Европейските електроенергийни борси стартират седмицата с по-високи стойности. На БНЕБ цената остава най-ниска

Европейските електроенергийни борси стартират новата седмица с ценови нива от 2 до 10 евро над стойностите, постигнати година по-рано. За разлика от тях и за пръв път от дълго време цената, постигната на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) с ден за доставка 13 юли е най-ниската – 30.98 евро за MWh, при това отбелязвайки ръст от 23.1 % спрямо 25.16 евро за MWh с ден за доставка 12 юли, става ясно от данните на energylive.cloud.

Стойността, регистрирана в този сегмент на румънската електроенергийна борса, с която предстои обединение само след няколко месеца в този сегмент, за 13 юли е 34.72 евро за MWh, като при това расте с 43.6 % спрямо 24.18 евро на 12 юли. Държавата, с която България също има физическа граница, Гърция и в която босата е в етап на преструктуриране, е с постигната цена от 33.73 евро за MWh.

Дори на германската електроенергийна борса цената на електроенергията с ден за доставка 13 юли е по-висока от тази на БНЕБ – 34.18 евро за MWh.

Като цяло европейските електроенергийни борси стартират новата седмица с цени между 34 – 36 евро за MWh. Най-високите стойности продължава да държи Полша – 50.07 евро за MWh (с ден за доставка 13 юли).

През седмицата, в сегмента „пазар ден напред“, най-високите ценови нива на европейските електроенергийни борси бяха постигнати с ден за доставка 9 юли. Цената на БНЕБ с ден за доставка 9 юли е от порядъка на 39.58 евро за MWh и също е най-ниската от проследяваните деветнадесет борси.

Постигната стойност на електроенергийната борса в Румъния за този ден е 41.78 евро за MWh и 43.07 евро за MWh в Унгария. Колкото до германската борса за тази дата стойността е 42.42 евро за MWh. Малко по-ниска е на борсите в Испания и Португалия – 39.95 евро за MWh, а най-висока в Полша – 52.14 евро за MWh.

Пандемията Covid-19 продължава да е водещият фактор за икономиката и съответно за пазарите и борсите. Нарастващият брой на заразилите се от коронавирусната инфекция остава тревожен – над 12 млн. в света. България също отбеляза рекорд от 300 души през седмицата. Въпреки това от СЗО смятат, че covid-19 може да бъде поставен под контрол. В същото време обаче водеща за пазарите остава несигурността.

Малко по-успокояващо през седмицата прозвуча констатацията на ЕЦБ за успокоението на финансовите пазари, както и, че кризата може да се окаже по-мека от очакваното.

„Преходът към нови икономически модели ще бъде разрушителен, особено през първите две години”, каза Лагард, цитирана от агенция Bloomberg. Очевидно е, че ще бъде нанесен удар по заетостта и производството, а в бъдеще може да се надяваме на подобряване на производителността“.

„Всичко това задължително ще повлияе върху потребителските цени. Възможно е в началото това да е дефлационен натиск, а след това вече ще е инфлационна динамика“, смята тя. В бъдеще може да се очаква ЕЦБ да предприеме и промени по отношение на покупката на активи, насочвайки се към т.нар. „по-зелени“ промени.

Dow Jones  от своя страна изчисли, че пандемията от коронавирусната инфекция Covid-19 е струвала на европейските компании над 100 млрд. от приходите им от началото на 2020 г. Най-пострадали са компаниите от енергийния сектор, в частност големите нефтогазови компании, сред които BP и Total, производителите на автомобили и представителите на модната индустрия. Сред тези, които са спечелили, са магазините за хранителни стоки и фармацевтичните компании, сочат данните. В същото време вече започнаха да се появяват и първите данни за възстановяването на икономиките и те са обнадеждаващи. Така например, италианската икономика отчете възсатонвяване до 42 %, а има уверение, че процесът ще продължи с добри темпове.

След зелената сделка,  Европейската комисия даде през тази седмица ясен сигнал, че реформите в енергийния сектор няма да се отлагат, независимо от кризата, предизвикана от коронавируса. Така дойде ред на  водородната си стратегия. При това става въпрос за влизането й в действие веднага - за периода 2020-2024 г.  ЕК ще подкрепи инсталации от минимум 6 ГВт електролизатори за производство на възобновяем водород, а също така и производство до един милиона тона възобновяем водород. В по-дългосрочен план, през 2030 г., ЕК ще подкрепи и необходимите 40 ГВт електролизатори на територията на ЕС.

Ориентировъчната стойност на изкопаемият водород в ЕС днес съставлява около 1,5 евро на кг и в голяма степен зависи от цената на природния газ и в нея не се отчита стойността на СО2. Предполагаемите разходи за изкопаемият водород с улавяне и съхранение на въглерод (CCS) съставляват около 2 евро на кг, а за възобновяем водород – 2,4-5,5 евро на кг.

За да може днес да се направи изкопаемият водород с улавяне на въглерод конкурентоспособен с изкопаемия водород ще са необходими цени за емисии от въглерод в диапазона от 55-90 евро за тон СО2. Стойността на възобновяеми водород намалява бързо. Стойността на електролизаторите вече е спаднала с 60 % за последните 10 години и се очаква, че през 2030 г., благодарение на ефекта от мащаба, тя да спадне двойно в сравнение с настоящото ниво, се отбелязва в стратегията, базирана на редица изследвания.

Всичко това оформя един нов бъдещ пазар на стотици милиарди евро (между 180 – 470 млрд. евро) и сега предстои пренастройването на целия енергиен и икономически сектор. Друг е въпросът дали това трябва да става с инициативи от рода на Държавна петролна компания. 

За България поначало енергетиката е изключително чувствителна тема. Модели има. Проблемът е, че те биват непрекъснато оспорвани. Много често „думата“ на институциите се губи, тъй като не се припознават експертните становища.

През тази седмица (17 юли) остава да се види дали европейските лидери ще стигнат до споразумение за Фонда за икономическо възстановяване от кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса. Това е тласъкът, който може да даде ход на нови инициативи в сектора на енергетиката на България. Опозиционните сили гледат на този процес като на получаване и раздаване на много пари, а истината е в необходимостта от големи реформи, които трябва да бъдат осъществени основно от бизнеса със законодателната подкрепа на държавата. Разбира се и от самата държава в секторите, в които е лидер, но не чрез създаване на нови държавни предприятия. Тук е разковничето, защото Европа този път ще следи средствата да не отидат в джобовете на политици.

Всичко това може да се случи, ако в страната има истинска опозиция и ако има президент които, както обичат да се изразяват политиците, „милеят за България“. До този момент видяхме, че такива липсват. Отговорността на правителството не е по-малка. Като цяло всеки един от тези фактори влияе изключително много както върху едва стартиралият процес на либерализация на електроенергийния пазар, така и върху движението на цените.