11 газотранспортни компании от ЕС представиха план за водородна мрежа дълга 23 хил. км

Група от 11 европейски газови инфраструктурни компании от 9 страни членки на ЕС представиха план за създаване на специална инфраструктура за транспортиране на водород «European Hydrogen Backbone». Изследванията им показват, че съществуващата газова инфраструктура може да бъде модифицирана за транспортирането на водород, при това при разумни разходи.

Планът е разработен от компаниите Enagás (Испания), Energinet (Дания), Fluxys (Белгия), Gasunie (Нидерландия), GRTgaz (Франция), NET4GAS (Чехия), OGE, ONTRAS (двете са от Германия), Teréga (Франция), Snam (Италия) и Swedegas (Швеция).

Компаниите предполагат, че от средата на 2020-те години постепенно ще се формира мрежа от водородни тръбопроводи, свързващи „водородните долини“, центрове за производство и потребление на водород, която мрежа през 2030 г. ще достигне дължина от 6800 км.

През 2040 г. дължината на водородната мрежа може да достигне 23 000 км. До 75 % тя ще се състои от преоборудваните настоящи газопроводи, а свързаните нови участници – 25 %. До 2050 г. се планира по-нататъшното й разширение.

В крайна сметка ще се появят две паралелни газотранспортни мрежи: водородна и (био) метанова.

Водородната мрежа, описана в документа ще бъде използвана за големи по обем транспортирания на водород, произведен чрез вятърни и слънчеви електроцентрали (системи) в Европа, на големи разстояния, по енергийно ефективен начин. Тя ще даде възможност за импортирането на водород извън пределите на Европа.

Европейската газова инфраструктура се състои от газопроводи с различни размери – от 20 дюйма в диаметър до 48 дюйма и повече. Водородната мрежа ще запази това разнообразие. Преоборудваните 36 и 48-дюймови газопроводи обичайно използвани за транспортирането на газ на големи разстояния в пределите на ЕС ще могат да транспортират около 7 съответно 13 ГВт водород по тръбопроводите по цяла Европа, което говори за огромния потенциал на газовата инфраструктура, в състояние да играе своя роля в бъдещата енергийна система на ЕС с нулеви емисии, смятат авторите на доклада.

Създаването на водородната мрежа се оценява на 27- 64 млрд. евро, което е относително умерена сума в общия контекст на европейския енергиен преход.

Авторите отбелязват, че оперативните разходи също не са големи: количеството на потребяваната електроенергия съставлява около 2 % от енергийното съдържание на транспортирания водород на разстояние 1000 км.

Според оценката, настоящата стойност (за транспортиране) съставлява 0,09 – 0,17 евро за кг водород на 1000 км, което ще даде възможност за икономично транспортиране на водорода на големи разстояния по цяла Европа. Относително широкият диапазон на оценка основно е свързан с несигурността на разходите на компресорите.

По-рано европейският оператор на магистралните електрически мрежи холандската компания TenneT и холандската инфраструктурна компания Gasunie публикуваха общ доклад, в който разглеждаха вариантите и възможностите  за използването на газовата инфраструктура на Нидерландия и Германия в „климатично неутрална икономика.

През месец май Асоциацията на газотранспортните оператори на Германия (FNB Gas - Vereinigung der Fernleitungsnetzbetreiber Gas e.V.) представи план за създаване през 2030 г. на мрежа за транспортиране на водород в цялата страна с дължина от 1200 км.

Както се вижда играчите на пазара вече започват да разработват сериозни варианти за максимално използване на съществуващата газова инфраструктура при декарбинизирането на икономиката. Газотранспортните компании виждат във водорода шанс за запазване и разширяване на бизнесът си през енергийния преход и са заинтересовани от осигуряването на максимални количества газ.

Планът на компаниите може да прочетете на: https://gasforclimate2050.eu/sdm_downloads/european-hydrogen-backbone/

или на: http://file:///C:/Users/3eNews/AppData/Local/Temp/2020_European-Hydrogen-Backbone_Report.pdf