След „зелената сделка“ ЕК бърза с водородната стратегия

След „зелената сделка“ на Европа идва времето на „водородната стратегия“. Документът предстои да бъде представен на 8 юли тази година. Не е изключено някои от текстовете да бъдат преформулирани. Настоящият документ обаче дава достатъчна представа за визията на европейските чиновници по отношение на водорода.

В документът се отрежда явен приоритет на зеленият водород. За синия водород се предвижда да играе някаква роля само по време на т.нар. преходен период. В стратегията се говори за необходимостта от подкрепа на производството на зелен водород, но не се предлагат стимули за производството на син водород. Напротив, подчертава се, че това трябва да се избегне, за да не се получава обвързване с този вид гориво. С една дума Европейската комисия явно не иска синият водород да играе дългосрочна роля.

Както е известно, зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници без  въглеродни емисии, докато синия и другият вариант – сивият водород са от природен газ. Синият водород се произвежда от изкопаеми горива (природен газ) с улавяне и съхраняване на въглерода, отделян в процеса. Вариант на синия водород е т.нар. тюркоазен водород, получаван чрез пиролиза на природен газ) . В момента сив водород може да бъде произведен само за 1,5 евро за кг – еталон, който ЕС иска да постигне със зеления водород с цел - паритет на цените. От документът обаче става ясно, че ЕС няма да използва сив водород.

Както е известно Европейската комисия се стреми към постигане на въглеродна неутралност през 2050 г. Водородът се приема като средство за декарбонизация на редица сектори (химическа промишленост, производство на стомана, транспорт).

Оборотът на „водородния сектор“ може да нарасне за едно десетилетие, тоест до 2030 г. от 2 до 140 млрд. евро, а потенциалът за създаване на водородни работни места се оценява на 140 хиляди.

ЕС сега произвежда 9,8 млн. тона водород (глобалното производство е 74 млн. тона), от които около 4 % са зелен водород.

Политическите действия ще бъдат насочени към това да се даде възможност на „зеления водород да достигне конкурентоспособна цена само след няколко години“. За това ще са необходими заводи за производство на зелен водород в гигаватни мащаби. Ще бъде необходимо в кратки срокове да се увеличат обемите от зелен водород, така че да се намали стойността му д 1 – 2 евро за килограм „толкова бързо, колкото е възможно“.

Комисията стартира и Алианс за чист водород (Clean Hydrogen Alliance), с цел да изгради веригата на доставки в Европа. Европейската комисия иска също така в окончателната водородна стратегия да бъдат установени и целеви показатели за „дял на деления, синия и сивия водород в енергийния баланс през 2030, 2040 и 2050 години“.

В проектът на стратегията се предлага да се въведат и сертификати за зелен водород по аналогия на сертификатите за възобновяема енергия или т.нар. „гаранции за произход“ - Guarantees of origin.

Това ще изисква също така и обща класификация или таксономия на Европейския съюз за чист водород със стандарти за намаляване на въглеродните емисии и критерии за устойчивост.

Отделен раздел от стратегията ще е съсредоточен на международното сътрудничество. В частност е говори за „постепенна замяна на вноса на изкопаеми горива с вноса на селен водород.

В очакване на представянето на стратегията на 8 юли има значителен брой въпроси, върху които българската енергетика трябва да се замисли. И не само енергетиката. Въпросите касаят икономическото и социално състояние на държавата и са достатъчно сериозни.

Целият доклад можете да намерите тук.