Енергийна политика между формалното „Ура“ и „Абе, каква зелена сделка “
Автор: Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика
Българската енергийна политика все повече изглежда като комбинация от липса както на принципна, така и на конкретна визия. И ако няма спешна промяна в това отношение, към потъналите досега милиарди за АЕЦ „Белене“ и за енергийна ефективност, взети от джоба на всички данъкоплатци, ще се добавят не само още съществени разходи, но и пропуснатите възможности в рамките на европейската зелена сделка. За сделката политиците ни май мислят повече като за торба с пари за разпределяне, отколкото като възможности и перспектива за дългосрочно развитие – а времето и за размисъл, и за планиране и действия на национално ниво хич не е много.
Последните дни още веднъж потвърдиха липсата на яснота и за фактите, и за това какво предстои в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план - пълното оплитане на историята около АЕЦ „Белене“ и поредните откровено неиздържани изменения в Закона за енергетиката са само част от картинката. Така, ако няма бърза преоценка на подхода, страната ни ще загуби и още време, и още пари.
Избягвам политическите коментари, но стремежът за добутване до редовни парламентарни избори догодина явно е на масата и в енергийния му контекст, при това на принципа „каквото стане, пък после ще видим“. Крайъгълните камъни на енергетиката ни или се тресат, или са с неясни очертания, или въобще ги няма – а политиците като че ли не забелязват това, май концентрирани основно в традиционния им четиригодишен кръгозор. И зелената сделка е някъде там като размазано петно, което е част от тази абстракция, макар и на фона на данни за някаква общо формулирана тук-там съпротива (справка – новините по повод Съвета на енергийните министри от 28 април 2020 и др.). Същевременно, на европейско ниво възловите решения по сделката са предстоящи и ще станат факт вероятно до края на годината – така че времето да се формулира адекватна национална позиция не е никак много. С ПМС 86 от април 2020 беше създаден и Консултативен съвет по въпросите на европейската зелената сделка – с други думи, стъпките, които следва да бъдат извървявани, поне формално се увеличиха, а същевременно проблемите изглеждат повече и повече .
На този фон ще си позволя да направя някои конкретни предложения, но преди това ще припомня няколко кратки примера за проблемите в контекста „стратегическа рамка – законодателство – бизнес“, които имат пряко отношение към темата.
За рамката, закона и бизнеса
От гледна точка на зелената сделка без ясна стратегическа рамка, подплатена и със стабилно законодателство, окуражаващо инвеститорите, много трудно може да се планират конкретни действия – още повече такива, за които се очаква европейско финансиране. А без съответно законодателство и адекватно третиране на инвеститорите въпросът кой ще дойде да инвестира получава лесен и не особено окуражаващ отговор. Политиците да не забравят, че проектите, чрез които ще се реализира и зелената сделка, няма да се правят от държавата или от самите политици, а от бизнеса – и частният бизнес, многократно доказвал икономическото си преимущество пред държавата като стопанин, ще бъде водещият в това отношение – само че това ще стане при нормални условия за работа.
Да погледнем в този контекст реалностите.
На стратегическо ниво продължава да липсва актуализирана енергийна стратегия напук не само на острата нужда от нея, но и на законовите задължения за подготовката й, които в случая се нарушават не от гражданите и бизнеса, а от институциите. А как ще определим приоритетите си относно зелената сделка като европейска концепция с хоризонт до 2050 г. без национална енергийна визия за мен е сложен въпрос, на който аз нямам отговор. С цитираното ПМС 86 нещата в това отношение бяха допълнително усложнени, тъй като на Консултативния Съвет по въпросите на европейската зелена сделка беше вменена и задача да съдейства на Министерския съвет при изработването на актуализирана енергийна стратегия – извън създадената с появата и на този текст юридическа бъркотия по темата кой, кога и какво да прави по стратегията е ясно, че подготовката й за пореден път ще оттече във времето. Е - имаме интегриран план за енергетика и климат, но нямаме национална енергийна стратегия?!
Освен това липсата на цялостна принципна рамка се допълва и от конкретни конфузни детайли. Така напр. вече е напълно ясно, че освен сериозни неизчистени проблеми в контекста на взаимоотношенията с ЕК, има и данни за спекулации с пропагандираното и заложеното в интегрирания план изграждане на 2000 мегавата нови мощности (АЕЦ „Белене“), което отдавна изглежда като пълна абстракция. Всъщност, тази спекулация вече е видима отвсякъде, като тепърва ще създава проблеми на национално и европейско ниво – естествено, това ще е свързано с разхищението на още пари. Същевременно, съществуването на тези мощности е заложено като нещо, което твърдо ще стане, и респ. продължава да е един от стълбовете на интегрирания план. Това от своя страна естествено влияе на предвижданията за енергийния баланс, инвестициите и др. Допълнително, другото послание, и в плана, и по медиите, което не изглежда никак обосновано, е че ще си ползваме въглищата много дълго, защото си ги имаме за 60 г. напред. А планът от своя страна е водещ документ по отношение на предстоящите развития в контекста на зелената сделка, вкл. и с оглед обосновката за получаване на сериозното европейско финансиране.
Ето защо при сбъркани основополагащи фактори не можем да очакваме успешната защита на искания пред ЕК за отпускане на средства – просто защото няма да има ясна логическа връзка на търсенето на пари за реформи с твърденията, че реформите не се отнасят за действия, които се вписват в концепцията на зелената сделка.
Липсата на яснота на национално ниво ще доведе и до конфузия на местно ниво – това е особено валидно при подготовката на предвидените регионални планове, които са особено важни в контекста на т.нар. справедлив преход. Въпросите са много – напр. какви структурни реформи с европейски пари да планираш като от една страна ти твърдят, че ще компенсираш въглищата с ядрена енергия, а паралелно ти казват, че ТЕЦ на въглища няма скоро да се затварят? Как се вписва всичко това в действащи европейски инициативи като напр. Decarb[1] и др.?
На ниво „законодателство“ нещата също не изглеждат добре, вкл. през призмата на създаване на добри условия за инвестиции – а в контекста на Зелената сделка хубавото е, че до голяма степен въпросът с необходимите средства е ясен; само че средствата не са гарантирани, а разходването им трябва да бъде защитено. Освен нуждата от стратегическо виждане, това предполага и много стабилна и ясна правна рамка, която да привлича бизнеса да инвестира.
Да погледнем рамката - Законът за енергетиката, който по дефиниция трябва да урежда трайно обществените отношения в тази сфера, се променя интензивно на парче (три пъти само от началото на 2020 г.! и близо 60 пъти от приемането му през 2003 г.), като промените системно са без логика и аргументирана обосновка. Така, поради такъв подход промените и в този, а и в други енергийни закони, нерядко изглеждат като правени по-скоро за трайно уреждане или на конкретен бизнес или на конкретен човек – напр. само преди дни по повод промените в състава на КЕВР станахме свидетели на политически изказвания, при които това вече дори не се и крие и др.
Липсата на същностни аргументи и неспазването на процедурите влиза в противоречие и с изискванията на друг водещ нормативен акт, свързан със законодателната дейност на Парламента – това е Правилникът за организация и дейността му. Но и неговото нарушаване ан блок със Закона за нормативните актове отдавна не е новина и вече не впечатлява никого – като изключим топ юристите на държавата, които преди време напуснаха Съвета по законодателството с много логичния аргумент, че не искат имената им да бъдат свързвани с приемани при нарушаване на правилата безумия.
За съжаление, освен трайното уреждане за някого, ефектът от подобен тип промени в закона понякога е и трайно увреждане на бизнеса.
Особеното в случая е, че – кой знае защо - държавният бизнес изглежда обект на защита, а частният често е от страната на ощетените. Достатъчно е напр. да погледнем понамирисващото на откровена противоконституционност решение на НС от януари т.г. за спасяването на всяка цена на държавната ТЕЦ „Марица – Изток“ 2 (и то независимо какво мисли ЕК) и го сравним с незащитимото от юридическа гледна точка, но често демонстрирано от политиците отношение към американските централи, въпреки ролята им на незаобиколим фактор за националната енергийна сигурност и за икономическото развитие на Старозагорския регион. Да не забравяме и опосканите в последните две-три години 2 милиарда лева пари на данъкоплатците за енергийна ефективност с пренебрежим в национален план ефект - и да ги сравним с необоснованото и незащитимо от юридическа, икономическа и фактическа гледна точка налагане на задължения в тази връзка на някои частни дружества. А те не само нямат никакво отношение към темата, но и на всичко отгоре законът не създава рамка за възстановяване на разходите им в това отношение въпреки нормативните изисквания на европейско ниво.
Времето обаче си тече и въпросът за преоценката на подхода към енергийната ни политика става особено чувствителен и важен именно в контекста на прилагането на зелената сделка. Многократно беше подчертавано, че тази сделка реално ще има водеща роля и за енергийното, и за икономическото развитие на страната като цяло за десетилетия напред.
И ако някой си мисли, че заложената, макар и все още не финализирана рамка на сделката няма да стане реалност, според мен много се лъже.
Със сигурност ще има промени в детайлите на база на разгарящите се в рамките на ЕС дискусии както за пари, така и за подредбата на приоритетите или за схемата за постигането им – но приоритетите и механизмите едва ли ще бъдат променени.
Създаването на Консултативния съвет за зелената сделка безспорно беше добър ход, макар че ефектът от работата му засега не изглежда особено обещаващ с единственото опознавателно заседание в рамките на двумесечното му съществуване, проведено месец и половина след структурирането му. И това е не само поради традицията при създаване на неефективни подобни структури, но и поради две други конкретни причини – сложният му състав и създадените условия за липса на прозрачност в работата му. В това отношение е важно да се подчертае, че независимо от съществуването на Съвета, в крайна сметка отговорността и за решенията, и за политиката е на държавата.
и няколко предложения
На фона на гореизложеното намирам за целесъобразно държавата чрез своите институции да предприеме спешно няколко стъпки, които ще създадат условия за максимално ефективно използване на огромните възможности, обезпечени от концепцията за зелената сделка, и които излагам без претенции за изчерпателност:
1. В Парламента да бъде предложена най-после ясна визия ако не за стратегия, поне за няколко приоритета за енергетиката, при това в контекста на по-общ план за развитие на страната, като се отчете и рамката, предвидена от зелената сделка, а приоритетите бъдат обосновани и с нея, а и отчетени при изменението на законодателството;
2. Изпълнителната власт спешно да формулира и представи пред Консултативния съвет за зелената сделка проект на поне някаква обща концепция за дейността на държавата по нея, която да стане и публично достояние – с оглед предстоящите решения на европейско ниво това би трябвало да стане преди летните отпуски, въпреки че за съжаление такъв подход едва ли е реален. Ще бъде грешно да се разчита на Консултативния съвет да разработи такава концепция - това няма да стане скоро, а и съставът му не предполага лесно постигане на консенсус, ако такъв въобще е възможен. Част от тази концепция трябва да бъде свързана с преглед и преоценка на основополагащите данни в интегрирания план в областта на енергетиката и климата, за който вече е ясно, че съдържа и нереални параметри в няколко възлови направления (напр. ядрена енергетика, въглища).
3. Спешно да се обяви и поясни националната визия за разработване на регионалните планове, предвидени в проекта на документи относно Фонда за справедлив преход; това ще систематизира подхода в страната, а и ще блокира евентуални конфликти, базирани на различно разбиране и различни акценти в рамките на отделните региони;
4. Има остра нужда от публичност на планираните, предприетите и предприеманите действия – за целта намирам за удачно да се създаде общодостъпен информационен портал по Зелената сделка, на който да се отразяват действията на национално и регионално ниво, вкл. и какво и кога предстои. Допълнително, трябва да се промени чл. 7 ал.5 от ПМС 86 от 30 април 2020 г., съгласно който протоколът от заседанията на Консултативния съвет за зелената сделка и приложената към него стенограма и други материали се разпространяват само до членовете на Съвета (чл.7 ал.5) – този тип тайнственост за нещо, което засяга всички граждани за десетилетия напред, е – меко казано – неприемлив спомен от времена, отминали преди повече от 30 години;
5. Следва да се наблегне на административния капацитет. Тук не визирам само министерство на енергетиката, въпреки че липсата на достатъчен брой подготвени кадри там е очевидна, а и наличието само на един заместник-министър повече от година и половина вече изглежда по-скоро като социален експеримент от типа на скритите камери, отколкото като административно решение на най-високо ниво. Всъщност, нужно е виждане за цялостно и системно обучение на експерти по темата, вкл. и в регионален план.