Кремен Георгиев, енергиен експерт: Природният газ има ключова роля в прехода от въглищна енергия

Г-н Георгиев, България има ли ясна визия за бъдещето на енергетиката си?

- Държавата ни в лицето на изпълнителната власт има амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. У нас въглищата имат основно участие в енергийния ни микс, защото  въгледобивът се оценява като важен национален отрасъл, който осигурява устойчиво и прогнозируемо икономическо развитие на страната.

Предвид целите на Европейската зелена сделка страната ни има стратегия за бъдещето на централите на въглища, като ясно бе заявено, че ще се работи за тяхното запазване и модернизация. С промяната в мощностите и горивата ще успеем да удължим техния живот. Също така се разработват стратегии за запазване на работните места в съответните въглищни региони. Усилията на България  са насочени към осъществяване на плавна трансформация на зависимите от въглища райони, за да не се стигне до изостряне както на социалното напрежение, така и до финансовите рискове за държавния енергиен сектор.

Смятам, че това е правилната посока, за да постигне България „въглероден неутралитет“ до 2050 г. Няма да е лесен този преход, но поне трябва да се опитаме той да бъде справедлив и да не окаже негативно влияние нито върху икономиката на страната, нито в социалната сфера, а именно хиляди да загубят работните си места.

Какви са тенденции в сектора след 10 години?

- Българската енергетика ще се ориентира в опазването на климата чрез възможно най-ефективно използване на наличните енергийни ресурси. До 2030 г. се очаква в енергийния микс на България да влизат познатите въглищни, газови и атомни енергоносители, но в различно съотношение. Животът на ТЕЦ-овете сам по себе си няма да завърши в скоро време, защото и досега те постоянно се модернизират. Да, българските ТЕЦ-овете са построени преди много години, но това не означава, че днес те изглеждат като преди. Напротив, във всеки един  през годините е инвестирано много. Така на практика се работата по удължаването на живота им е започнала отдавна.

Възможно ли е според Вас природният газ да бъде включен в обхвата на Фонда за справедлив преход?

- На 6 юли ще бъде финалното гласуване в Комисията по регионално развитие в ЕП. Идеята е инвестициите, свързани с производство, преработка, пренос, съхранение или изгаряне на природен газ, да станат част от обхвата на финансиране от Фонда за справедлив преход.

Отделно, на няколко енергийни конференции, които се проведоха в България също бе заявено, че най-добрият преходен период за въглищните ТЕЦ е именно преминаването им към работа на природен газ. Все пак емисиите СО2 са наполовина на тези от въглищата. Изгарянето на „синьото гориво“ освен, че е по-екологично, но и няма отделяне на шлака за депониране. По-ниска е аварийността на съоръженията и трябва да се закупува по-малко количество квоти за емисии. В последните години покачването на цените на емисиите се оказа сериозен проблем за централите на въглища. Този факт не трябва да се подминава. Ще Ви дам пример, при непрекъснато нарастващата цена на въглеродните емисии, една конвертирана на природен газ централа ще има икономическо предимство пред въглищна такава. Природният газ способства възобновяемите енергийни източници и е ефикасен начин за намаляване на емисиите.

Реалистично ли е в България да по-голямата част от енергия да е от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)?

- На този етап смятам, че би било трудно изпълнимо у нас, защото нашите фотоволтаични централи имат по-висока часова използваемост през пролетно-летния сезон и лятно-есенния. Какво правим обаче през зимата? Тогава вече има най-много нужда от мощности, а ВЕИ-тата не могат да допълват необходимите количества. В бъдеще е възможно да се променят нещата, но за това трябва  технологиите да осигурят надеждно съхранение на електроенергия, но поне към момента те не са на това ниво.