Кипър напредва с първия си терминал за втечнен природен газ

Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3е-News

С одобрено финансиране от Европейската инвестиционна банка Кипър започна „обратното броене” към най-големия си в момента енергиен проект – изграждането на първия в страната терминал за внос на втечнен природен газ за производство на електроенергия. С горивото ще бъдат захранвани електроцентралите на острова, които сега работят на мазут. Целта е по този начин да се намали зависимостта на Кипър от петрола, да спаднат въглеродните емисии и значително да поевтинее произвежданата електроенергия за населението.

Очакванията най-сетне този проект да се осъществи са огромни, тъй като той идва 15 години след първия опит и след поредица от десетина неуспешни проучвания и търгове.

Само че и този енергиен проект - както и газовите сондажи край острова, е в центъра на политически и експертни спорове, като предизвиква отново напрежение. Енергийни анализатори в Кипър критикуват правителството, че е предпочело по-скъп вариант за вноса на газ вместо предложените по-изгодни оферти като финансиране и срокове. Съмнения за него има и в международните делови среди заради самата процедура за възлагането му и навлизането чрез него на китайски компании в стратегически важна инфраструктура на ЕС.

Решаващият „финансов спусък”

за проекта за кипърски газов терминал бе решението на Борда на директорите на Европейската инвестиционна банка миналия четвъртък /11 юни/, с което бе одобрен заем от 150 млн. евро за финансиране на строителството на съоръжението. Той е с продължителност 20 години с благоприятен нисък лихвен процент, уточни Кипърската държавна компания за природен газ /The Natural Gas Public Company of Cyprus, DEFA/.

На практика ЕИБ даде ход на проекта за първата в Кипър държавна инфраструктура за втечнен природен газ, тъй като гласуваната сума покрива голяма част от необходимите капиталови разходи.

Общият бюджет на енергийното съоръжение е 289 млн. евро. От тях 101 млн. евро вече са договорени като безвъзмездна помощ от Европейския съюз по неговия „Механизъм за свързаност на Европа”. Финансиране ще осигури и Кипърската електроенергийна компания / EAC/ чрез дяловото си участие от 30% в Кипърската компания за инфраструктура за природен газ /Τhe Natural Gas Infrastructure Company of Cyprus, ETYFA/, която реализира проекта.

Очаква се след решението на банката строителството да започне през юли и обектът да бъде готов в началото на 2022 г.

Терминалът за втечнен природен газ в залива Василикос, на южния бряг на острова, ще включва плаващ блок за съхранение и регазификация на втечнен природен газ /FSRU/, пристан за акостиране на плаващия агрегат, тръбопровод на пристанището и други подходящи инфраструктури. FSRU, който ще бъде постоянно разположен в залива, ще има капацитет за съхранение на 125 000 куб. метра. Той ще може да разтоварва втечнен природен газ от превозвачи с обеми между 120 000 - 217 000 куб. метра. Резервоарите ще съхраняват втечнения природен газ при -165 градуса по Целзий и чрез регазификация ще го преобразуват в природен газ за захранване на електроцентралите.

Кипър възнамерява да внесе приблизително 0.5 млрд. куб. метра втечнен природен газ чрез споразумения за покупка с продължителност от 3 до 4 години.

Проектът е съществена част от плановете за енергийно развитие на Кипър. „Това е важна стъпка в усилията ни за внос на природен газ в Кипър, което ще доведе до премахването на енергийната изолация на страната ни от европейските и международните газови мрежи, ще засили сигурността на енергийните ни доставки и ще доведе до по-чисто и по-евтино производство на електроенергия”, заявиха от кипърското Министерство на енергетиката, търговията и индустрията, приветствайки решението на ЕИБ.

Преминаването на електроцентралите към природен газ ще помогне на Кипър да разнообрази енергийния микс и да насърчи конкуренцията на пазара на електроенергия чрез участието на независими производители, допълни кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис.

Очаква се използването на природен газ за производството на електроенергия, замествайки петрола, да намали въглеродния отпечатък на страната с 25 - 30%. Според прогнозните оценки икономията на разходи за производство на електроенергия ще достигне 15 - 25% в периода 2022 - 2025 г.

Тръжната процедура, обявена през 2018 г., завърши през август миналата година, а през декември

Кипърската компания за инфраструктура за природен газ /ETYFA/ подписа знаков договор

 за „проектирането, изграждането и експлоатацията на терминал за внос на втечнен природен газ във Василикос”. Той е с международен консорциум, ръководен от китайско публично дружество - China Petroleum Pipeline Engineering Co Ltd, дъщерна фирма на държавната China National Petroleum Corporation. В него влизат още една китайска, гръцки и норвежки компании.

Точно засиленото китайско присъствие на кипърския енергиен бряг, който е и европейска граница, предизвика напрежение в европейските среди, поставяйки трудни въпроси за легитимността и финансирането на проекта. В навечерието на решаващото заседание на ЕИБ в международната преса бе цитиран вътрешен документ на банката, според който другите две оферти са били отхвърлени без подробна, техническа и финансова оценка и така търгът, победител в който е консорциумът, е проведен само с едно предложение на масата и представлява „договор без наддаване”.

Компанията China Petroleum Pipeline Engineering Co. Ltd заявява, че предоставя цялостни услуги за съоръжения за съхранение и транспортиране на нефт и газ. Нейното портфолио включва изградени повече от 100 000 километра нефтени и газопроводи, както и резервоари за съхранение на над 80 млн. куб. метра.

Според оценки на експерти в Кипър обаче на консорциума „изглежда липсва техническата експертиза за изпълнение на проекта” и срокът за завършване през 2022 г. е съмнителен.

В началото на юни Кипърската компания за инфраструктура за природен газ /ETYFA/ публикува официално известие, в което страните от консорциума декларираха своя ангажимент и способността си да доставят инфраструктурата за внос природен газ за целите на електропроизводството в рамките на определения график.

„Кипър изглежда склонен да инвестира милиони евро в най-скъпия вариант за внос на природен газ, правителството игнорира добрите предложения”, смята кипърският и международен енергиен експерт д-р Чарлз Елинас, старши сътрудник в Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. Според него е трудно да се разбере защо се сключва поне 10-годишен договор за терминала за внос на втечнен природен газ с големи режийни разходи, когато има по-гъвкави и краткосрочни опции.

Два от смятаните за по-изгодни варианти

са предложенията, отправени към кипърското правителство от гръцкия производител на петрол и газ Energean и от норвежката компания Hoegh LNG, специализирана в областта на втечнения природен газ.

Energean предложи да снабдява Кипър с добития от нея природен газ от газовото й находище Кариш в изключителната икономическа зона на Израел „на конкурентна цена”. Очаква се гръцката компания да започне производството си в него през първата половина на 2021 г. За целта тя ще изгради тръбопровод до острова на стойност 350 млн. долара, като използва собствено финансиране, без ангажименти на кипърската държава.

Правителството обаче заяви, че не се нуждае от тръбопровода, тъй като планира да инсталира плаващ терминал за внос на втечнен природен газ.

Най-силно обсъжданата оферта в деловите среди в Кипър, която сблъсква експертни и политически позиции, е тази на норвежката компания Hoegh LNG, един от лидерите в индустрията за разработване, собственост и експлоатация на модерни плаващи терминали за втечнен природен газ /FSRU/.

В края на март тя официално подаде заявление в Кипърския енергиен регулаторен орган /CERA/, с което поиска лиценз за инсталиране, собственост и експлоатация на плаващ агрегат за втечнен природен газ в Кипър.

Норвежката компания предлага да достави на Кипър един от своите FSRU кораби, който в момента е в Египет. Освен тази инсталация, която ще бъде във Василикос, тя ще осигури и тръбопровод за транспортиране на газа до електроцентралата на EAC и потенциално други потребители.

Компанията има не само опит от най-висок клас и собствено ноу-хау, но и разполага с FSRU и цялото необходимо оборудване, което вече е на разположение, уверяват от нея. Ако лицензът бъде предоставен скоро, тя може да достави първия газ в Кипър в началото на 2021 г., посочват от Hoegh LNG в специално изявление в началото на април.

От компанията са изпратили писма до президента на Кипър Никос Анастасиадес и до министрите на енергетиката и на финансите, в които са представени „предимствата и ползите” от нейното предложение.

Две са ключовите предимства на тази оферта, според енергийни анализатори. Много важно е, че този проект може да се реализира бързо и почти година по-рано от крайния срок на работата на избрания международен консорциум. Освен това предложението е по-изгодно финансово, тъй като не изисква държавна помощ или инвестиции от държавата.

Според изчисленията на Hoegh LNG общата стойност на проекта не надвишава 35 млн. евро на година, като кипърското правителство може да спести над 100 млн. евро годишно от 2021 г., като превключи производството на електроенергия към природен газ вместо тежко гориво.

Ако втечненият природен газ на Hoegh започне да пристига в Кипър в началото на следващата година, страната ще си спести и плащането на високите санкции на ЕС за въглеродни емисии - около 170 млн. евро за две години, като в същото време намалява нивата на емисиите, подчертават още експерти.

Освен това и двете компании - Energean и Hoegh, предлагат на Кипър газ на много по-ниски цени, отколкото би калкулирал одобреният проект за терминала. В зависимост от количествата, Energean може да достигне цена от по-малко от $ 7/mmbtu, а Hoegh – дори още по-ниска, сочат прогнозни оценки.

Норвежката компания уточнява в официалното си изявление и че нейната оферта „по никакъв начин не пречи на плановете на правителството“. Решението, което тя предлага, може да послужи като временно, докато на Василикос не бъде създадена държавната инфраструктура за втечнен природен газ по договорения проект, или за продължителен период, като обслужващ клиенти в Кипър и в района на Източното Средиземноморие.

Никозия заяви, че обмисля сериозно предложението. Министърът на енергетиката Георгиос Лакотрипис коментира, че офертата на норвежката компания се има предвид, но инфраструктурният проект с китайски и гръцки инвеститори върви по план, както е предвидено.

Предизвикателството за кипърското правителство със стратегически важното енергийно съоръжение е огромно, тъй като се очаква то да завърши

15-годишните усилия за промени в производството на електроенергия.

Първата идея за плаваща електроцентрала /FPGP/, коато внася втечнен природен газ, е от 2005 г., напомня д-р Чарлз Елинас. Тогава предложението да я изгради и експлоатира е на компанията Golar. В Кипър обаче липсва необходимото законодателство за развитие на този енергиен сектор, така че плановете се отлагат. Две години по-късно Golar получава лиценз, но правителството отново променя плановете за внос на втечнен природен газ, като впоследствие възлага на друга фирма - Kellog Brown & Root, договор за проектиране на наземно предприятие за втечнен природен газ. И двете сделки завършват в съдебни спорове.

През 2009 г. правителството започва нова политика. То разработва и приема „мастър план” за развитието на района на Василикос като енергиен център, който да включва морски терминал за внос на втечнен природен газ, като идеята за плаващо съоръжение е изоставена.

Неуспешни са опитите през същата година Кипър да използва възможността за директен внос на втечнен прироредн газ чрез двустранни междудържавни споразумения, една от страните, с които се преговаря, е Египет.

Нов търг за изграждане на крайбрежен терминал за внос на втечнен природен газ и неговата доставка е обявен през 2010 г. На следващата година като предпочитан кандидат е избран Shell, но и тази сделка пропада. Причина е последвалият разгорещен политически дебат, че трябва да се даде приоритет на потенциалните местни открития на природен газ и да не се инвестира във внос на втечнен природен газ. Това е времето, когато Кипър насочва очакванията и надеждите си към откриването на първото си газово находище „Афродита”.

Следва нов търг за доставка на втечнен природен газ - през 2012 г., отменен следващата година като нерентабилен.

Предложение идва и през 2013 г. от американската компания Noble Energy, която държи лиценза за находището „Афродита”, за инсталиране на платформа над него.

И 2014 г. не „изневерява” на практиката да се обявява търг за доставка на втечнен природен газ. Почти година и половина след публикуването на поканата Кипърската държавна компания за природен газ завършва процеса на оценка, но, вместо решение, през 2016 г. търгът е „бракуван”. През юли същата година обаче правителството разпорежда да се проучат начините за внос на втечнен природен газ като цяло за промишлени цели.

Последен в тази „сага” е сегашният проект във Василикос, който получи „зелена светлина” от ЕС. Обратното броене за реализацията му вече започна и Кипър се надява тя да е успешна.