство. И какво казва той – много просто: чл. 22, мисля че беше, казва: доставчиците трябва да се избират, за студен резерв говорим, по прозрачен, недискриминационен и конкурентен процес, първо. Второ, цената по загражденията на избраните доставчици трябва да се избират на конкурентна основа. И трето, никой не трябва да бъде дискриминиран от участие в тези процедури. Това ни казва регламентът. Ние какво правим в момента? Отклоняваме се точно в обратна посока, и то законодателите ни се отклоняват в обратна посока от този регламент, който е част от нашето законодателство. Зачеркваме тръжната процедура, казваме: министърът ще налага на електроенергийните предприятия да предоставят студен резерв. Ами ако не могат да го предоставят? Как така ще им се наложи да го предоставят? Второ, как ще избере тя тези предприятия? Тя нарушава моментално първото искане – да има конкурентна процедура за избор на доставчици. След това преминаваме към цените. Казано е: след като ги избере министърът, говоря за законопроекта, който днес четох. Отново по стар български обичай подобен тип важни промени, бих казала нелепи, но важни промени, се приемат чрез друг закон в преходи и заключителни разпоредби – Законът за местното самоуправление беше този път. И след това стигаме до парите, до цената. В законопроектът се казва: тези предприятия, на които министърът е наложила да предоставят студен резерв, те ще сключат сделки с ЕСО. Аз се питам, на каква база точно те ще сключат сделките? Ще прави ли ЕСО търгове, няма ли да ги прави тези търгове, и ако ще прави търгове за избрани от министърката доставчици, то как тогава ще обяснят нарушението на регламента, който иска търговете да са открити за всички, да няма дискриминация? Разбирате ли, това са едни нелепи промени, които ни отдалечават от целта, която имаме – целта ни е да имаме най-после нотифицирани пред Европейската комисия и приети механизми за капацитети, за да знаем, че нищо тайно не се прави. Ние вместо да вървим по този път на доближавне към европейките правила, в момента зачеркваме принципи на един току-що приет регламент преди няколко месеца от Европейската комисия. Къде сме? В Европа ли сме или къде сме? Не знам. Вече не знам къде сме. Знаете ли на какво ми прилича това?
Водещ: Не.
Иванка Диловска: Един стар филм имаше „Ну погоди“, при който вълкът, когато видеше милиционер, вадеше хастара на джобовете, за да покаже, че не краде. Някак си едно такова бягане пред вятъра – ами защити това, което си направил. Търговете са необходими, защити на кого си дал парите и какво си получил срещу това. Ето това интересува хората, включително и мен, и вас. Какво сме получили ние, след като има договори за сключен студен резерв. Нужен ли е бил, не е ли бил нужен? Ако е бил нужен, какво се цели да загубим, ако го нямало него? Това са елементарни неща. Само че ако погледнете отчета на оператора, там са само хиксчета, нищо не може да се разбере – колко е платено, защо е платено – няма контрол върху процесът. И това е всъщност подозрителното в случая. Самият студен резерв и неговото осигуряване е много нужно, но начинът, по който това се прави наистина поражда много подозрения.
Водещ: Той поражда подозрения по начина, по който се е правил досега, и още толкова по начина, по който ще се прави отсега нататък при положение, че ще имаме субективното решение на министъра. И сега, какъв е изходът от ситуацията?
Иванка Диловска: Според мен, във всички случаи не може да се каже, че процедурата ще бъде променена по най-добрия начин в момента, след като ги виждаме тези промени. Беше казано също предварително, че целият студен резерв ще се осигурява от „Марица Изток 2“, както и вие казахте в анонса, само че това някак си първо технологично може да се окаже невъзможно. Тази централа може да няма възможността да достави целия този резерв. Второ, може да не й е изгодно да го достави. Трето, по принцип определянето на резерва само от една мощност е теоретично, то практически е изключено, трябва да има повече мощности включени в целия този механизъм, за да може да има сигурност на снабдяването, защото това е сложният процес на моделиране на устойчивостта на системата – не може да стане така, защото сме си нарочили някаква централа. Второ, беше казано, че този резерв ще бъде намален. Ако ще бъде намален, тогава защо преди това е бил увеличен? Или ако сега се налага да бъде намален, то защо не е направено преди решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, която е определила разходите за студен резерв за следващата година на базата на предишното решение за разполагаемост на министъра? 650 мегавата са определени.
Водещ: Толкова трябва да е студеният резерв. Много ли е, малко ли е?
Иванка Диловска: Това знаете ли колко е? Колкото един ТЕЦ „Бобов дол“, който стои и чака, ако се случи нещо, да може да бъде в готовност да влезе и да помогне. Примерно влиза някой блок на друга централа, или блок на АЕЦ-а, трябва да има някаква такава готовност, освен ако няма други варианти, примерно хранилище или индустрията да помага, тя да спира товарите си – различни варианти има. Въпросът е, че ние не знаем, 650 мегавата защо са били определени. Нямаме информация. Може да е напълно правилно. И също така сега ни се съобщава, че ще бъде намален, което също е изключително подозрително. Защо сега ще бъде намален, след като вече решението за цените е ясно, а и не беше намален тогава, когато му беше времето – малко по-рано, за да може това да се види и в заявлението на ЕСО за цените за тази година, и в решението на регулаторната комисия? А сега се казва, че ще бъде намален този размер на мегаватите, след като знаем какво става – появиха се много въпроси, появи се какво ли не. Така че и това също изглежда някак си пресилено. Намаляването на потреблението се казва, че е причината за това. Ми че то е намаляло с 3.5% за първото полугодие потреблението в страната. Възможно е в същото време, когато потреблението е намаляло, да са се вдигнали товарите, да има повече върхове, и да не се налага – самото намаляване на потреблението не води автоматично до по-малка необходимост от студен резерв. Всичко е съшито с бели конци и не завиждам на министъра, който ще трябва да налага предоставяне на студен резерв на избрани от него енергийни предприятия.
Водещ: Ако студеният резерв трябва да бъде намален като обем, ще се наложи ли да се преразгледат и цените на тока, защото разходите ще са по-ниски?
Иванка Диловска: Искам да кажа все пак нещо хубаво. Решенията на регулаторната комисия напоследък всъщност може да се каже, са най-добрият източник на информация, официална за това какво се случва в сектора. Та, от решението може да се види, че тъй като не е имало заповед на министъра, колко ще са необходимите мегавати за студен резерв за годината от 1 юли 2020 до 30 юни 2021 година, КЕВР е стъпила на базата на предишните 650 мегавата и постигнатите в предишните търгове цени, които са от порядъка от 9-10 лева на киловат за час, който осигурява 1 киловат мощност разполагаемост за 1 час и очаква 10 лева да речем възнаграждение, не зависи от това, дали работи или не работи. И на тази база КЕВР е определила 57 млн. лева за студен резерв за годината, която вече тръгна от 1 юли насам. Сега, тези 57 млн. лева, ако ги разделим на потреблението в страната, ще излезе, че плащаме някъде от порядъка на 2 лева на мегаватчас за студен резерв, което се сравни със сметката да кажем на потребител на ниско напрежение, тези, които сега ще излизат на свободен пазар, не битов, това е от порядъка на 1%. Сега, те се плащат по особен начин тези пари. Плащат ги производителните на енергия предимно, но ние с вас разбираме, че това, че ги плащат производителите, съвсем не означава, че те не се пишат на нашата сметка. Така че всъщност горе-долу всеки един от нас директно или индиректно плаща по 2 лева на мегаватчас за студен резерв. Ако бъдат намалени примерно наполовина разходите за студен резерв, може да се наложи и КЕВР да прецени, дали цената за достъп, но не нашата цена, защото както казах, по-скоро производителите са натоварени с плащане за студен резерв, а после те го пренасят към нас, могат да намалят цената на производителите, която в момента е 2.40 лева, може да стане, 2.40 лева е общата цена за достъп, може да бъде намалена с около 1 лев надолу. Това е, което може да направи КЕВР. Другият вариант е да прецени, че сумата не е толкова драматична, че да го прави сега, и би могло да се отнесе като корекция на цените за следващия регулаторен период.
Водещ: Даването на студения резерв на ТЕЦ „Марица Изток 2“ дали е протекционизъм за държавната централа?
Иванка Диловска: Това е много интересен въпрос. Много се радвам, че ми го задавате. Може да се окаже, че е наказание за държавната централа. Дали това се разбира? По принцип самото участие в студения резерв, ние го схващаме с вас заради ситуацията, в която сме, като толериране. И имаме основание за това. Същевременно обаче студеният резерв си е една голяма отговорност. Да речем, вие знаете, една друга подозрителна история, от която тръгнаха всъщност дискусиите на тази тема, това беше отказът на „Марица Изток 2“ по договор за студен резерв преди 2 години и впоследствие предоставянето му на ТЕЦ „Варна“. Ами трябва да ви кажа, че да не изпълниш ангажимента си по договор за студен резерв в която и да е държава има такива санкции, че никой не би искал да си го помисли. Това може да доведе до фалит на съответния производител, който не е изпълнил ангажиментите си за предоставяне на студен резерв, и то еднократно, пък камо ли да се откажеш от цял договор. Така че това за мен стои като неизяснен въпрос и би трябвало да бъде изяснен, защо това тогава се случи и какви санкции понесе производителят „Марица Изток“ за това, че се отказа от договора си. Сега след тази предистория да се върна на въпроса ви. В последното решение на КЕВР, ценовото, казва, че „Марица Изток 2“ има постоянни разходи – това са точно тези разходи, с които се поддържа разполагаемостта: заплати, ремонти, текущо поддържане, та тези разходи са 32 лева на мегаватчас. А ние виждаме, че тук говорим за цени от 10 лева на мегаватчас. Аз се питам, дали пък тази централа няма доброволно да каже или да не иска да работи при такива цени и да предоставя разполагаемост, защото не й излиза сметката? Не знам. От друга страна, ако пък някой си затваря очите и дава 10 лева без да проверява, доколко тя има разполагаемост, тези 10 лева могат да се окажат и печалба. Ето тук стигаме отново до въпроса за контрола и за липсата на прозрачност – ние нямаме информация за това, срещу тези 10 лева кандидатите или спечелилите търговете за студен резерв какво предоставят, какви разходи правят и какво предоставят. Какво правят те, за да осигурят тази разполагаемост? Как я използва ЕСО и какво печелим ние, като потребители, които в крайна сметка плащаме за всичкото това? Така че веригата се къса още в самото начало. Ние нямаме адекватен отговор на нито един въпрос. Имаме някакви цифри, някаква рамка, но всъщност в момента вървим към още по-голяма субективност и непрозрачност в тази посока вместо да правим обратното. Не би трябвало да се променя законът, би трябвало да се дадат обяснения. И ако някой наистина не си е свършил работата, то в крайна сметка поне един човек да излезе доблестно и да си поеме отговорността.