Без модерните ТЕЦ в Маришкия басейн не може да се гаранира сигурността на енергийната ни система

Г-н Хиновски, в ситуация на глобална пандемия и породената от това извънредна обстановка в България през последните месеци, какви са рисковете, очертаващи се пред българската енергетика? Какви мерки са необходими по време на кризата?

Българската енергетика през последните месеци е подложена на две тежки негативни въздействия: първо, намаляване на потреблението на енергия и природен газ поради спрeни или ограничени производствени мощности в индустрията, туризма и търговията, и, второ, предстоящи затруднения и забавяне на плащанията на потребената енергия и природен  газ. Срина се цената на електроенергията на борсите в България и в Европа до безпрецедентни нива от под 40 евро за мегаватчас, спря работа държавната ТЕЦ Марица изток-2 поради намаленото потребление, а като резултат от това бе намалено и производството на въглища в Мини Марица изток, което допълнително ще влоши и без това тежкото икономическо състояние на това дружество.

За преодоляване на възникналата криза в отрасъла ние предложихме няколко групи мерки, като например, Разработване на план за подпомагане на енергийни дружества, които изпитват текущи затруднения и разсрочване на задълженията им,

Целесъобразно е в този критичен момент за енергетиката на целия Европейски съюз, българското Правителство (съвместно с други европейски държави с голям дял на ТЕЦ) да настоява пред Европейската комисия за ограничаване на въздействието върху пазара на въглеродните емисии на европейския пазар, чрез изтегляне на свободните квоти емисии на пазарите.

Планираната от 1 юли 2020 година първа стъпка на либерализация на електроенергийния пазар у нас, изразяващо се в задължителното извеждане от регулирания пазар на група небитови потребители, присъединени на ниско напрежение да се отложи за следващата година

Взетото решение за удължаване на срока за плащанията на битовите сметки с 20 дни следва да важи само за абонати, които заплащат сметките си на каси, а не по разплащателни сметки, поради допускането, че тази втора група не са енергийно уязвими и е логично да не изпитват сериозни финансови проблеми.

За жалост  обаче нито БЕХ нито Министерство на енергетиката реагираха на тези предложения.

Какво е мястото на базовите мощности на въглищната енергетика в общия микс, гарантиращ стабилността на енергийната ни система?

Конвенционалните кондензационни централи, особено тези в Марица изток, имат критично важно значение за стабилността на електроенергийната система, не само поради факта, че техния дял в енергийния баланс на страната е най-висок от всички генериращи мощности в страната – над 40% от общото електропроизводство, но и поради техните функционални характеристики – те са основните доставчици на енергийна сигурност чрез ролята им за поддържане на т.н. „горещ“ въртящ резерв на системата. Те са също така и основните мощности, работещи в подвърховия сегмент на товаровия график на системата. Много често в енергийната система на България базовите въглищни централи са на така наречената „първа линия“ на системата, използвам аналога на познатия популярен напоследък термин за критичната роля на една група медици, на които ръкопляскахме всяка вечер….

Възможно ли е в момента да гарантираме адекватно функциониране на българската енергетика без наличието на двете „американски“ централи?

Това е невъзможно. Не само поради по-горе изложените аргументи, но и поради факта, че тези централи са модерни, високоефективни и притежават едни от най-високите характеристики на надеждност. Без тях енергетиката ще загуби не само качество на електроенергийния микс, но неговите икономическите характеристики ще бъдат влошени.  Другия важен системен аргумент е, че чрез откритите разпределителни уредби тези централи, особено тази на Контур Глобал ТЕЦ Марица Изток 3, българската електроенергийна система се свърза със съседните енергийни системи с новоизградените високоволтови електропроводи.    

„Зелената сделка“ на Брюксел предвижда ускорена декарбонизация, предполагаща  извеждане от експлоатация на въглищни мощности. Ще промени  ли епидемията намеренията на Европейската комисия и ще даде ли отсрочка за използване на въглищни мощности през следващите години?

Съществуват две хипотези. Първата, която ние оценяваме като най-вероятна и с най-малки разходи за страните-членки е ефективното стартиране на „Зелената сделка“ да бъде отложена във времето с поне 2 години. Такова е и нашето предложение към Правителството.

А второто, което също има поддръжници е, че точно сега едновременно с излизане от кризата би бил точният момент за интензивно начало на реализацията на мерките от този пакет. И колкото по-ускорено се реализират те, толкова по-безболезнен ще бъде прехода. Ние от БЕМФ обаче сме песимисти, че днешното ръководство на енергетиката разбира и има потенциала да организира прилагането на новите енергийни политики.     

Законовата рамка при извънредно положение въвежда специални правила относно гарантирането на непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия, както и регламенти по отношение на заплащането на потребената енергия от битовите потребители.  Тези мерки са в техен интерес, но забавени плащания към крайните снабдители биха могли да окажат влияние върху ликвидността на НЕК, което ще има ефект и върху неговите доставчици. Колко сериозни са тези рискове за централи  като „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и „Ей И Ес“ – Гълъбово например, които продават ток на строго определени цени с цел изплащане на инвестицията си?

Взетото решение за удължаване на срока за плащанията на битовите сметки с 20 дни по принцип създава рискове за паричния поток в системата и то трябва да важи само за абонати, които заплащат сметките си на каси, а не по разплащателни сметки. Хипотезата за това е, че тази втора група потребители имат постоянни доходи и не би трябвало да са енергийно уязвими като по тази причина е логично да не изпитват сериозни финансови затруднения. Предложихме да се помисли и дали това удължаване на сроковете за заплащане трябва да се прилага за потребители, които получават енергийни помощи от бюджета, защото така те неравнопоставено получават двойно предимство.   

А ново удължаване на тези срокове може допълнително да влоши ликвидността на системата и да създаде риск за нормалните енергийни доставки.

И все пак бих искал да подчертая, че отложеното заплащане на битовите сметки  означава, че въпреки това те продължават да бъдат дължими, и добавянето им към сметките за следващи периоди може сериозно да затрудни семейните бюджети.

И риск за енергийните дружества продължава да съществува, но той остава еднакъв за всички, независимо каква е системата за заплащане на произведената енергия, защото все още в страната съществува модела на обществен доставчик.

Какъв е рискът за енергийната сигурност, в случай че възникне междуфирмена задлъжнялост по веригата на доставка?

Прогнозите на БЕМФ са, че поради ограниченото потребление на енергия, срива на цените на енергийната борса и вследствие на това потенциалната ликвидна криза по веригата във всички енергийни дружества породена от междуфирмената задлъжнялост може да постави на риск и сигурността на снабдяването. На фона на тази картина бодряшките изказвания на представители на държавната администрация, че енергийните дружества работят стабилно е популистка и не трябва да успокояват никого. Енергийна криза в контекста на влошена ликвидност на енергийните дружества е много вероятна и тя трябва да бъде управлявана.

И двете централи – Марица Изток 1 и Марица Изток 3 са плод на големи частни инвестиции и на прозрачни международни компании, които следват държавната политика в условия на криза, въпреки сериозните затруднения. Не доказва ли това готовността на тези компании да участват като надежден и добронамерен партньор в българския енергиен преход?

ТЕЦ-овете Контур Глобял Марица изток 3 и ЕйИЕс Марица изток 1 са успешни примери за успешна модерна политика на някои от българските правителства в миналото за привличане на реномирани чуждестранни инвеститори в българската енергетика. В резултат на това България разполага с нови високоефективни и надеждни генериращи мощности, работещи в съответствие с най-съвременните екологични стандарти. Тези големи световни компании не един и два пъти са доказвали кооперативност при решаване на редица текущи оперативни въпроси, свързани с тяхната работа и развитие.  Те трябва да бъдат и бъдещите партньори на държавата в енергийния преход като познаващи и притежаващи опит по приложение на най-модерните  световни енергийни технологии за нискоемисионно производство на електроенергия. И България трябва да предложи такова партньорство на тези компании именно сега, в навечерието на подготовката на новата енергийна стратегия на страната.