Студен резерв или механизъм за капацитет? Как България ще защити ТЕЦ-овете си и интересите на потребителите?

В плановете си за развитието на енергетиката страната ни залага дългосрочно на използването на въглищните централи. Това e официалната позиция на българското правителство досега.  В същото време нови европейски правила, които влизат в сила от следващата година, поставят редица въпроси, по които трябва да се работи спешно поради ограничения срок, в който могат да бъдат предприети адекватни стъпки от българските управляващи.

Заявки за намерения

В интегрирания план, по който и в момента тече дебат  и който официално трябва да бъде предоставен до месеци пред Европейската комисия, темата за въглищните централи е сведена само до намерения.

„Използването на местните въглищни запаси има бъдеще като стабилизиращ източник на енергия. Централите, използващи местни въглища, осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската икономика. Тези централи са основни базови електропроизводствени мощности за българската електроенергийна система и са основен доставчик на услуги за балансиране на системата, поради което те се явяват основен фактор за електроенергийната сигурност на страна. Това определя ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната“.

Толкова. А сега е моментът за много бърза реакция и конкретни мерки предвид предстоящите ограничения, свързани с въглищните централи. В резултат на решенията на Европейския парламент от декември 2018 г. бе посочена целта за постигане на 32 % дял от ВЕИ. В настоящия интегриран план страната ни е заложила 27 %. Припомняме, че документът, оповестен тогава от ЕП, предвижда в тази връзка и преразглеждане на правилата на електроенергийния пазар.

Студен резерв, или механизъм за капацитет?

Страната ни от години работи по схемата за осигуряване на „студен резерв“ от различни ТЕЦ-ове с цел гарантиране на увеличено потребление в определени периоди от годината. През последните години тази схема показа деформации и продължава да предизвиква проблеми. Към настоящия момент обаче схемата за „студен резерв“ продължава и няма информация да се обсъждат идеи и да се предприемат конкретни мерки за промяната й.

Съвсем скоро предстои да влезе в сила ново ограничение за въглищните централи. Електроцентрали, които емитират повече от 550 грама въглероден диоксид на киловатчас няма да имат право на субсидии и държавна помощ - за каквато ЕК смята и заплащането за студен резерв - за да бъдат на разположение в случай на пикове в търсенето. Мерките ще се прилагат за новите централи от деня на влизането в сила на Регулацията, и от 2025 за съществуващите централи.

В България това ще означава, че трите централи в комплекса Марица Изток няма да могат да получават подкрепа, за да осигуряват разполагаемост след 2025 г. При положение, че в момента няма алтернатива за осигуряване на системата, особено през зимата, това може да ни изненада лошо.

Решението на Брюксел на практика означава край на плащанията за студен резерв за въглищните централи в България след 6 години. Освен че застрашава стабилността на централите, това поставя в риск и енергийната система.  С плащанията за студен резерв досега се гарантираше, че през зимата и в кризисни ситуации ТЕЦ-овете могат да се включат, за да стабилизират.

Без тази котва, електроенергийната системата няма да има как да осигури пиковете на потребление през отоплителния сезон.

От съобщение на ЕСО от края на февруари става ясно, че все още не е ясен пределният размер на разходите за студен резерв. Предстои от страна на Министерство на енергетиката да бъде утвърден средно годишния размер на студения резерв; от страна на КЕВР предстои да бъде определена цената за разполагаемост за студен резерв, по която ще се определи пределният размер на разходите;  предстои провеждането на търгове за осигуряване на студен резерв за предстоящия регулаторен период. Това означава, че намеренията са за запазване на схемата и през тази година. Въпросът е дали това няма да изправи ТЕЦ-овете на въглища пред риск в определен момент?

Докато страната ни тъпче на място по този въпрос, в 13 страни в Европа през миналата година вече работи т.нар. механизъм за капацитет, който да осигури потреблението на електроенергия в даден период от време. Предимството на механизма за капацитет е, че създава предвидимост за работата на централите за период от няколко години.

Повече от година експертите от сектора алармират,  че  България трябва да спре с разхищението на милиони за плащане на т. нар. "студен резерв". Както видяхме в годината, в която страната ни бе изправена пред криза заради тежките студове, той не успя да сработи. Това не би се случило, ако практиката за провеждане на търгове за капацитети, както е в много страни от ЕС, вече работеше. Затова експертите са категорични, че сега е времето за решения и за действия.

За целта България трябва да поиска одобрение от Европейската комисия, като предложи ясен и защитим механизъм за заплащане на капацитет, с който да докаже, че тези допълнителни плащания са необходими, за да се поддържат стандартите за надеждност на електроенергийната ни система.

Механизмите за заплащане на капацитет са различни типове и съществува класификация за тях съобразно основните им характеристики, която е направена от ACER, обясни неотдавна в интервю за 3e-news.net енергийният експерт от Института за енергиен мениджмънт (EMI) Иванка Диловска.

Що е то механизъм за капацитет ?

Настоящият студен резерв е от типа „стратегически резерви“, когато дадени мощности се поддържат извън пазара и се активират само в случаите на екстремални условия по нареждане на националните системни оператори. Нивото на заплащане се определя на базата на конкурентни тръжни процедури. За разлика от българската практика, при която студеният резерв се определя ежегодно, обичайно тези процедури в държавите членки се отнасят за период от няколко години. Такъв тип механизми бяха одобрени в началото на 2018 г. за Германия и Белгия.

Търговете за капацитет са друг широко разпространен тип, при който всъщност се създава пазар за капацитети. Количеството на необходимите мощности се установява централизирано – от системния оператор или от регулатора - за няколко години напред. Чрез търг се определя клирингова цена и на нейна база се плаща на всички спечелили участници (съществуващи и нови мощности) за налична разполагаемост. Най-дълго действалият механизъм от подобен тип е одобрен за Великобритания през 2014 г.

Специфичен тип са така наречените схеми за прекъсваемост, при които плащанията са насочени към потребители, които приемат да бъдат в готовност да намалят или увеличат своето потребление по нареждане на системния оператор. Подобен тип механизми бяха одобрени от ЕК в началото на 2018 г. за Франция и Гърция, обясни Диловска.

По думите на експерта  механизмите за капацитет гарантират постигане на определено ниво на сигурност на снабдяването чрез заплащане на производителите за разполагаемост на производствената мощност. За разлика от чистия пазар за енергия, където централите получават възнаграждение само когато произвеждат енергия, но не и за поддържаната разполагаемост.

Въвеждането на механизма за капацитет от своя страна изисква обосновка за  прогнозирана невъзможност на електроенергийната система да предлага задоволително количество и гъвкавост, за да гарантира надеждното снабдяване с електрическа енергия във всеки един момент от време.

Какво трябва да направи България ?

В края на 2018 Европейският парламент обяви, че е дадена зелена светлина на нови пазарни правила, които ограничават големите въглищни ТЕЦ да получават държавна помощ от 2025 г. и предстои да се прилага окончателно.  Предвижда се и възможност за изключение. Договори за разполагаемост (механизми за капацитет), които са сключени до 31 декември 2019 година няма да бъдат засегнати от новите правила. (тук е важно, че това важи за договори за капацитет одобрени от ЕК). Опцията за дерогация е само до края на 2019 г.

Повечето от половината държави в Европа прилагат 33 различни механизми за заплащане на капацитет, които са одобрени от Европейската комисия в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. Например, само през февруари 2018 г. ЕК е одобрила нови шест механизма за заплащане на капацитети - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.  Одобряването означава, че ЕК е приела за достоверни направените оценки за адекватността на производството на електрическа енергия, както и за нуждата от допълнителни заплащания за капацитет, за да се поддържат необходимите стандарти за надеждност. Освен това, според обяснението на Иванка Диловска, плащанията за капацитет не вдигат цената на тока механично, а осигуряват паричен поток, необходим за инвестиции и сигурност на снабдяването, тогава, когато пазарът за енергия е безсилен да постигне това.

За да се одобри механизъм за заплащане на капацитети, ЕСО и Министерството на енергетиката трябва да предложат убедителни доказателства и прогнози за влошаване на надеждността на системата пред ЕК. Съгласно текстовете в настоящия проект на Регламент, шест месеца след неговото приемане ENTSO-e трябва да предложи вероятностни показатели за надеждност и алгоритми за тяхното изчисляване, които след това следва да се прилагат от държавите-членки и да се одобряват от националните регулатори. 

На второ място, самият механизъм, съгласно Насоките за държавна помощ, трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да позволява включването на всички участници, които могат да допринесат за решаване на проблема – инвеститори, производители, оператори, включително от други държави-членки. Също така, съгласно Насоките, трябва да се осигури участие на достатъчен брой производители, така че да се установи конкурентна цена за капацитетите.

На ход е държавата. Времето за реакция е твърде кратко.